Transcript 6. Немската традиция и въпросът за правата. - Проф.д

Защита на правата на човека
проф. д-р Даниел Вълчев
Немската традиция и правата
Структура
1. Самуел Пуфендорф и Кристиян Волф
2. Имануел Кант
3. Георг В. Фр. Хегел
4. Теорията за субективните права
5. Изводи
1. Самуел Пуфендорф и Кристиян Волф
•
•
•
Немската естественоправна традиция от 17 и 18 век
- рационализъм, додържавно състояние, обществен договор, човекът е
надарен с права
Самуел фон Пуфендорф (1632 –1694 г.)
- De jure naturae et gentium (1672) – За правото на природата и народите
- De officio hominis et civis juxta legem naturalem (1673) – За задължението
на човека и гражданина според естествения закон
Кристиян Волф (1679 – 1754 г.)
- “Институции на естественото право” (1750 г.)
- водещ е дългът на човека за самоусъвършенстване
- свободата е условие за следването на този дълг
- правата са инструмент за реализирането на този дълг
2. Имануел Кант (1724 – 1804 г.) (1)
•
“Метафизика на нравите” (1797 г.) и други от същия период
- човек има едно вродено право, на основание на факта, че е
човек – свободата
- ние познаваме свободата чрез нравствения императив (дълг)
- понятието за права предполага възможност за задължаване на
другите и следователно то е производно от нравствения
императив (дълга)
2. Имануел Кант (1724 – 1804 г.) (2)
•
•
Кант различава два вида императиви:
- хипотетични – чиято валидност зависи от наличието на
определени обстоятелства (червен светофар)
- категорични – винаги валидни независимо от обстоятелствата
Категоричният нравствен императив:
- “Постъпвай така, че максимата на твоето поведение да може
винаги да важи и като принцип на един всеобщ закон”
- Отношение към съвременните процедурни етически теории
 близост – безсъдържателно правило
 различие – не посочва процедура, а ориентир (цел)
2. Имануел Кант (1724 – 1804 г.) (3)
•
•
Следователно според Кант:
- на първо място е свободата – тя е изначална и свързана с човека
по начин, който не подлежи на доказване
- на второ място е дългът – като изначална свободата може да
бъде ограничавана само от дълг, който е годен да бъде приет като
всеобщо валиден (категоричния нравствен императив)
- правата идват на трето място като възможност за собствено
поведение и за изискване на чуждо поведение (като следващи от
свободата и като непротиворечащи на дълга)
Правовата държава:
- правова не в смисъл, че в нея има право, а защото осигурява
максимална свобода, ограничавана само от категоричния
нравствен императив; обратното на правова държава е
полицейска държава
3. Георг В. Фр. Хегел (1770 – 1831 г.)
•
Хегел – Основни линии на философията на правото (1821 г.)
- задълженията означават освобождаване от зависимостта на
влеченията, те са добродетели
- правата следват от задълженията – “само с това, че е
гражданин на добра държава, индивидът постига своето право”
- разбира се всичко това е представено диалектически – “човекът
има права само доколкото има задължения и задължения,
доколкото има права”
4. Теорията за субективните права (1)
•
•
Фридрих Карл фон Савини – Система на днешното римско право
(1840 – 1849 г.)
- правата са власт на разположение на отделните лица
- област, в която господства тяхната воля с наше съгласие
- защитата на материалното субективно право се осъществява чрез
иска (actio, Klage)
Рудолф фон Йеринг – Духът на римското право в различните
степени на неговото развитие (1852 – 1865 г.)
- в основата на субективното право не е волята, а интересът;
правата съществуват и без да ги искаме (при субекти без воля)
- правата са юридически защитени интереси (т.е. те са исторически
променливи)
- правата съществуват и без искова защита (право на живот)
4. Теорията за субективните права (2)
•
Ханс Келзен – Чисто учение за правото – (1934 и 1960 г.); едва във
II издание от 1960 г. – глава 29 – три основни случая:
- правата могат да бъдат сведени до ответни права (Reflexrechte);
това е друг начин да изразим, че някой има задължения; особен
вид са разрешенията (лицензиите), които не са ответни права
(разрешение за търговия с наркотични вещества)
- възможността да се защитиш срещу неизпълнение на задължения
(правото на иск в широк смисъл) може да бъде сведена до
създаване или съучастие в създаванато на индивидуални норми
(да поискаш от съда да осъди длъжника)
- политически права – особен вид права, които се свеждат до
възможност за участие в създаване на правни норми (общи и
индивидуални) от името на общността
5. Изводи
•
•
Общото с английската и френската традиции:
- през 17 и 18 век (както в цяла Европа) природата на правата се
разглежда като преддържавна и наддържавна
- елементи на индивидуалистично и антиабсолютистко мислене
Различия:
- правата се поставят в зависимост от дълга (от философите)
- правният ред създава правата (за юристите); дотогава те са
власт, воля, интереси и т.н., а след това са отражение на
задълженията
- по тази причина те се развиват исторически, а това изключва
разбирането, че са вечни и абсолютни
Защита на правата на човека
проф. д-р Даниел Вълчев
www.danielvalchev.com