Transcript РЕЛЕФ НА БЪЛГАРИЯ

РЕЛЕФ НА БЪЛГАРИЯ
1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
• Съвременният облик на релефа се
формирал през неоген-кватернера.
• От север на юг се рeдуват основните
морфоструктури:
- Мизийска плоча;
- Балканиди;
- Краищиди;
- Рило-Родопски масив.
• Надморската височина намаля от запад на
изток (с изключение на Дунавската
равнина);
• Средна надморска височина – 470 м.
• Най-голям е делът на равнинно-хълмистия
пояс (200 – 600 м.) – 41 %, а най-малък – на
високопланинския (над 1600 м.) – 2,5 %.
• В България има 40 планини.
ПЛАНИНА
НАЙ-ВИСОК ВРЪХ
НАДМ. ВИСОЧИНА
РИЛА
МУСАЛА
2925 м.
ПИРИН
ВИХРЕН
2914 м.
СТАРА ПЛАНИНА БОТЕВ
2376 м.
ВИТОША
ЧЕРНИ ВРЪХ
2290 м.
ОСОГОВСКА ПЛ.
РУЕН
2251 м.
РОДОПИ
ГОЛЯМ ПЕРЕЛИК 2191 м.
БЕЛАСИЦА
РАДОМИР
2029 м.
СРЕДНА ГОРА
БОГДАН
1604 м.
САКАР
ВИШЕГРАД
856 м.
СТРАНДЖА
ГРАДИЩЕ
710 м.
Връх Мусала
2. ЕНДОГЕННИ (ВЪТРЕШНИ)
РЕЛЕФООБРАЗУВАЩИ ПРОЦЕСИ
• На съвременния етап от развитието на релефа
се проявяват колебателните движения и
земетресенията.
• Територията на България е подложена на
издигане – най-интензивно в Рила, Пирин и
Западните Родопи (4 – 5 мм/год.).
• Потъват Бургаската низина и Ломската
депресия (1 – 3 мм/год.).
• Най-разрушителни земетресения през ХХ в. –
Шабленското (1903 г.), Чирпанското (1928 г.),
Стражишкото (1986 г.).
Сеизмични райони в България
Единственият запазен вулкан на
територията на България – Кожух се намира
на р. Струма в Санданско-Петричкото поле
Територии с интензивно потъване и
издигане
3. ЕКЗОГЕННИ (ВЪНШНИ)
РЕЛЕФООБРАЗУВАЩИ ПРОЦЕСИ
3.1. Изветрително-денудационни – форми: каменните
реки във Витоша, скалните
пирамиди
край Кътина,
Мелник,
Стоб;
скалните
образувания край Смолян
(Невястата), край с. Зимзелен,
Кърджалийско (Вкаменената
сватба), сипейните конуси.
3.2. Денудационно-гравитационни – са причина
за поява на свлачища и срутища (по Дунавското
и Черноморското крайбрежие, подножията на
Рила, Витоша, Родопи, Стара планина).
3.3. Ерозионно-акумулативни - найразпространени в България. На ерозия e
подложенa 60 % от територията.
- Ерозионни форми: ровините, всечените
меандри,
проломите,
праговете,
водопадите.
- Акумулативни форми: наносните конуси,
алувиалните острови и низини и др.
Водопад Варовитец
през зимата
Екзарационни форми –
Заснежени карлинги в
Пирин
3.4. Карстови – Карстът заема 25 % от територията
на България. Подземни форми – пещерите,
повърхностни – въртопите, понорите, валозите,
увалите, каровите полета (Врачанска планина,
Западен и Среден Предбалкан, Западни Родопи),
слепите долини (Добруджа), скалните мостове
(„Чудните мостове“ в Родопите) и др.
3.5. Абразионни – по Черноморското крайбрежие.
Изразяват се основно в образуването на клифове.
От акумулативните форми – плажовите ивици.
3.6. Дефлационни – образувани са тераси, насипи,
валове (Видинско), дюни (Несебър) и др.
3.7. Екзарационни – от разрушителната и
акумулативната дейност на ледниците в Рила и
Северен Пирин. Форми: карлинги (в. Мусала, в.
Мальовица, в. Вихрен), трогови долини, циркуси (в
по-голямата част от тях има езера), морени.
4. ГЕОМОРФОЛОЖКИ ОБЛАСТИ
• Дунавска равнина – поделя се на западна,
средна и източна;
• Старопланинска област – дели се на
Предбалкан и Главна старопланинска
верига (ГСВ);
• Преходна планинско-котловинна област –
най-голяма по площ;
• Рило-Родопска област – планините в нея се
разграничават от разломните линии по
долините на Струма, Места и Арда.