Transcript отвори

Българските
народни носии
Българската традиционна носия е общо
название, с което се нарича народното
облекло на българина от Възраждането до
към средата на 20 век. То отразява
спецификата, традиционната култура и бита
на българския народ. Според етнографите
произходът му е главно славянски, но се
откриват и следи от облеклото на траки и
прабългари, също така и от облеклото на
народите, с които българите са били в
контакт — турци, гърци, албанци, власи. По
своя характер носията е всекидневното
работно облекло, което чрез художествена
украса придобива празничен вид.
Отличава се с изключителната си
практичност при трудова дейност,
традиционни обреди или празненства.
Носията бива мъжка и женска, празнична и
всекидневна като във всяка една от
българските етнографски области те се
отличават със своя специфика и
самобитност. След Освобождението през
1878 г. настъпват значителни промени под
влияние на градското облекло. Днес
носиите се използват при художествена
самодейност, някои от художествените
елементи — в приложното изкуство,
художествените занаяти и по-рядко в
съвременното облекло.
Народните носии в България са тясно
свързани с географското положение и
климатичните
условия, при които живее населението на
даден район. Съвършени по форма,
изящни по
украса и багри, те разкриват високите
духовни и нравствени качества на
българския народ,
неговите големи творчески сили,
стремежа му към красивото и изящното,
към практичното и
удобното. Българските носии са
прекрасни творби на творческия народен
дух.
Мъжки народни носии
Мъжките народни носии се характеризират с
едноцветие: бяло, черно, тъмнокафяво
(естественият цвят на вълната) и тъмносиньо.
Обикновеното делнично горно облекло за
мъжете се шие от груб вълнен плат - шаяк, а
официалното, празничното облекло за позаможните - от вносни вълнени платове. Характерна
украса за горното мъжко облекло в цяла
България са гайтаните.
Мъжкото облекло запазвало цвета си през различните
годишни времена. Поради това
наименованията на цветовете на облеклото ставали
нарицателни имена на населението, което
го носело - белодрешковци и чернодрешковци.
Представители на Източната област са
чернодрешковците, а на Западната област
белодрешковците.
Мъжка чернодрешна носия
В чернодрешната носия гащите са с много широка
кройка от коленете нагоре, а от коленете
до глезените крачолите плътно прилягат до краката.
Тази дреха се нарича потури, чешири,
шалвари, гащи.
Върху ризата се облича плътно прилягаща безръкавна
дреха, без яка, предниците на която се
закопчават отгоре до долу и полите й се пъхат в
потурите. Нарича се елек, джамадан,
запасалник. За по-студено време се облича т. нар. аба
(салтамарка, аджамка, гриш) – къса до
над пояса вълнена дреха с тесни и дълги ръкави, силно
прилягаща до тялото, отворена отпред
и предниците й не се допират.Абата е без яка или с
твърде ниска яка и не се запасва в пояса.
Поясът е значително
дълъг и е по-широк от
този на
белодрешковците.
Опасва се с постоянна
тенденция да покрие
по-голяма част от
корема, не така
стегнато и надиплено,
както при
първия тип, дори явно
халтаво и усукано, като
се спуска ниско и върху
седалищната част.
Мъжка белодрешна
носия
Гащите са с тесни
крачоли, плътно
прилепнали до горе. Поширока кройка на
останалите
горни дрехи, гръбният
плат при тях е неразкроен
и почти винаги без яка.
Горната част не
приляга така плътно до
тялото, а е разширена с
прибавки на странични
клинове.Поясът се
опасва стегнато,
внимателно надиплен
около кръста, като често е
пристяган допълнително с
тесен ремик.
Чернодрешното облекло е обратно на
белодрешното: горе стегнато, долу разширено;
докато
белодрешното е горе разширено,а долу-стегнато.
В зависимост от широчината на потурите, от
начина на стягане на пояса и от други някои
особености в отделни дрехи съществуват много
вариации чернодрешни носии от локално
значение. Така се означава и класовата
принадлежност.
Количеството на гайтан по дрехите понякога е
извънредно голяма и показва аристократизъм
и личен вкус.
Женска народна носия
Женските народни носии удивляват с
линията на кройката, пъстротата и
уркасата си. Според
горната дреха женските носии се делят на
двупрестилчен, сукманен и саичен тип.
Еднопрестилчена носия
Еднопрестилчената носия се състои се в
това, че над ризата в долната част на
тялото се
обвива една престилка, чиито краища се
разминават в талията и при ходене се
вижда ризата.
Тази престилка се носи от
българомохамеданите от Чепинското
корито и в Благоевградско.
Двупрестилчена носия
Двупрестилченият тип носи наименованието си
от двете престилки, които се опасват върху
ризата едната отпред, а другата отзад. Задната
престилка е по-широка и по-набрана и в
раличните области се нарича различно "тъкменик", "завеска", "бръчник" и др.
Този тип заема почти цяла
Северна България.
Двупрестилченото женско
облекло е богато с везмо
главно по ризите, по
белите и
почернените късачета,
долактанки и др. – при
върховете на клиновете и
по пазвените им
части и сравнително послабо по полите на двете
престилки.
Сукманена носия
Сукманът е дълга горна женска дреха, затворена
отпред, със или без ръкави и в различни
цветове. От него произлиза наименованието
сукманен тип на женските народни носии.
Това е дебела вълнена тъмноцветна дреха с
затворена туникообразна кройка като на ризата.
Най-често сукманът е без ръкави, но има и с дълги
ръкави и с ръкави до лактите. В редки
случаи има летни сукмани от бяла конопена или
памучна тъкан.
Характерно за сукмана е и това, че в най-многото
случаи върху него е съсредоточена
украсата на облеклото. Тя е постигана предимно с
везмо или с пришиване на цветни сукна по
полите или по ръкавите. Богата е украсата на
сукманите с изплитани разноцветни върви,
гайтани, а по-късно с разни ширити, плетеници или
дантели.
Характерно за
сукманените носии е
наличността само на
предна престилка (прегач,
фуста).
В всички случаи тя е
цветна, обикновено рязко
очертаваща се на черния
фон на сукмана,
червена, зелена, жълта,
дори бяла. В някои случаи
пъстротата й е допълвана
с бродерия.
Саяна (саична) носия
Саичният тип носия е къса или дълга дреха със
или без ръкави, но за разлика от сукмана е
отворена отпред.
Разпространен е южно и западно от сукманения
тип. Основен белег е саята – дълга,
разтворена отпред дреха, като предниците й
обикновено се закопчават в областта на
гърдите.
На разни места саите са безръкавни или с дълги
и долактени ръкави. Изработени са или от
едноцветна (черна, бяла, зелена) или пък от
пъстра на ивици домашна тъкан.
Препасана
винаги с престилка, саята
не се отличава от
сукмана. Затова и в
случаите, когато е от
едноцветен плат, тя е
украсявана като него –
главно по пазвите. По
кройка саята в много
случаи е еднаква с
сукмана само дето
предницата й е разцепена
по цялата й дължина.
Костюми на момък и мома от Разградско. Края на 19 в.
Празничен летен костюм на омъжена жена от
Русенско. Края на 19 в. (вляво). Невестински
костюм от Силистренско. Средата на 19 в.
(вдясно)
Невестински празничен и мъжки костюм от Самоковско.
Втората половина на 19 в.
Женски празничен и мъжки
овчарки костюм от
Смолянско. Края на 19 в.
Зимни всекидневни
костюми на жена и мъж от
Поморийско
(разновидност на
сукманената и
чернодрешната носия).
Края на 19 в.
Всекидневен мъжки и празничен летен
костюм на млада жена от Трънско. I пол.
на 19 в.
Женски и мъжки костюм от Хасковско. Края на 19 в.
Изработили:
Катерина Димитрова
Марина Цонева
Михаела Недялкова
XII в