Transcript по биология и здравно образование IX клас

Интерактивни методи на обучение в
екологичното образование и
възпитание
(биология и здравно образование – гимназиален етап
)
Д-рЕлка Димитрова Владимирова
Главен учител по биология и
здравно образование
ПГ ”Акад. С. П. Корольов”
гр. Дупница
Изследователска концепция
*
Цели на изследването:
На основата на постиженията на
психолого-педагогическите теории за
интерактивните стратегии, технологии и
техники и на педагогическата практика
1. Да разкрие възможностите на учебното
съдържание по биология в
гимназиалния етап за успешно
използване на интерактивни методи и
техники в екологично образование на
учениците.
Цели на изследването продължение
2. Да разработи и обоснове конкретен
интерактивен дидактически модел за
формиране на екологична грамотност и
да провери експериментално неговата
ефективност
3. Да изследва нагласите и
отношението на учениците към
разработения интерактивен
дидактически модел за формиране на
екологична грамотност
Организация на емпиричното
педагогическо изследване
1. Подготвителен етап:
* Период 2001-2007 г. проведохме с ученици от ПГ
”Акад. Сергей П. Корольов” гр. Дупница;
• Изследвахме влиянието на два вариантаинтерактивен и традиционен.
• Резултати: емпиричните данни и
статистическият анализ показаха статистически
достоверна разлика между експерименталните и
контролните групи.
* Период 2008/2009 г. внесохме корекции в
експерименталната методика-разработване на
три варианта и разширихме обхвата на ЕГ и КГ в
други училища.
Организация на емпиричното
педагогическо изследване продължение
2. Основен експеримент:
Период 2009-2011 г., обхваща 655
ученика;
* Реализирахме експерименталната
методика с разширен обхват на
училища и ученици в три
варианта:екскурзия с постер,
проектно-базирано обучение с РР
презентация и конструиране на
интелектуална карта;
* Разширихме концепцията екологична
грамотност – вътре в екологичната
наука и за екологичната наука.
Организация на емпиричното
педагогическо изследване продължение
3. Заключителен етап:
* С помощта на система от тестове,
анкети, постери, проекти и интелектуални
карти измервахме крайните резултати от
експерименталното обучение в трите
групи.
4. Отсрочена проверка:
* Установихме в каква степен е
постигнато трайно усвояване на знанията
и уменията.
Резултати, интерпретации и
изводи по критерии:
1.Критерий “знания”
1. Установяване с тестови задачи по
равнища на Блум върху екологичните
понятия:
x
ЕГ1
П
З
ЕГ2
П
З
ЕГ3
Средно
П
З
П
З
Девети клас
П
К
З
3.22 5.03 3.16 5.21 3.12 4.98 3.06 4.97 3.05 4.12
Десети клас
3.54 5.10 3.83 5.34 3.82 5.22 3.73 5.22 3.6
4.37
Сравнителни резултати за 9. и 10 клас за
всички училища
Среден успех
6
5
4
9.клас
3
10.клас
2
1
0
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
Варианти
Фиг. 10. Обобщени сравнителни резултати за 9. и 10. клас от трите години –
По критерий “Знания”
1-ЕГ1
(П),
2-ЕГ1
(З)
3-ЕГ2
(П),
4-ЕГ2
(З)
5-ЕГ3
(П),
6-ЕГ3
(З)
7- за
ЕГ (П)
8- за ЕГ
(З)
9-К
(П)
10- К
(З)
1.Критерий “знания”
- продължение
1. Резултатите в ЕГ1 и ЕГ2 в 9. и 10. клас
са малко по-високи от ЕГ3 по
отношение на знанията. Тази
тенденция се потвърждава и от табл.
27 и 28. Обяснението търсим в
обучението сред природата.
Разработването на проекти е поефективно.
2. Резултатите от обучението не могат да
се измерват само с единствен критерий
“Знания”.
2.Критерий “умения”
2.1.Обосноваване на избор за решение
ЕГ2
9.
ЕГ2„
10.
ЕГ3
9.
ЕГ3
10.
К
9.
К
10.
Х
4.35 4.70 4.5
5.15
3.9
4.5
2.9
3.25
SD
1.16 1.03 0.94 0.81
ЕГ1
9.
Mo 4
Me 4
ЕГ1
10.
5
5
4.5
4.5
6
5
1.07 1.1
0.85 0.98
4
4
2
3
5
5
3
3
Легенда: 9. девети клас; 10. десети клас;
Х – средна стойност; SD – стандартно
отклонение; Mo – мода; Me - медиана
2.Критерий “умения” –
2.1.обосноваване на избор за решение
1. Умения да вземат решения в
проективни ситуации и да ги
обосновават
• По- високите стойности на оценките за
развитие на умението между 9. и 10.
клас се дължат на по-продължителното
време за овладяване на това умение;
• Развитието на умения за обоснован
избор изисква по-задълбочена научна
подготовка за правилна аргументация
и по-продължително време за
обучение
2.Критерий “умения”
2.2. Презентации: постери, РР, карти
Сравнителни резултати между 9. и 10.клас на
презентациите
Среден успех
6
5
2008/9
4
2009/10
3
2010/11
2
Средно
1
0
1
2
3
4
5
6
7
8
Варианти по класове
Фиг. 11. Сравнителни резултати за 9. и 10. клас от трите години
•1-9ЕГ1; 2-10ЕГ1; 3-9ЕГ2; 4-10ЕГ2; 5-9ЕГ3; 6-10ЕГ3; 7-9К; 8-10К
Умения за изработване на
постери, PowerPoint презентации
и ителектуални карти
*Резултатите показват стабилност и
в трите варианта през трите
години, което потвърждава
предимствата на обучаващата
програма;
*Постиженията в 10. клас са повисоки, защото развитието на
уменията продължава две учебни
години;
Критерии “Самооценка” и
“оценка”
*Най-висока е самооценка на ЕГ2,
разработвали проекти за замърсяване
на речните екосистеми и за
състоянието на биоразнообразието в
тях;
*По-ниската самооценка на ЕГ3 от ЕГ1 е
ЕГ2 се обяснява с факта, че не са
провеждали опити и наблюдения в
природата, а са добили знания от
своите съученици по време на
презентациите.
Критерий “Оценка на
информираността и на средата”
1. Оценка на механизмите за участие на
населението в опазването на
природата
2. Оценка на равнищата, на които то
трябва да бъде информирано
3. Оценка на качеството и количеството
на водата и на екосистемите
* И по трите показатели най-критична
оценка са дали учениците от ЕГ2,
разработвали екологични проекти по
проблеми на замърсяването и на
биоразнообразието
Критерий “Умения да
взаимодействат”
Единици за наблюдение
1
2
3
4
5
Средно Варианти
и години
6
0.35 0.63 0.19 0.29 0.23 0.34
К,08/09
0.57 0.74 0.28 0.39 0.50 0.50
Е,08/09
0.75 0.83 0.64 0.58 0.78 0.72
Е,09/10
0.89 0.92 0.89 0.82 0.89 0.88
Е,10/11
Легенда: 1. Готовност 2. Активност 3. Точност
4. Толерантност 5. Поведение
Критерий “Взаимодействия” продължение
*Установихме развитие на уменията в
последователните години на
експеримента:
*Обяснение – усъвършенстване на
методиката и по-голямата
продължителност на въздействие на
интерактивното обучение в 10 клас;
*Уменията за взаимодействие се развиват
бавно: необходими са упражнения,
последователност и настойчивост в
изискванията, подкрепа и поощрение на
всяка положителна стъпка;
3.Критерий “Отношения”
3.1. Колебание на нагласите
Колебания на нагласите при 9. и 10 клас
Средна стойност
5
4
Series1
3
Series2
2
Series3
Series4
1
0
1
2
3
4
5
6
Еко-измерения
1.
Граници на растежа 9. (Е,К),
10. (Е,К)
2.
2. Антиантропоцентризъм 9.
(Е,К), 10. (Е,К)
3. Неустойчивост на равновесието
9. (Е,К), 10. (Е,К)
4. Антиекземптионализъм 9.(Е,К),
10.(Е,К)
5. Eкокриза 9. (Е,К), 10. (Е,К)
6. Средно за 9. (Е,К) и 10. (Е,К)
Критерий “Отношения” –
продължение
1. Резултати от изследване на
екологичните нагласи
• Налице е тенденция на убедително
придвижване към устойчивост на
екологичните нагласи в ЕГ;
• В КГ се запазва тенденцията на
преобладаване на ДСП нагласите;
• В обществото господства ДСП, чието
преодоляване изисква упорита работа
в училище с помощта на най-новите
образователни технологии.
3.Критерий “Отношения”
Отношение на учениците към методите на
обучение
5,2
Оценки
5
4,8
EГ1
4,6
ЕГ2
4,4
ЕГ3
4,2
4
1
2
3
4
5
6
7
8
9
Въпроси
Фиг.
13.
Отношение
на
учениците
към
методите
в
експерименталното обучение. От 1 до 9 сравнение между трите
експериментални групи – ЕГ1, ЕГ2 и ЕГ3. Накрая са представени
средните оценки за трите групи.
Критерий “Отношение към
приложената методика на
обучение”
Изразените становища показват:
*Положително отношение към
използваните методи на обучение;
*Предпочитание и интерес към
приложените познавателни дейности;
*Харесва се личната изява в
интерактивното учене;
*Приема се подкрепата, получавана в
екипа при когнитивното
взаимодействие.
Изводи
1. Обучението в трите варианта показа, че за
интерактивно решаване на сложни ситуации
учениците трябва да бъдат подготвени не
само с усвояването на знания, но и с
тренировки в екипно решаване на проблеми с
реално житейско съдържание;
2. ЕО с използването на интерактивни форми и
методи се оказа успешно в развитието на
екологична грамотност във всичките й
компоненти: знания, умения, емоции,
дейност;
3. Моделът на експерименталната
образователна технология в трите й варианта
може да се използва и по други учебни
дисциплини, защото е базиран на
интердисциплинарен и на изследователски
подход