Методи за разсейване на замърсителите на въздуха

Download Report

Transcript Методи за разсейване на замърсителите на въздуха

Шуменски университет “Епископ
Константин Преславски” – гр. Шумен
Тема: Методи за разсейване
на замърсителите на въздуха
Изготвил: Нели Данева; фак. № 277;
IV курс; редовно обучение;
специалност: Екология и опазване на
околната среда
2013
Какво представялва замърсяване на
въздуха?
Замърсяването на въздуха представлява
внасянето
на
нови,
нехарактерни
за атмосферния въздух химични, механични
или биологични вещества.
Тези вещества нанасят вреди живите
организми или щети на околната среда.
Как става замърсяването на
въздуха?
Замърсяването на въздуха може
да стане по много начини. Един
от основните замърсители са:
праха и химините замърсители.
Въздухът се замърсява с прах
от движението на транспортни
средства,
от
работата
с
циментовите заводи, материали
за стройтелство и т.н.Прахът е
химичен замърсител съставен
от
различнии
вещества
в
твърдо агрегатно състояние.
Друг начин на замърсяване и
разнасяне на въздуха е чрез
пожари.
Основни източници на замърсяване на въздуха.
Природните източници:
*Горски пожари
*Изригване на вулкани
*Минерални извори
*Процесът Гниене и дишането но хората и животните
Основни източници на замърсяване на
въздуха.
Замърсители от човешка
дейност:
●Заводи,
фабрики
и
други
предприятия
●Петролни станции
●Органични
отпадъци,
които
освобождават метан
●Химични, биологични и ядрени
оръжия
●Парно
●Всички пътни превозни средства
(автомобили, самолети, мотори)
Нарушено екологично равновесие
Нарушеното екологично равновесие е във всики
страни не само в България, това се дължи преди
всичко
предимно
на
тежка
индустрия,
характеризираща се с подчертана енергоемкост и
материалоемкост;
химическа
промишленост;
металургия;
машиностроене
и
др.
Много
от
промишлените обекти са разположени не само в
неподходящи райони в близост до населени места,
където има условия за разсейване на замърсителите,
но и далеч превишават по мощност на емисиите
допустимото замърсяване. Остарелите технологии и
амортизирани производствени мощности не отговарят
на изискванията за защита на околната среда. За
нарушеното екологично равновесие допринася и
трансграничният
пренос
на
вредни
вещества,
например крайдунавските селища.
Основни замърсители в България.
В България основни замърсители на атмосферния
въздух са прахът, серният двуокис, азотните окиси и
оловните аерозоли. За някои региони в страната към
тях трябва да се причислят и амоняк, фенол,
сероводород и др. В древността се е смятало, че
въздухът е едно от простите вещества, от които се
състоятвсички тела в заобикалящия ни свят.
Древногръцкия философ Анаксимен даже е учил, че
от въздуха е създаден целия свят. Едва през ХVIII в.
френския учен Лавоазие за пръв път установява, че
атмосферата представлява механична смес от
газове.
Вертикален строеж на атмосферата
Основните газове, които
влизат в състава на
въздуха
са
азот,
кислород и аргон. В
много малки количества
във въздуха се съдържат
още
хелий,
неон,
криптон, ксенон, водород
и др. Освен това в
резултат от разпадането
на
радиоактивните
елементи, съдържащи се
в
земната
кора,
в
атмосферата проникват и
радиоактивни
газове,
като радон и др.
Химически анализи
Многобройните химически анализи са показали, че
сухият въздух, в който няма прах и други примеси, се
състои от 79,09% азот, 20,95% кислород и 0,93%
аргон. Останалите газове заемат само 0,03% от обема
му.
Този състав на атмосферата е
еднакъв за цялото земно кълбо и
остава постояне до около 100 км
височина. Освен това във въздуха
се
съдържат
газове,
чиято
концентрация
се
променя
в
пространството и времето. От тях
най-важно
метеорологично
значение имат водната пара,
въглеродният двуокис (СО2) и
озонът (О3).
Kомините
Комините
са
канали,
предназначени
да
отведат
газовете, които се образуват в
горивните
камери
на
отоплителните
уреди
(печки,
котли
и
камини).
Ако
са
изпълнени
добре,
комините
предизвикват
вертикално
въздушно
течение
(тяга),
вследствие на което газовете се
изтеглят бързо нагоре. Тягата се
дължи
на
разликата
в
температурите на чистия въздух и
отвежданите газове. И отлично
изпълнен комин би могъл да
работи лошо при горещо и тихо
време.
Тягата
Тягата силно зависи от размерите
(сечението)
на
комина,
от
височината му и от разликата
между температурите на огнището
и външния въздух. За по-добра
тяга допринасят няколко фактора,
които накратко се свеждат до
следното: коминът трябва да е
прав – без чупки и наклони,
вътрешните стени на комина да са
максимално гладки, да не се
променя сечението, както и да се
предпази коминът от охлаждане.
Важно е да се знае, че различните
шахти,
колектори
и
вентилационни канали не са
комини.
Какво е сечението на
комините?
Сечението на комините обикновено е квадратно, но
може да е правоъгълно или кръгло. Размерите му
зависят от големината на огнището, което обслужва.
Най-малкото допустимо квадратно сечение е 14/14
см, а ако е кръгло – диаметър 14 см. Тези размери
след измазване отвътре стават съответно 12/12 см и
диаметър 12 см.
Саниране на комини
Комините се ремонтират или аварийно – когато са в
лошо състояние и не работят добре, или когато се
прави общ ремонт на покрива.
Съществен недостатък на старите тухлени комини е
липсата на стоманобетонов пояс на върха на комина,
което води до разрушаване на най-горните тухлени
редове. Такива пояси или „шапки” се появяват по
комините някъде през 60-те години на миналия век.
Изпълнени най-често неправилно – без водобран и от
нисък клас бетон, – в момента те са разрушени от леда
и често опасни – готови да паднат. Отделен е
въпросът, че в литературата някои автори застъпват
мнението, че водобранът на такава шапка е със
съмнителна естетическа стойност и влошава тягата на
комина.
Шапката на комина
Добрата практика в случая е да се излее
стоманобетонов пояс наравно с тухлите, без
водобран, а върху него да се анкерира метална
шапка. Шапката трябва да е достатъчно висока и
широка. Висока дотолкова, че ако се наложи,
коминочистачът да може да работи по комина, без да
е нужно да се сваля шапката, и широка поне 20–30 см
повече от комина, за да го брани уверено от
дъждовните води.
Шапката е завършекът на
комина
Шапката е завършекът на
комина и има практична и
естетична функция. И в
старата
българска
архитектура
комините
най-често се покривали
или задънвали отгоре, а
се отваряли отстрани.
Така коминът не може да
бъде „запушен” от вятър и
се
предпазва
от
проникване на вода при
дъжд.
Комините и вентилационните тръби
Комините и вентилационните тръби се използват
широко за изхвърлянето на отработени газове от
всички видове неподвижни малки и големи източници.
Днес е малко приемливо да се изхвърлят отпадъчни
газове от големи източници на замърсяване без
контролиране на вредните емисии. Димовете и мъглите
също попадат на земната повърхност. Изхвърлените
газове, въпреки доброто разсейване се адсорбират
върху частици или реагират с други газове, вода и се
връщат с валежите на земната повърхност. Слагането
на високи комини върху малка площ води до
наслагване на газовите потоци по посока на вятъра на
известно разстояние от източниците. Ако се използват
комини за разсейване на емисиите, те трябва да бъдат
разположени в страни от сгради, хълмове, долини –
които да задържат изхвърлените газове близо до
земната повърхност.
Цел
Първата
цел
на
изхвърлянето
на
отпадъчните газове от комините е да се
поддържа
минимално
или
нулево.
Коминът трябва да бъде достатъчно
висок, за да може разсейването на
газовете
да
е
достатъчно.
Чрез
подобряването на работата на комина
може да доведе до повишаване на
темепературата
или
скоростта
на
отпадъчните газове.
Любопитно:
Проучването сравнява качеството на въздуха в
жилищата с газови и електрически печки. Оказва се,
че там, където се използва газ за битови нужди,
нивата на азотен диоксид (NO2) - замърсител, който
може да проникне в белите дробове е три пъти повисоко, отколкото във въздуха на открито в центъра на
града и натоварени пътища.
Източници:
http://www.referati.org/zamyrsqvaneto-navyzduha/320/ref
http://speleo-varna.com/speleologia/klima/meteorologia/
http://www.manager.bg/news/vazduhat-v-kuhni-sgazovi-kotloni-po-mrasen-ot-tozi-na-magistrala
Учебник: Съвременни химични технологии и контрол
на емисиите; Университетско издателство „Св. Климент
Охридкси“; Автор: Мартин Хокинг
http://www.ka6tata.com/za-ka6tata/pokriv/article/352