Transcript Въпрос 4
ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИ ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ – ПОНЯТИЯ МЕРНИ ЕДИНИЦИ В ГЕОДЕЗИЯТА И МАРКШАЙДЕРСТВОТО ВЪПРОС 4 4-2/20 .ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИ ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ Ориентиране на прави: Определянето на ъгъла между направление, прието за изходно и направлението на дадена права се нарича ориентиране на права. Върху елипсоида - изходните направления са ГЕОГРАФСКИЯ или МАГНИТНИЯ меридиан, а •ъгълът се нарича географски или магнитен азимут. В равнината - изходното направление е оста Х на правоъгълната координатна система, а •ъгълът се нарича посочен ъгъл. Географския азимут (А) е ъгълът, който хоризонталната проекция на дадена права сключва със северното направление на географския меридиан Географския азимут се измерва по посока на движение на часовата стрелка, а стойностите му са 00-3600. 4-3/12 .ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИ ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ - ПОНЯТИЯ Всяка права има две направления, следователно има и два азимута – прав и обратен. Географските азимути: геодезически и астрономически. Х Х N N Х N α3 A2 1 α1 A1 α2 3 A3 2 Права не успоредна на меридиана или паралела, в различните си точки има различни азимути. 4-4/12 .ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИ ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ Меридианната конвергенция (γ) - разликата между азимутите на една права в две различни точки. Нарича се още ъгъл на сближение. Меридианната конвергенция е положителна (+) на изток и отрицателна (-) на запад от осовия меридиан. Меридианната конвергенция ширина 450 е =32”. γ, за разстояние от S = 1 km, на географска Магнитният азимут (Аm) е ъгълът, който дадена права сключва със северното направление на магнитния меридиан. Магнитната деклинация () е разликата между географския и магнитния азимут. Деклинацията е положителна (+) източна и отрицателна (-) западна. Връзката между географския азимут и магнитния азимут и магнитната деклинацияя се изразява чрез формулата: A = Аm + 4-5/12 .ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИ ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ - ПОНЯТИЯ Магнитна деклинация () - особености •изменя се във времето и пространството Вековни колебания - за 500 години - около 22 градуса Годишни колебания - около 8’ Денонощни колебания - за средна Европа, са максимални на изток около 8 и 22 ч., максимални на запад около 14 ч, а около 10 и между 18-20 ч. са нормални. 4-6/12 .ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИ ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ - ПОНЯТИЯ •Посочен ъгъл (α) - е ъгълът, който хоризонталната проекция на дадена права сключва с оста Х (или успоредна на нея), отчетен по посока на часовата стрелка. •Посочните ъгли във всички точки на една права са еднакви. •Всяка права АВ, обаче има прав (АВ) и обратен (ВА) посочен ъгъл, който се различава точно с 200g. X X αАВ A αАВ В αВА αВА= αАВ ±200g 4-7/12 .ОРИЕНТИРАНЕ НА ПРАВИ ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ - ПОНЯТИЯ Връзката между посочния ъгъл (), магнитния азимут (Аm), магнитната деклинация () и меридианната конвергенция (γ) за дадена права е посочена в следната формула: αCD = Аm + ( - γ) +X +N γ С αCD Аm D 4-8/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ -ПОНЯТИЯ Координатните системи - нематериални Върху Земята се пренасят чрез астрономически, гравиметрични и геодезически измервания, при което се определят координатите на известен брой точки. Точките, “съхраняващи” координатите – опорни Опорна мрежа – съвкупност от опорни точки. Определение! Опорна мрежа - система от точки, които са стабилизирани трайно на местността и са определени относително точно в приетата координатна и/или височинна система. Опорните мрежи, според тяхното създаване се делят на хоризонтална и височинна. 4-9/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ ПОНЯТИЯ ХОРИЗОНТАЛНИ ОПОРНИ МРЕЖИ Начин за развиване: Метода на триангулацията – Снелиус 1615 г. – измерване на дъги от меридиана изходни: b2 = AB – база 1 b1 - пряко измерване т.4 - астрономическо ориентиране Изисквания: видимост между съседни точки: 5 планински върхове; часовникови кули; църковни камбанарии и пр. в равнината – строят се високи сигнали – 10-15 m. 2 3 А 4 В 6 7 4-10/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ ПОНЯТИЯ Чрез полигонометрия 3 А 2 1 7 5 4 6 b В След 1950 г. - се разработват геодезически уреди за измерване на големи дължини – от 1-2 до десетки километри - далекомерите Това води до метода на трилатерацията 4-11/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ ПОНЯТИЯ Трилатерация измерват се дължините на страните в триъгълниците в опорната мрежа. Методът не се наложи като самостоятелен! Съчетаването на трите начина доведе до развитието на метод, при които се измерват ъглите и дължините на триъгълниците - Ъглово - линейни опорни мрежи 4-12/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ Вертикални опорни мрежи – нивелачни мрежи Система от точки, с точно определени надморски височини нивелачни репери Превишение – разликата в надморските височини на две точки. Развиването на нивелачни мрежи - чрез геометрична нивелация. Надморските височини се пренасят от репер на репер с нивелачни ходове по слабо наклонени трасета – ж.п. линии, гл. пътища и т.н. Опорните мрежи се проектират така, че да служат десетки години. Непрекъснати измервания : причини унищожаване или разместване (при строителство), свлачища, земетресения и др.; нови технологии за измерване и обработка; нови единни координатни системи (ЕС, Скандинавски); нови територии, без геодезически работи. ИСЗ допринесоха за развитието и на геодезическите опорни мрежи. GPS – след 1980 г. за определянето на положението на точки от земната повърхност се използва Глобалната Позиционираща Система. 4-13/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ ПОНЯТИЯ ОПОРНИ МРЕЖИ В БЪЛГАРИЯ Хоризонтална опорна мрежа на Р. България многокласова триангулация – І - VІІ клас. Състояние: 100 точки, І клас – на разстояние 30-50 km; 5 бази – Софийска, Ямболска, Русенска и др.; Ориентирана е астрономически в координатна система “1930”; В.Христов (часовникови измервания + за една точка са определени 0, 0; базова страна – Военния клуб в София – Черни връх) 350 точки, ІІ клас – на разстояние 20-30 km. ДАГМ – Държавна астрономо-геодезическа мрежа ДГМ – държавна геодезическа мрежа – ІІІ и ІV клас Триангулачна мрежа с местно предназначение – V-VІІ клас 80 -100 000 точки, /част унищожени/. 4-14/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ ПОНЯТИЯ Стабилизиране и сигнализиране на триангулачните точки Надземен център камък трамбована пръст камък + 1,50 m подземен център Точките от хоризонталната опорна мрежа се стабилизират и сигнализират в зависимост от класа на точките Сигнализират се с дървени и метални вехи или пирамиди 4-15/20.ОПОРНИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ МРЕЖИ ПОНЯТИЯ Вертикална опорна мрежа многокласова геометрична нивелация от І до ІV клас. Клас Дължина на нивелачния ход, km Разстояние между реперите, km І 500 – 600 1,5 – 5 ІІ до 200 1–3 ІІІ до 160 1–2 ІV - 0,8 – 1,5 на стена – стенна марка 16 cm цокъл на сграда - надморската височина се отнася за найвисоката им част (върху триангулачната точка) Височинната система за България е СИСТЕМА БАЛТИЙСКА 6cm 4cm 7 cm 4-16/20. МЕРНИ ЕДИНИЦИ В ГЕОДЕЗИЯТА И МАРКШАЙДЕРСТВОТО • Мерки за дължина – метър Определение: 1 метър е разстоянието, което светлината изминава във вакуум за 1/299792458 част от секундата 1 km = 1000 m 1 xm = 100 m 1 dkm = 10 m 1 dm = 0,1 m 1 cm = 0,01 m 1 mm = 0,001 m 4-17/20. МЕРНИ ЕДИНИЦИ В ГЕОДЕЗИЯТА И МАРКШАЙДЕРСТВОТО • Мерки за ъгли – големината на един ъгъл • се определя в градусова или дъгова мярка Градусова мярка Старо деление Ново деление • 3600 (60’, 60”) 400g (100с, 100сс) 400gon 1gon = 1000 mgon 58g45c55cc = 58,4555g = 58455,5mgon 4-18/20. МЕРНИ ЕДИНИЦИ В ГЕОДЕЗИЯТА И МАРКШАЙДЕРСТВОТО •Мерки за ъгли – големината на един ъгъл •се определя в дъгова мярка Дъгова мярка Ъглите се изразяват в радиани 1 радиан – централен ъгъл, чиято дъга е = на радиуса на окръжността. В геодезията често се налага преминаването от дъгова в градусова мярка и обратно. 4-19/20. МЕРНИ ЕДИНИЦИ В ГЕОДЕЗИЯТА И МАРКШАЙДЕРСТВОТО •Основна зависимост : α α0 O 360 2R 180 . в градуси R 180.60 ' . в минути R 180.60.60 " . в секунди R 180 - един радиан 4-20/20. МЕРНИ ЕДИНИЦИ В ГЕОДЕЗИЯТА И МАРКШАЙДЕРСТВОТО За ново градусно деление : За старо градусно деление : g 200 g 63,6620 g g 200 .100 c 6366,20c 200 g .100.100 " 636620 cc 180 57,2958 180.60 ' 3437,75' 180.60.60 " 206265"