Transcript ЛЕКЦИЯ 4 Национален манталитет - Pc

ИНТЕРКУЛТУРНА
КОМУНИКАЦИЯ (ИКК)
Лекционен курс
Доц. д-р Гинка Димитрова
Лекция 8
Езикова личност
 Национален манталитет
 Национален характер

Съдържание





1. Културна идентичност.
2. Понятията “свой” и “чужд”.
3. Езикова личност.
4. Структура на езиковата личност. 5.
Типология на езиковите личности.
5. Езикова личност и национален характер.
Ключови понятия




Културна идентичност
“Свой” и “чужд”
Национален манталитет
Национален характер
Културна идентичност


Това е принадлежността на индивида към
определена култура или културна група,
която формира ценностните отношения на
човека към себе си, към другите хора и към
обществото и света като цяло.
Културната идентичност се базира на
разделянето на хората на «свои» и «чужди».
Функции на културната
идентичност


Помага за предсказването на поведението на
другите;
Пречи като формира отношението към другите,
основавайки се на собствените културни
ценности.
«Свой» и «чужд»
Смисъл на понятието «чужд»:
чуждестранен, не тукашен, извън границите
на родната култура;
необичаен, странен, контрастиращ с
привичния околен свят;
неизвестен и недостъпен за познанието;
носещ заплаха за обичайния начин на живот.
14.10.2011
Черняк Надежда Валерьевна, МФПУ, курс "Межцивилизационные коммуникации"
7
Езикова личност
«Езиковата личност е
съвкупност от
способностите и
характеристиките на
човека, които обуславят
създаването от него на
речеви произведения
(текстове)» (Караулов).
Структура на езиковата личност
(по Ю.Н. Караулов)
1)
2)
3)
Вербално-семантична (отразява степента
на владеене на езика);
Лингво-когнитивна («понятията, идеите,
които образуват подредена картина на
света, отразяваща йерархията на
ценностите);
Прагматична (отразява целите,
мотивите, интересите).

1)
2)
3)
В процеса на социализацията човек
придобива:
Езикова компетентност – владеенето на
законите на езика;
Комуникативна компетеност –
владеенето на законите на общуването;
Прагматична компетентност –
владеенето на законите на общуването в
различните комуникативни ситуации.
Типология на езиковите
личности
1.
2.
3.
В психолингвистиката: личност
екстроверт и интроверт (М.В. Ляпон).
В етнолингвистиката: носител на
базовата и маргиналната (неосновната)
култура.
В теорията на комуникацията по типове
речева култура: елитарна,
среднолитературна,просторечна, народноразговорна, жаргонна .
Идентичност на езиковата
личност
Идентичност – собственото «аз», което
възниква в процеса на обмяна на съобщения с
другите индивиди.
О.В. Леонтович определя следните
показатели на идентичността:
1) физиологична;
2) психологическа;
3) социална.
Физиологична идентичност
Американски журналист описва своите впечатления от
срещата си с турчин в руски влак:
«Аз не се учудих, че неговите и моите впечатления за Русия
бяха толкова различни. Аз съм висок, белокож представител
на страна, която руснаците все още възприемат не без
трепет. Ако не бяха дрехите и акцентът ми, спокойно можех
да мина за руснак. Турчинът беше мургав чужденец,
мюсюлманин, оказал се в страна, където хората все още се
отнасят с подчертано предубеждение към «черните»
кавказци и азиатци».
Психологична идентичност и
национален характер
Национален характер – съвкупност от
специфични психологични черти, свойствени на
една или друга социално-етническа общност.
В.В. Воробьов определя доминантните
характеристики на руския национален характер:
вяра, нравственост, поляризираност на душата.
(В.В Воробьов. Лингвокултурология).
Особености на руския национален характер,
влияещи върху комуникативното поведение (по
И.А. Стернин)
1.
Етническа търпимост.
2.
Любов към природата.
3.
Гостоприемство.
4.
Неточност.
5.
Пренебрегване на законите и правилата
(«Закононебрежение»).
6.
Готовност да помага на другите.
7.
Склонност к устойчиви приятелски връзки.
8.
Общителност.
Общителността – водеща характеристика
на руското комуникативно поведение

1.
2.
3.
4.
5.
6.
Особености на руското общуване:
Искреност в общуването.
Колективност на общуването.
Емоционалност.
Комуникативна доминативност.
Широта на обсъжданата информация.
Стремеж към неформално общуване.
Феноменът «вагонно» общуване.
Руска и американска психологична идентичност
в съпоставителен аспект (по О.А. Леонтович)
Руска идентичност:
1)
2)
3)
4)
5)
6)
7)
колективизъм;
неагентивност;
емоционалност;
сътрудничество;
песимизъм;
търпение;
откритост.
Американска идентичност:
1)
2)
3)
4)
5)
6)
7)
индивидуализъм;
агентивност;
рационализъм;
конкурентност;
оптимизъм;
толерантност;
откритост.
Социална идентичност:
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
Гендерна (полова).
Възрастова.
Расова и етническа.
Географска.
Класова.
Имуществена.
Статусна.
Източници на сведения за
националния характер




националната класическа литература;
международните анекдоти;
фолклорът;
националния език.
Географски детерминизъм


«Подобно на това, че в Египет небето се отличава от
небето в други места и че реката там има различни
природни свойства, така и така и нравите и обичаите на
египтяните почти във всички отношения са
противоположни на нравите и обичаите на другите
народи» Херодот
«… много неща управляват хората: климатът, религията,
законите, принципите на управление, примерите от
миналото, нравите, обичаите. Като резултат от всичко
това се образува общият дух на народа» Монтескьо.

Монтескьо разглеждал като основен
фактор, влияещ върху националния
характер. Според неговите трудове хората
от топлите страни са плахи, мързеливи, но
емоционални, а от студените – мъжествени,
смели, но равнодушни към удоволствията.
Национален манталитет
Националният манталитет е начин на мислене,
духовна нагласа, свойствена за дадена етническа
общност
В съвкупността от
възгледи, оценки,
идеали, интереси,
норми, принципи,
навици.
Проявява се
В устойчиви колективни
черти на характера,
отличаващи определена
етническа общност от
другите.
Националният манталитет е паметта за миналото,
която предопределя поведението на хората и им
помага да останат верни на своите исторически
ценности и традиции.
Националният характер е съвкупност от
външните прояви на манталитета, от наблюдаваните
свойства на представители от една общност, обикновено
дадени в сравнение или като контрастиращи с тези на
други национални общности.
Националният характер се отнася към националния
манталитет така, както се съотнася:



Фенотипът към генотипа;
Културните артефакти към основните културни образци
(архетипове);
Възприемането на непосредствената реч към
реконстроираните базови структури на езика.


Националният характер се разглежда като част
от манталитета, като интегрална характеристика
на хсихологичеките особености на хората,
принадлежащи към дадена култура.
Националният характер отразява
психологичните стереотипи на поведението на
народа. На националния характер влияе
националната психология, която включва
географията, политиката, социалноикономическите условия и историята.
Национален манталитет

Понятието „манталитет” се е утвърдило
през ХХ век и означава специфичен за
даден етнос начин на възприемане и
разбиране на действителността.

Михаил Барг пише, че манталитетът – това
е «съвкупност от символи, формиращи се
в рамките на всяка културно-историческа
епоха и закрепили се в съзнанието на
хората в процеса на общуване».




Съдържанието на манталитета според А. Гуревич
представлява:
- установен образ, вътрешна картина на света;
- той отразява културата на обществото;
- именно картината на света включва представите за:
-
личността,
свободата,
равенството,
честта;
доброто и злото;
правото и труда;
семейството и сексуалните отношения;
хода на историята;
ценностите на времето;
отношението между старото и новото.




Картината на света е:
- наследена от предишните поколения;
- непрекъснато се изменя в процеса на
обществената практика;
- в основата е на човешкото поведение.






Манталитетът се проявява в:
- позициите и ценностната ориентация;
- историческите традиции;
- начина на живот на хората;
- езика
Формира се в хода на историческия процес
и образува онази духовно-поведенческа
специфика, която прави един народ
уникален и го отличава от другите.





Съществуват различни видове манталитет:
- на личността;
- на епохата;
- социално-групов;
- на етноса или народа.


Манталитетът се провява в характера и
комуникативното поведение на хората.
М. се формира под влияние на природните
условия, икономическия живот,
политическите промени, контактите със
съседни народи, исторически събития и
др.

Например руското възприемане на земята
като “майка”, а на река Дон като
“бащица”, руската склонност към волност,
безрасъдна смелост, безпределност,
склонността към вярата или тъгата, мъката
– са черти на руския манталитет.


Манталитетът определя
националния модел на
икономическо и социално
поведение.
Неологизмът “манталитет” за
първи път въведен в средата
на ХІХ в.от Ралф Уолдо
Емерсън – американски
есеист, поет и философ.
Особености на националните манталитети
1. Русия – междинното й положение между
Запада и Изтока – създаване на специфична
култура, която не се отнася нито към една от
двете типове (западна или източна).
Руската народност се е създала на основата на
три етнически компонента: славянски, балтийски
и фино-угорски с германски, тюркски и северокавказки елементи.
Православието е определяло за Русия
нормативно-ценностния строй.

Особеният тип руско масово
православие – формално, невежо,
преплетено с езическа мистика и
практика. Руският философ Н. Бердяев
го определя като «православие без
християнство»
Древноруската цивилизация е
синтезирала някои черти на
европейските социално-политически
и производствени характеристики,
византийските мистични елементи и
азиатския принцип на
централизирана редистрибуция, която
се характеризира с това, че властта
ражда собствеността.

Максим Грек (писател и
преводач), преселил се в
Русия в края на ХVІ век,
пише за нея като за «жена с
черна рокля, замислено
седяща край пътя».



Специфичните черти на руската култура се
определят от «характера на руския народ»
Като главна черта на този характер всички
изследователи посоват вярата.
Алтернативата «вяра-знание», «вяра-разум»
се е решавала по различен начин през
различните периоди, но почти винаги в
полза на вярата.


Руският поет Ф. Тютчев точно изразява
спецификата на руската душа, култура и
манталитет:
. «Умом Россию не понять, аршином
общим не измерить: у ней особенная стать в Россию можно только верить»
“С ум Русия не можеш я разбра, с един аршин
не можеш я измери, тя има особена снага, в
Русия може само да се вярва.” .



Съществуват спорове за основните черти на
руския манталитет:
държавността – исторически обусловена и
насаждана “отгоре”(предопределена от
патернализма – подсъзнателна
неувереноснт в собствените сили и надежда
за помощ “отгоре”);
смирението (произтичащо от първата –
християнско смиренеие, “долготерпение”
Молитва русских







В края на 1816 г. император Александр I издава
указ, според който с песента се посреща
императора. Изпълнявана e като държавен химн
през периода 1816 г. - 1833 г.
О, провидение, Благословение
Нам ниспошли!
К благу стремление,
В счастье смирение,
В скорби терпение
Дай на земли!


неразвитост на
“правосъзнанието” – в
руското самосъзнание
законността понякога
се противопоставя на
“справедливостта”.
Изключителната
търпимост към
действията на държ.
власт се съчетава с
неуважение към закона;




колективизъм – предопределен от
крепостното право, съветската власт и др.
принудителния колективизъм – “никой
не бива да бъде ощетен заради съседа си”
съчувствие – (съществуващо заедно със
завистта);
неформалност на отношенията –
решаване на формални въпроси с
неформални връзки;

негативно отношение към
точните сметки, действия
по програми и графици,
към строгата делова
организация – възхищение
предизвикват не толкова
деловитостта и
рационалността, а рискът,
късметът и размахът;


развита интуиция;
двойнствено отношение към труда –
“труд за себе си” и “труд за началника,
собственика” – нежелание да се труди за
“чуждия чичко” (помешчик, държавен
монополист, “нов руснак”);



неуважение към частната собственост –
неуважение към чуждата собственост.
РМ от гледна точка на носителите на
езика
-импулсивност, спонтанност – превес на
емоционалното над рационалното;
недоверчивост към новото/неизвестното;




волнолюбие, подчинение само заради
изгодата;
да не изпъкваш сред другите – «да бъдеш
като всички», «да не се делиш от
колектива» ;
самостоятелност в разсъжденията – «себе
на уме»;
проява на стопанственост и трудолюбие (но
за себе си);








постколониален синдром, провинциализъм;
- склонност към демократична форма на
управление;
-неподчинение на технологичната дисциплина;
-гъвкавост, умение «да се измъкваш, изплъзваш;
-лукавост, потайност;
-доброта;
-търпимост;
-толерантност к др. нации и общности.
Манталитет и език
Според Ана Вежбицка характерната черта
на руския характер – особеното значение на
“състоянието на душата” се отразява в
езика чрез обилие на глаголи, назоваващи
различни емоционални състояния, както и
наличието на разл. конструкции:
-
-
-
Он веселится (Той се весели)
Ему весело (На него му е весело)
Он грустит (Той тъгува)
-Ему грустно (На него му е тъжно)
В РЕ има особена «категория на
съсотянието» - с особена семантика и
граматични конструкции: Девочкам скучно
(На момичетата им е скучно), Мне сегодня
лень (Днес ме мързи);
2. Германия
«Morgenstunde hat Gold im Munde» – «Ранно
пиле, рано пее»
Man soll den Tag nicht vor dem Abend loben. Не
хвали деня преди да е настъпила вечерта.
Uber Nacht kommt guter Rat — Утрото е помъдро
от вечерта



Животът следва да бъде в съответствие с
природните цикли – рано да се става и със
залеза да се ляга.
Децата биват приучавани да си лягат
веднага след Sandmann (буквално –
Пясъчен човек, на бълг. Сънчо).
Навикът е втората душа на немеца и се
запазва за цял живот.
Анекдот, свързан с немския
манталитет

Ein Deutscher - eine Person.
Zwei Deutsche - einе Gruppe.
Drei Deutsche - ein Verein.
Vier Deutsche - ein Verband
Fünf Deutsche - eine Armee
Sechs Deutsche: "Heute gehört uns
Deutschland und morgen die ganze Welt!"
Немски манталитет



Der Deutsche lügt, wenn er höflich ist.
Theodor Fontane, (1819 - 1898), deutscher Journalist,
Erzähler und Theaterkritiker
Първата добродетел на германците е
всеизвестната им вярност, в известна степен
тромавата, но трогателно великодушната вярност.
Немецът се бори дори за несправедливото дело,
ако за това е получил заплащане или ако, макар и
пиян, е обещал своето съдействие.
Хенрих Хайне
Немски манталитет
Хенрих Хайне
Френското безумие съвсем не е така безумно,
както немското, защото в немското, както би
казал Полоний, има цяла система.



Англичаните имат повече мнения, отколкото
мисли, а немците имат толкова много мисли, че
не могат да си съставят мнение.
Немски манталитет
Марк Твен
Ако немски писател се потопи във фразата, вие
няма да го видите, докато не изплува от другата
страна на своя Атлантичен океан с глагол в
устата.
Някои немски думи са толкова дълги, че могат да
бъдат наблюдавани в перспектива. Когато гледаш
такава дума, в далечината тя се стеснява като
железопътна линия.




-
-
-
Точност – основен елемент от немския
манталитет:
Не бива да се чака повече от 5 мин. – “Не бива да
се закъснява”
Всяко дете има Terminkalender (дневник), където
записва посещения, срещи с приятели и др.
(Sieben sollen nicht harren auf einen Narren.
Петима Петка на чакат)
Икономичност и пресметливост. Но за финанси
не се говори. Отношението към работата, бизнеса
се характеризира непосредствено, без уговорки
(както при други народи);
По време на работа не е прието да се
разсейваш. Вицове и шеги не се допускат
през работно време:
Erst die Arbeit, dann das Spiel, nach der
Reise kommt das Ziel.

- Почитане на семейните ценности – ( но не
се допуска материална зависимост от
родителите): Mann und Weib sind ein Leib.
-
-
-
-
Пространството в немския манталитет се
възприема като тясно и малко;
Времето – като строго планирано и строго
следване на предварителен план;
Диктат на времето, висок темп на живот;
ясно разграничаване на различните сфери на
живот;
Разграничаване на частното и общественото –
затвореност на частната сфера и емоционална
затвореност на личността;
Франция
-Страната граничи с море, но французите не
са морска нация.
- Самоцентрирана, центростремителна
държава – интересува се преди всичко от
себе си.
- Френският дух е концентриран върху
Кръвта, Ероса и Жената;
- Старото название на тази страна е Галия,
съзвучно с gallina - «кокошка»

Пословичен е «галският петел» - Петелът
е свързан с огъня (да пуснеш петела – да
предизвикаш пожар) и със слънцето –
петелът възвестява първи изгрева на
слънцето;


Кралят на Франция – Людовик
ХІV – Кралят Слънце – това
има отношение и към
структурата на социума във
Фр. и дори за администрацията
– устроена е като слънчева
система с провинции – планети
(Нормандия, Прованс,
Шампан), които се въртят
около столицата и Версай;
Въртенето – всеобщ тип
движение във френския
социум и психика
-
Разумност
Пресметливост
Приветливост и вежливост
Общителност – трудно се смущават
Обичат да бъдат на показ – да общуват в
офиса чакалнята, на летището, бара,
ресторанта – там се чувстват като вкъщи;



Сдържаност
Трудолюбие – но не показ;
Любов към всякакви експерименти –
обичат да мечтаят и да измислят всякакви
новости;
Стремеж да бъдат “на гребена на
вълната” – трябва да са в крак с модата –
не само в облеклото, но и в езиковите
изрази, филмите, изобретенията;


Превес на естетичното над материалното;
Почитане и спазване на законите и
нормите. Свято почитат Конституцията си
и обичат да въвеждат неписани принципи.
-
Стереотипи за другите народи: англичаните
са високомерни и скучни; американците –
алчни и лицемерни, руснаците –
невъзпитани;


Английски манталитет
Процесът на формиране на английската нация се
определя от територията на днешна
|Великобритания и необходимостта предците на
сегашните англичани (бритите «Britons»), да
асимилират различните племена – келти,
римляни, англи, саксонци юти, скандинавски
викинги и нормани.
В АМ исторически са закрепени
англосаксонската практичност и храбростта на
викингите, келтската мечтателност и
норманската дисциплина.

Английският традиционализъм –
привързаността към традициите. За разлика
от китайците – това не е култ към предците
и историята, англичаните искат да съхранят
в първоначален вид ритуалите, битовите и
поведенчески особености
(джентълменското поведение). Това не
отрича запознаването с други народи – но
по-скоро с цел да се убедят в своята
изключителност.


Английската «хладност» това всъщност е
доведен до съвършенство самоконтрол. Тази
способност става характерна черта на АМ едва
през Викторианската епоха. Демонстрацията на
личните чувства не се счита за уместно.
За да носят «маската на невъзмутимост»,
англичаните от малки свикват на строг
самоконтрол. Откритата проява на чувснтва се
смята в Англия за признак на невъзпитаност.


Английското възпитание – строгост по
отпношение на децата. Пословицата «Ако
съжалиш камшика, ще развалиш детето».
.

Обучение далеч от дома (в пансиони) с
цел приучаване на децата към
самостоятелност и отговорност
Американски манталитет
-
Патриотизъм – за американеца това не е
пропаганда – той дествително смята
страната си за най-демократичната. За това
свидетелства знамето пред всеки дом.
Американецът не се интересува от Европа
или Азия.








Деловитост, предприемчивост, делова
агресивност;
Точност – «времето е пари»
Работохоличност;
Вкус към развлеченията;
Склонност към рискове;
Стремеж да бъде винаги успешен;
Демонстриране на внимание към другия –
усмивката;
Любов към спорта


Всеки се занимава със своята работа
Специфично отношение към жената – не
като към «слабо създание». Жената е
конкурент. Жената американка има повече
права в семейството от американския мъж