Transcript ИЗРАБОТВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИЯ ОБЗОР НА
ИЗРАБОТВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИЯ ОБЗОР НА ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД
Доц. д-р Димитър Томов, д-р на филос. науки
Медицински университет “Проф. д-р Параскев Стоянов”-Варна
E-mail: [email protected]
Разработването и успешната защита на
дисертационния труд
е важна предпоставка за израстването на изследователите в редица страни, вкл. у нас. Както показват редица наукометрични изследвания, придобилите образова-телната и науч на степен “доктор” допринасят с бъдещата си дейност за по-нататъшния напредък на науката както в своята страна, така и в чужбина.
ВЗАИМНИ ВРЪЗКИ НА НАУКОМЕТРИЯТА НАУКОМЕТРИЯ НАУКА НАУЧЕН ПРОГРЕС СОЦИАЛЕН ПРОГРЕС
Взаимни връзки между наукометрията, науката, научния и социалния прогрес
Изработването на
литературния обзор
с право се счита за един от най-сериозните етапи при разработката на дисертацията.
По своята същност той представлява висша форма на аналитико-синтетична обработка на първични и вторични документални източници на научна информация и систематизирано изложение на обобщеното съдържание на източниците, които са посветени на конкретна тема за конкретен период от време.
Предназначението му е да запознае читателя със:
свързани с него основни проблеми, мащаб, лематика и зараждането на научния проблем и на някои натрупания опит в национален и световен съвременното състояние на тази проб тенденциите на развитието й в близко бъдеще.
Обзорите биват два основни типа:
анализиране, систематизиране и обобщаване на данните от първичните и вторични научни документи, и
реферативен аналитичен
тези документи.
Наред с това препоръки.
съставен само чрез - съставен въз основа на възможно дълбок и всестранен анализ на
аналитичният обзор
съдържа и аргументирана критична оценка и
По принцип изработването на литературния обзор предхожда всички останали етапи на работата по дисертацията, които са следните:
тацията формулиране на темата на дисер формулиране на предмета и обекта на изследването определяне на целта и задачите на дисертацията
резултати обсъждане на собствените и чужди формулиране на заключението и/или изводите изработване на списъка на цитираната литература.
Най-напред се придобива сравнително широк поглед върху избраната проблематика.
След това се открояват конкретни аспекти на един или няколко проблема или подпроблема от целия тематичен кръг.
Накрая се анализира детайлно съдър жателната им характеристика.
От къде и как да се започне?
Темата е предложена и конкретизирана от научния ръководител Темата е предложена и конкретизирана от самия докторант
Основни времеви характеристики на проблема в достъпната литература:
възникване на този проблем динамично развитие на този проблем съвременното състояние на този проблем.
АЛГОРИТЪМ ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИЯ ОБЗОР
Последователни етапи
а) риали от последните 5-10-15 години, извлечени от вторични и първични доку ментални източници на информация; б)
подбор
на необходимите мате-
семантически анализ
на налич ните текстове по отношение на конкретно необходимата научна информация;
в) менти от тези текстове, посветени непосредствено на конкретната тясна проблематика на дисертацията; г)
извличане синтез
на отделни фраг на съдържанието на тези елементи въз основа на семан тическата им близост;
д) е)
изработване на съдържание
литературния обзор, структурирано в раздели, подраздели и подподраздели;
групиране
на на текстовите елементи към вече подредените раздели, подраз дели и подподраздели;
ж) з)
въвеждане
свързващи отделните групи от текстови елементи;
съгласуване
раздели и подраздели по отношение на взаимна обвързаност, логическа после дователност, пълнота и убедителност на изложението; на кратки текстове, на текста на отделните
и)
при необходимост
-
допълни телно издирване
обзор и й) на още по-нови или по ранни публикации и включване на съот ветния текстов материал в конкретните раздели и подраздели на литературния
редактиране
на целия текст.
“ Може
Методи
да се отсеят редица включени пряко в изготвянето му.
особено интересни и актуални на пръв поглед публикации просто заради това, че поради ограничения обем на литературния обзор те не биха могли да бъдат Може да се прецени като целесъобразно включването на съответните текстове в други раздели на дисертацията - напр. в раздела ”, или, което е най-често - в раздела “
Обсъждане
”.
ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД
Историческият преглед на литературата
по дадена тема е неотменима съставна част на литературния обзор. Уважението към постиженията на предшествениците трябва да стане елемент на житейската философия на изследователите.
Касае се за съобщаване на кратки сведения за научните приноси на пионерите в дадена тясна научна дисциплина или научно направление, непознати на широката научна общност.
Информация за родоначалниците на съ ответната тясна научна дисциплина и научно направление се открива в различните справоч ни издания, в научните обзори с монографичен характер, в обзорните статии и в специфичните историографски публикации.
СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА ПРОБЛЕМА
Главната част на литературния обзор е посветена на постиженията на съвременниците. За нея се разработва структурираното му съдържание. Съб ран е масив от материали, подходящи за включване в изложението. Въз основа на задълбочен анализ на основните и на сравнително периферните елементи на съдържанието на отделните документи се преценява, кое да се вземе изцяло или отчасти, кое да се изостави изцяло или отчасти, както и кое да се пренасочи към другите раздели на дисертацията.
Използваните литературни източници не бива да се преразказват механично. С тях трябва да се работи гъвкаво, като се преминава от простото към сложното; от частното към общото; от монодисциплинното към интердисциплинното, и респ. обратното.
КРИТИЧЕСКА ОЦЕНКА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СХВАЩАНИЯ ПО ПРОБЛЕМА
Научният принос на автора и научния му ръководител започва с изготвянето на тази част на литературния обзор.
Те поемат отговорността да се пред ставят компетентно съществуващите разли чия, противоречия, непълноти, празноти, не точности или недоразумения в достъпната научна литература.
Основните им претенции най-често са насочени към съществуващата
фрагментар ност
на научното знание по съответния проблем. Тя се обяснява със вътрешно научните познавателни закономерности на традиционното научно-практическо проучва не, предназначено за публикуване в научно или научно-техническо списание с по-широк или с по-тесен профил.
Умението да се разграничат действителните от привидните и съществените от маловажните пропуски в системата на конкретно научно познание се създава и възпитава с времето, като се започва още през студентските години - чрез критично мислене и отношение към преподавания материал и наличната и препоръчвана литература. Теоретичната и специално-научна подготовка по няколко съседни научни дисциплини са предпоставки за успешната преценка на действителната актуалност на отделни ”празни” полета в познанията по дадения проблем.
Една възможно обективна оценка на съвременната познавателна ситуация в дадена тясна област е основание за пряко ангажиране със “запълването” на тези празноти.
Отделните типове научни публикации се характеризират със специфична степен на пълнота при отразяването на същността на конкретния процес или явление. Статиите от списания се отличават със значителна фрагментарност, докато монографиите се стремят да я преодолеят, макар и за сметка на известна дезактуализация на проблематиката. Монографичните издания с претенции за цялостност при разглеждането на съответния научен проблем страдат от концеп туална ограниченост главно поради недостатъчното ползване на интердисциплинарна литература.
ОФОРМЯНЕНА ЛИТЕРАТУРНИЯ ОБЗОР
Основни изисквания при оформянето на текста на литературния обзор
едно или две уводни изречения.
пасаж.
конкретни данни (идеи, предположения, теории, хипотези, основни резултати, изводи и пр.) на отделните ползвани публикации.
Всеки смислово добре отграничен пасаж започва с Те ориентират читателя за основната идея на този С по няколко изречения се представят най-важните Те биват цитирани поне на две места - в текста и в списъка на използваната литература.
При цитирането на публикации от един или двама автори се посочва инициалът (инициалите) и името (имената) на автора (авторите), последвани от годината на първичното публикуване на съответното произведение на този автор (тези автори).
При цитирането на публикации от трима и повече автори се изписват само инициалът (инициалите) и името на първия автор, последвани от
съкращението “и съавт
.” (при имена на автори на български език), “
и соавт
.” (при имена на автори на руски език) или “ публикуване на тяхното произведение.
et al
.” (при имена на автори на езици с латинска азбука), последвани от годината на първичното
Ако в рамките на едно и също изречение се касае за съвместно цитиране на две и повече публикации, което е обусловено от семанти ческото сходство поне по съответните аспекти на съдържанието на тези публикации, имената на авторите на тези публикации, последвани от годините на публикуването им, се поставят в скоби, обикновено в края на изречението.
Ако се касае за две и повече публикации от различни автори в една и съща година, те се подреждат азбучно според името на първия автор - отначало на кирилица, а след това - на латиница. Ако се касае за две и повече публикации от едни и същи автори в една и съща година, уместно е след годината на втората цитирана публикация да се постави допъл нителна буква, напр. “а”.
Всички публикации
,
цитирани в целия текст на дисертационния труд
, се включват в списъка на цитираната литература. Те се подреждат строго азбучно според името на първия автор.
Отпред се поставят цитираните източници на кири лица, а отзад - тези на латиница. Използването на поредните имена на публикациите от този списък за конкретни позовавания в текста на дисертацията не се препоръчва.