Transcript Балкански полуостров. Природни условия

БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ
ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ
1.
РЕЛЕФ
западната част на Балканския
• В
п-ов са
младонагънатите Динарски планини (част
от южния клон на Алпо-Хималайската
планинска система и с най-висок вр. Езерце
– 2694 м.);
• В средната част е Македоно-Тракийският
планински масив (най-старата суша на
Балканския п-ов, с най-висок връх на
Балканите – Мусала – 2925 м.);
• Най-висока от гръцките планини е Олимп
(най-висок вр. Митикас – 2917 м.);
връх Митикас (пл. Олимп) – 2917 м.
• На север са младонагъната система на
Стара планина (част от северния клон на
Алпо-Хималайската планинска система и с
най-висок вр. Ботев – 2376 м.) и
изградената от стари скали Мизийска
плоча;
• Най-големи котловини на п-ова са
Скопската, Косовската и Софийската;
• Областта Карст в Словения – пещерата
“Постойна”.
пещерата “Постойна”
2. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
• въглища (Горнотракийската низина, п-ов
Пелопонес и п-ов Истрия);
• железни руди (Динарските планини, Стара
планина);
• оловно-цинкови руди (Македоно-Тракийския масив);
• медни руди (Средна гора);
• каменна сол (Динаридите);
• сяра (п-ов Пелопонес).
3. КЛИМАТ
• На прехода между умерения и субтропичния климатичен пояс;
• Средногодишни to между 10 и 19 oС;
• Валежи от 5314 мм (Църквице, Черна гора)
до 370 мм (Констанца, Румъния) и 300 мм
(о-в Тира, Егейско море).
ЦЪРКВИЦЕ СЕ НАМИРА НА БРЕГА
НА АДРИАТИЧЕСКО МОРЕ
4. ВОДИ
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
Най-дълги реки:
Сава – 940 км.
Морава – 550 км.
Марица – 537 км.
Дрина – 460 км.
Струма – 415 км.
Вардар – 388 км.
Искър – 368 км.
Места – 246 км.
Езера:
- Тектонски:
Шкодренско (найголямо на п-ова),
Охридско, Преспанско;
- Ледникови
(в Рила, Пирин, Шар
планина, Пинд) и др.
река Сава
Водосборният басейн на
р. Сава
Вливането на река Сава в
Дунав при Белград
5. ПРИРОДНИ ЗОНИ
• Зона на лесостепите и степите – Дунавската
равнина (черноземни почви,покрай реките
– алувиално-ливадни почви с тревни
формации – коило, власатка и малки
горички от широколистни дървета);
• Широколистни гори – сиви горски и
канелени горски почви, средноевропейски
видове – мечки, вълци, лисици, сърни,
диви свине, кълвачи,сови и др.
• Твърдолистни вечнозелени гори и храсти –
западните и южните части на п-ова
(жълтоземни и червеноземни почви,
подходящи за отглеждането на маслини,
цитрусови плодове, тютюн; бодливи
храсти – фригана);
• Планинска област – кафяви горски почви с
иглолистна растителност; над тях –
планинско-ливадни почви с алпийски
пасища; срещат се диви кози, орли, вълци,
мечки, диви свине, глухар и др.
• Защитени територии: В резерватите
“Сребърна” (до Силистра) и “Летя”
(делтата на р. Дунав) гнездят патици и
пеликани;
националните
паркове
“Галичица” (Македония), “Плитвички
езера” (Хърватия), “Пирин” (България),
“Дайти” (Албания) и др.
Националният парк “Галичица” ,
гледан от манастира “Свети Наум”