Transcript Оценка на съществуващото биологично разнообразие в района

Eвропейски съюз
Европейски фонд за
регионално развитие
Kохезионен фонд
Решения за
по-добър живот
Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.”
BG161PO005/10/3.0/2/20
ДЕМОНСТРАЦИОНЕН ПРОЕКТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПРИОРИТЕТНИ
ХАБИТАТИ ТИП ВЛАЖНИ ЗОНИ И ВИДОВЕ С ЕВРОПЕЙСКО ЗНАЧЕНИЕ ПО
ТЕЧЕНИЕТО НА РЕКА ЛЕСНОВСКА (В РАЙОНА НА С. НЕГОВАН)
Дейност 2 “Възстановяване на приоритетни хабитати тип влажни зони и видове с европейско
значение по течението на река Лесновска (в района на с.Негован)”, в рамките на Договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №5103020-С-013 от 17.01.2012 г., финансиран
по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”, приоритетна ос 3 „Опазване на
биологичното разнообразие”, съгласно Заповед № РД-09-02-292/12.11.2012 год. на Кмета на
Столична община
БЕНЕФИЦИЕНТ: СТОЛИЧНА ОБЩИНА
Национална
Стратегическа
Референтна рамка
2007-2013
Дейност 2 “Възстановяване на приоритетни хабитати тип влажни зони и видове с европейско
значение по течението на река Лесновска (в района на с.Негован)”
Решения за
по-добър живот
Eвропейски съюз
Европейски фонд за
регионално развитие
Kохезионен фонд
ОЦЕНКА НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО БИОЛОГИЧНО
РАЗНООБРАЗИЕ В РАЙОНА НА ДВЕТЕ КАРИЕРНИ ЕЗЕРА
И ПРИЛЕЖАЩАТА ЗОНА НА р. ЛЕСНОВСКА
ЗА ЖИВОТИНСКИТЕ ГРУПИ
БЕЗГРЪНАЧНИ
ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ
БОЗАЙНИЦИ
СВЕТОСЛАВ ГЕРАСИМОВ
Национална
Стратегическа
Референтна рамка
2007-2013
Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.”
BG161PO005/10/3.0/2/20
Eвропейски съюз
Европейски фонд за
регионално развитие
Kохезионен фонд
Решения за
по-добър живот
Видов състав и структура на гръбначни ( земноводни, влечуги, бозайници)
и безгръбначни животни с високо европейско консервационно значение,
по течението на р. Лесновска и карирните езера в района на с. Негован.
Разгледани са характерни видове от Приложение II по Директива
92/43/EEC на Натура 2000, вероятни обитатели или с възможности за
реаклиматизация в акваторията или територията на района.
Безгръбначни животни ( Invertebrata)
Три вида свързани с водата:
Бисерна мида (Unio crassus) torrentium) и
Ручеен или езерен рак (Astacus leptodactylus)
Медицинска пиявица (Hyrudo medicinalis).
включени са в Приложение II по Директива 92/43/EEC, на защитените зони
„Искърски пролом – Ржана“ и „река Искър“, от поречието на Искърското
дефилe.
Бисерна мида
(Unio crassus torrentium)
Чувствителна към замърсяването на водите
с нитрати, поради което е добър
биоиндикатор.
Основен консуматор на бисерната мида е
видрата ( Lutra lutra ).
Ручеен /поточен/ рак
(Austropotomobitus torrentium)
Силно зависим вид от хидрологичната
и хидрохимичната характеристика на
водоемите.
Основно изисква чисти, богати на
кислород води.
Eдин от най-застрашените
безгръбначни видове в Европа
Медицинска пиявица
(Hyrudo medicinalis)
Медицинската пиявица се среща в чисти
застояли сладки чисти води, обрасли с
водна растителност. Те са добри плувци.
На сушата се придвижват с помощта на
две вендузи, разположени в краищата на
тялото.
Има подходящи условия за нейното
присъствие в района на Негованските
езера.
Гръбначни животни ( Vertebrata)
Земноводни и влечуги
Н
Р
Р
Н
О
О
О
Р
О
О
Р
Р
О
Р
Н
IUCN
Обикновен тритон (Lissotriton vulgaris)
Южен гребенест тритон (Triturus karelinii)
Обикновена чесновница (Pelobates fuscus)
Кафява крастава жаба (Bufo bufo)
Зелена крастава жаба (Bufo viridis)
Дървесница (Hyla arborea)
Голяма водна жаба (Pelophylax ridibundus)
Горска дългокрака жаба (Rana dalmatina)
Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)
Ливаден гущер (Lacerta agilis)
Зелен гущер (Lacerta viridis)
Стенен гущер (Podarcis muralis)
Обикновена водна змия (Natrix natrix)
Сива водна змия (Natrix tessellata)
Голям стрелец (Dolichophis caspius)
Общо
Берн.конв.
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
Дир.92/43
Вид
ЗБР
№
Численост
Видове с голямо консервационно значение са представени на следващата
Таблица
Таблица. Вероятен видов състав, относителна численост и природозащитен
статус на земноводните и влечугите в района на с. Негован (оценките на
числеността се отнасят за Софийското поле като цяло).
III
II, III
III
III
III
III
IV
II, III
III
III
III
III
III
13
II, ІV
ІV
ІV
ІV
V
ІV
II, ІV
ІV
ІV
ІV
ІV
ІV
12
III
II
II
III
II
II
III
II
II
II
II
II
III
II
II
15
LC
LC
LC
LC
LC
LC
LC
LC
NT
LC
LC
LC
13
Южен гребенест
тритон
(Triturus karelinii)
Обикновена
блатна
костенурка
(Emys orbicularis)
ЗЕМНОВОДНИ
Южен гребенест тритон
(Triturus karelinii).
Предимно за малки водоеми на застояли, но чисти, води.
Включен в списъците на защитени видове на приложения II и
IV, по Директива 92/43/ЕЕС и в червения регистър на IUCN и
Бернската конвенция.
От изследванията в района и литературните източници, този
вид не е установяван в зоната. От изследването през втория етап
на проекта ще се прецени дали има екологични условия за
неговата интродукция.
Жълтокоремна бумка
(Bombina variegata)
Среща се в течащи и стоящи водоеми на
Софиййско поле, в т. ч. и в района на воден
парк „Искър“.
Включена е в Приложение II по
Директива 92/43/EEC, на защитените
зони: BG0001042 Искърски пролом –
Ржана,
BG0000613 Река Искър и
BG0000374 Бебреш от поречието на
Искърския водосбор.
Жълтокоремна бумка - разпространение
ВЛЕЧУГИ
Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)
В повечето области от ареала си, Европейската блатна костенурка може
да бъде открита в разнородни бавнотечащи води или блатисти местности,
някои от които напълно могат да пресъхнат по време на лятото. Типични
примери са дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки
потоци, бракичните води на естуарите, крайбрежни водни площи.
Характерно за местообитанията е наличието на богата водна
растителност, каквато е добре застъпена в Негованските езера.
Новоизлюпените малки предпочитат плитки води с не повече от половин
метър дълбочина.
Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red list) - Почти
застрашен (Lower Risk Near Threatened LR/nt)[1]
Шипобедрена
сухоземна
костенурка
(Testudo
graeca)
В България се среща подвидът T. g. ibera.
Шипобедрената костенурка предпочита тревисти терени, за разлика от
шипоопашатата костенурка, която е типична за редките гори. Това я
прави подходяща за откритите площи в района около р. Лесновска и
Негованските езера.
Блатна костенурка - разпростртанение
Бозайници (Mammalia)
Видра (Lutra lutra) – Обитава различни водоеми, включително и
незначителни такива – например отводнителни и напоителни канали в
обработваеми площи, които използува и като биокоридори.
Местообитанията и в зоната са основно в каньона на р. Негованка.
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A4c, d, e + D1], ЗБРII, III; международен: IUCN-NT; БеК-II; CITES-I; ДХ-II, IV.
Отрицателно действащи фактори. Диги и корекции на реки, замърсяване
на водите, намаляване на рибата, пресушаване на блата, изсичане на
дървесна и храстова крайбрежна растителност. Водно строителство,
баластриери, бракониерство (53% от загубите, главно край
микроязовири и рибарници) [11].
Европейски лалугер (Spermophilus citellus)
Много хищни бозайници и грабливи птици се хранят с лалугера. Много от
тях са редки и защитени от много български и световни закони.
Числеността на лалугера намалява навсякъде в Европа. Отрицателно
действащи фактори са деградация на пасищата, обработката на земята,
наводняване на местообитанията, застрояване и третиране с агрохимикали
(KOSHEV 2008). Затова той е обявен за строго застрашен вид в
международни,
европейски и български природозащитни закони и
конвенции.
Включен е в Приложение II по Директива 92/43/EEC, на защитените зони: ,
BG0000374 Бебреш, BG0000613 Река Искър и BG0001042 Искърски пролом
– Ржана. При изследванията през годините в Софиййско поле е доказано
обитаване на вида.
Пъстър пор
(Vormela peregusna )
Пъстрият пор, известен още като
европейски пъстър пор и сарматски пор е
рядък хищник. Много различим от
останалите порове и особено по това, че
очите му са доста по-големи от останалите
видове.
Пъстрият пор е активен главно през нощта.
Живее поединично. Храни се с В района
подходящи местообитания (запустели места
и агроценози), богати на гризачи, птици и
техните яйца, които са основната му храна.
Предложения
Възстановяването на естествените за района местообитания e правилен подход за
наличните и за реинтродукцията на консервационно значимите видове. Това се постига
Чрез подходяща техническа и биологична рекултивация за нормални екологични условия
(местообитания и ханителна база), за консервационно значимите видове и формирането
на устойчиви биоценози за функционирането на екосистемите като цяло. Това би могло
да включи и формиране на площи с подходяща дървесна растителност – бреза и тополи,
по крайбрежието на едно от езерата за интродукция на европейския бобър (Castor fiber).
Основание за подобно предложение е
наименованието на река Бебреш бебреш е старобългарското име на бобър,
което е аргумент, че в нея, в миналото се
е срещал бобърът. В руслото и край Ботевград
Е изграден язовир „Бебреш“, от където
продължава и се влива в река Малък Искър.
съставна част от водосбора и басейна на р. Искър, каквато и река Лесновска.
Освен табла и дипляни за част от представените видове, би било добре да се илюстрира и
пепелянката, за предпазване от единственият възможен отровен обитател на района, без
да се унищожават останалите представители на змиите – важни биорегулатори.
Eвропейски съюз
Европейски фонд за
регионално развитие
Kохезионен фонд
Решения за
по-добър живот
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!
Национална
Стратегическа
Референтна рамка
2007-2013