Transcript Изтегли

Нефт
Земен газ
Бензин
Нефтът е смес от
въглеводороди. Освен
въглеводороди ,той
съдържа и
незначителни
количества
кислородсъдържащи и
сярасъдържащи
съединения. Съставът
на нефта не е еднакъв
в различните
находища: в едни
преобладават
парафинови, а в други
ароматните
въглеводороди.
Газообразните и
твърдите
въглеводороди са
разтворени в течните.
Нефтът е сравнително гъста
масловидна течност. Цветът
му е от светло до тъмнокафяв,
а понякога черен. Има
неприятна миризма. Във вода
нефтът е неразтворим и е полек от нея.


Една от хипотезите е, че нефтът е
образуван през последните 650
милиона години от непълно
разложени растителни и
животински остатъци (сапропел),
зарити под дебели и тежки
слоеве от скала. Смята се, че
нефтът възниква по естествен
път под въздействието на
топлината и сравнително
високото налягане в земните
пластове от останките на тези
организми.
През последните години
съвместни изследвания на
американски, руски и шведски
учени показват, че компонентите
на нефта са могли да се
образуват не от останките на
умрели организми, а от въглерод
и водород, свързващи се в метан
и в голямо количество различни
по-тежки въглеводороди в
условията на висока
температура и налягане в
недрата на Земята.
При изследванията на найголемия спътник на Сатурн
–Титан, спускаемите
апарати на програмата
Вояджър са установили на
повърхността му наличие
на реки и езера от течен
етан и други
въглеводороди.
Нефтът се е събирал в
земните кухини и порьозни
скали, откъдето се добива.
Нефтообразуването е
продължителен процес.
 Залежите на нефт са
значителни, но прогнозите
за световните запаси са
противоречиви. Измежду
най-богатите на нефт
райони в света е Близкият
изток (Иран, Ирак,
Саудитска Арабия, Кувейт).
Намира се също така и в
ОНД, САЩ, Румъния, Либия,
Алжир, Индонезия,
Венецуела и др.
 Годишното му световно
производство е около 3
млрд. тона. От него 67 % се
използва за производство на
горива: бензин, газьол,
керосин, мазут и др.

сушата
Нефтени платформи
в морето
Нефтени кладенци на
За да се използва, суровият нефт се
преработва. Различават се
първична и вторична преработка
на нефта.
Нефтът обикновено се разделя на
газообразни и течни фракции още
на самото находище; пак там от
него се отделя и пластовата вода
(първична подготовка на нефта).
Полученият стабилизиран суров
нефт се транспортира от
находището към рафинерията
(нефтопреработвателния завод)
през тръбопроводи или с танкери.
В нефтопреработвателните заводи
въглеводородните компоненти на
суровия нефт се разделят един от
друг чрез процеса фракционна
дестилация, който се основава на
различните температури на
кипене на отделните съставки на
нефта.
Процесът се осъществява
в специални
дестилационни колони,
които се наричат
ректификационни колони.
Нефтът се загрява в
тръбна пещ и сместа с
температура 350 ° - 400°С
се подава в колоната.
Газообразните
въглеводороди се движат
отдолу нагоре, като
постепенно се охлаждат и
втечняват. Течността пък
се движи отгоре надолу
като се загрява от
горещите газове.
Така в горната част на
колоната се събират понискокипящите (полеките) фракции, а в
долната - повисококипящите.


Нефтеният газ и
петролевият етер
(газообразни бензини)
се използват като
гориво или за
химически синтези.
Бензините са основно
гориво за
автомобилите.

Керосинът, освен
за осветление и
отопление, се
използва и като
гориво за
реактивни
самолети.
Газьолът е гориво
за дизелови
мотори, използва
се за отопление и
др.
Керосинова лампа
Керосинова печка


Мазутът, който е около
30 - 50 % от продуктите
на дестилацията е
отлично гориво в
електроцентрали, за
производство на пара,
за отопление.
Мазутът се подлага и
на т.нар.
вакуумдестилация, при
което се получават
смазочни масла,
минерален вазелин и
парафин. Остатъкът от
вакуумдестилацията се
използва като асфалт.
Газообразните съставки на
нефта мигрират в околните
кухини, като образуват
самостоятелни находища.
Това са находищата на
земен газ. Земният газ се
състои главно от метан (90
- 96 %). Освен това той
съдържа и етан, пропан,
бутан и др.
 Земният газ е ценно гориво.
Той е евтин и има най-висок
калоричен ефект в
сравнение с другите
газообразни горива. Освен
като гориво, той е и
изходна суровина за
органичния синтез.




Бензините са най-ценната фракция от дестилацията на
нефта. Това са лесно подвижни и лесно изпаряеми
течности, които образуват горливи смеси с въздуха,
изгаряща в цилиндрите на моторите.
Много важна характеристика на висококачествения
бензин е да има детонационна устойчивост. Детонация е
неконтролирано, експлозивно възпламеняване на
горивната смес в горивната камера на цилиндъра. Тя
предизвиква прекалено повишаване на работните
стойности на температурата и налягането, което, ако не
се коригира, може бързо да доведе до разрушаване на
буталото, цилиндъра или клапаните.
Бензин, в чийто състав преобладават алкани с разклонена
верига, има висока детонационна устойчивост. За
количествена характеристика на детонационната
устойчивост на бензина е въведена т. нар. октанова
скала.
За да се повиши октановото число, към
бензина се прибавят вещества,
например тетраетилолово
Pb(С2Н5)4. При изгаряне на такъв бензин,
обаче, в околната среда се изхвърлят
оловосъдържащи съединения. Поради
токсичността на оловото, в някои страни
оловосъдържащият бензин е забранен.
 Безоловният бензин също не е
безопасен. Той съдържа до 5 % бензен и
около 40-45 % ароматни съединения.
Всички те са канцерогенни.
