Вътрешна и външна търговия

Развитие на вътрешната търговия на България

 След Освобождението търговските отношения се съсредоточават в по-големите градове – София, Пловдив, Шумен, Варна, Русе, Бургас, Хасково, Плевен. Създават се и първите стокови борси, където се извършват търговските контакти между производители и потребители. До средата на 40-те години във вътрешната търговия преобладава продукцията на растениевъдството и животновъдството (65 %).

 Важно значение за развитието на търговията има и проведеният за първи път през 1892 г. Пловдивски панаир като земеделско промишлено изложение. Новата държава създава национален пазар, съдействащ за развитие на търговията. Доказателство за това е, че нейният обем до 1911 г. нараства над три пъти. На мястото на панаирната търговия се изгражда постоянна и специализирана магазинна мрежа с уеднаквяващи се цени

 В структурата на вътрешната и на външната търговия се извършват съществени промени. Търговските отношения са монопол на държавата. Върху формирането на отрасловата и териториалната структура на вътрешната и външната търговия влияят всички фактори, характерни за националното стопанство. Важен фактор е и отвореността (интернационализацията) на стопанството. Така се осигуряват необходимите капитали, съвременни технологии, достъп до европейските и световните пазари.

 Търговията на Балканите се развива при привилегировани условия. От 1900 г. действа спогодба за митнически облекчения в търговията с Турция, а от 1907 г. – и специална търговска конвенция. Но българската търговия със Сърбия, Румъния и Гърция има отрицателно салдо.

Външна търговия

 Външноикономическите връзки на България се развиват динамично и прогресивно. Външната търговия е основна форма, заемаща централно място в системата на външноикономическите връзки на страната. Нейният обем, динамика, стокова структура на износа и вноса и географската насоченост на стокообмена се обуславят от състоянието на икономиката като цяло, от експортните възможности и импортните потребности, както и от провежданата външноикономическа политика.

 В първите десетилетия след Освобождението външната търговия е била сравнително слабо развита главно поради аграрния характер на стопанството и неразвитата промишленост. Селското стопанство, осигуряващо основните експортни стоки, е било силно зависимо от метеорологичните условия, поради което плодородието е определяло до голяма степен обема на износа. В крайна сметка по-големият внос и нестабилният износ обуславяли пасивните салда в търговския баланс, като дефицитите са се покривали предимно с външни заеми.

 В навечерието и по време на Втората Световна война Българя е попаднала изцяло под зависимостта на Германия. Тя е била главният външнотърговски партньор на страната. Нейният външно платежен баланс към България е бил отрицателен – Германия е дължала на нашата страна 75 млн. лева. В навечерието на войната България е поддържала търговки връзки с 52 страни. В повечето случаи поради стабилната банкова система и общите положителни качества на нацията ни България е имала предимно положителен външнотърговски баланс

 В наши дни външната търговия е с европейска ориентация. Значително предимство ни носи членството в Световната търговска организация /есента на 1996г./, асоциирането ни към Европейския съюз, членството ни в Черноморската икономическа зона за сътрудничество и в икономическите организации на ООН. С важно стопанско значение са транзитните превози на хора, стоки и информация през територията на страната ни. Създадените безмитни зони в Драгоман, Видин, Бургас, Русе, Свиленград и Пловдив предоставят определени митнически и други облекчения, които стимулират развитието на търговията на територията на страната.

 Малко след Освобождението се създава Българската централна кооперативна банка. В началото на ХХ в. се появяват и банки с европейски капитали: Кредитна банка, Балканска банка, Българска генерална банка, Френско-българска ипотекарна банка и др.

Първите десетилетия на самостоятелно съществуване дават възможност на българската държава да се намеси активно в икономическото развитие – тя изгражда нова инфраструктура, полага основите на банковото и кредитното дело като условие за индустриализация.

 Икономиката постига бързи темпове на нарастване, които се обясняват и с ниската основа, от които тръгва развитието. Новите граници и стесненият вътрешен пазар (след като българските търговци, занаятчии и промишленици се лишават от пазарите на Османската империя) въздействат отрицателно върху традиционните занаяти и животновъдството, откъснато от Беломорието. Макар и с благоприятни перспективи, България си остава слаборазвита и предимно аграрна европейска държава.

 Ангажимент на новата държава е изграждането на единна транспортна и съобщителна система, която играе голяма роля и за икономическото развитие. До войните, започнали през 1912 г., обединена България вече разполага с 1964 км железопътни линии. Те осигуряват връзката с важната за стопанството Централна Европа. Шосейната мрежа също се разраства и достига 9 хил. км. По тези показатели България значително отстъпва на европейските държави, но в сравнение със състоянието преди Освобождението те показват голям напредък.

През 1892 г. е създадено и Българско параходно дружество, което осигурява морския транспорт. През 1903 и 1906 г. се откриват съответно и пристанищата в Бургас и Варна. (Документ № 5) Разраства се телеграфо-пощенската мрежа, която през 1911 г. вече има 374 станции. През 1886 г. се провежда първият телефонен разговор в България, а до 1912 г. телефонните абонати вече са 2742-ма.

1.

Зърнени култури – характеристика и значение за българската външна търговия и икономика 2.

Зърнопроизводството е основен подотрасъл на растениевъдството в България още след Освобождението, тъй като зърното заема важна част от хранителните припаси на страната. Зърнените култури осигуряват храни за животните и хората – хлябът и тестените изделия осигуряват около 80% от калориите и белтъчините в храната на българското население. През 1939 г. около 65% от обработваемите площи са заети със зърнени култури, като 27% от общата селскостопанска продукция се дава от тях. След края на Втората световна война площите намаляват, но за сметка на това значително нарастват средните добиви, производството достига 10 млн. т. в края на 80-те години на 20 в. Затова спомагат и благоприятните почвени и климатични условия в страната, защото по този начин се създават възможности за отглеждането на повече и по разнообразни култури. От икономическа гледна точка зърнените култури притежават редица особености, които ги правят привлекателни за отглеждане – ниското им водно съдържание, съхраняване на посевните им качества за продължително време, високата рентабилност и силната зависимост от природните условия.

 В България традиционно се отглеждат пшеница, царевица, ориз, ечемик, овес и просо, като търговията с тях формира и основната част от външната търговия на страната със зърнени култури. През последните години селското стопанство е единственият отрасъл в страната, който формира положително външнотърговско салдо, като това в пълна степен се отнася и за търговията със зърнени култури. Те формират около 18% от общия износ на аграрни продукти, като по този показател са на първо място, и 3% от общия внос през 2009 г. Делът им в общия износ и внос на страната е сравнително малък – за последните 10 години съставляват средно около 2-3% от износа и 1-3% от вноса, като вносът се характеризира с по големи колебания, докато делът на износа остава относително стабилен. Водещите култури в износа са пшеница, царевица, ечемик, ориз и просо, а във вноса пшеница, царевица и ориз. Именно силната зависимост от почвено-климатичните условия обуславя равнището на вноса и износа на зърнени култури и обяснява колебанията, които са характерни за външната търговия на България с тях.

          В последното десетилетие на ХХ в. във външната търговия на България настъпват значителни промени. До тогава основни външнотърговски партньори на България са страните от Централна и Източна Европа и най-вече Русия, на които се пада около 75% от външнотърговския стокообмен на България. Настъпилите промени в тези страни стават причина за нарушаване на традиционните икономически връзки между тях, за намаляване на износа и вноса, за насочване към търговия със страните от ЕС и съседните страни. През 1990 г. едва 5,6% от износа на България е към страни от ЕС 15. В момента основен външнотърговски партньор на България са страните от ЕС, на които се пада над 50% от износа и вноса. Важни външнотърговски партньори на България са Балканските страни и Русия. Във външнотърговския стокообмен на България все по-важно място заемат страните от Организацията за черноморско икономически сътрудничество (ОЧИС).