Рождество Христово – най – светлият християнски празник

В една тиха декемврийска утрин дърводелецът Йосиф качи поверената му девица Мария на магаренцето си и напусна родния си град Назарет.

Римският император Август бе наредил да се извърши преброяване във всичките му огромни владения. Поданиците му трябваше да се явят в родните места на родителите си и да се представят пред властите, за да бъдат записани.

Мария очакваше всеки момент да роди своето първо дете и никак не бе подходящо да пътува. Ала как да престъпят строгата заповед на кесаря?

Привечер пристигнаха в малкия градец Витлеем, откъдето произхождаха дедите на Йосиф — от рода Давидов.

Денят беше вече угаснал, градчето бе препълнено с люде, дошли да се запишат. Двамата пътници не намериха подслон, където да прекарат нощта.

Неволята ги изведе извън селището и ги насочи към една пещера, в която пастирите прибираха стадата си.

От сламата, която намери под тъмния свод на пещерата, Йосиф стъкми постеля на спътницата си и я настани. Обстановката беше съвсем скромна, но те не търсеха нищо повече.

Животът в далечната източна римска провинция Палестина не бе никак лек и ги бе научил да понасят с мъдрост и търпение всички лишения.

Мина полунощ. Мария се размърда неспокойно върху сламата. Нещо оживя и се размърда в утробата й. Рожбата й бе готова да поеме своя път в света. Йосиф се разбуди и тревожно се питаше: “Нима трябваше тук и сега ...?!“ Ала бързо се съвзе и помагаше с каквото може.

Бе чудна ясна нощ. Пастирите, които нощуваха в полето и пазеха стадата си, някак не можеха да заспят. Всичко наоколо сякаш излъчваше красота и спокойствие. И какво бе удивлението им, когато бляскава светкавица проряза беззвучно хоризонта и пред тях застана прекрасен момък, цял струящ светлина. Занемяха и понечиха да хукнат презглава да се спасяват, ала той ги спря и рече: ”Не бойте се! Велика радост сполетя днес рода човешки. В града на Давид се роди Спасител, Който е Христос Господ!“ И небесата над него сякаш се разтвориха и хиляди неземни гласове на светли същества запяха: ”Слава във висините на Бога, и на земята мир, между човеците - благоволение!“

Останали сами, овчарите решиха да побързат за Витлеем и да проверят с очите си казаното им от ангела. И странно: небесното чудо не пораждаше вече никакъв страх у тях, а сърцата им се изпълниха с трепет, непознат и непреживяван до днес.

Първо се отбиха в пещерата. Като че една чудодейна сила ги отведе точно там. И откриха Йосиф и Мария, а между тях лежеше Младенецът. Лъчезарното момченце лежеше в яслите и бе повито с овехтялата дреха на дърводелеца, но от Него сякаш извираше мека, благодатна светлина.

Пастирите още не бяха се окопитили от изненадата си, когато в пещерата влязоха трима странници. Те поздравиха всички и казаха, че идат отдалеч, някъде от изток.

Една непомръкваща звезда ги бе водила през пустини, планински долове и усойни била.

Тримата мъдреци от далечни земи се спогледаха, отправиха слова на гореща благодарност към Всевишния Бог и като един се поклониха на Детето. Пред очите на родителите Му и на останалите те Му поднесоха своите дарове: злато, благоуханен ливан и смирна. Възхвалиха още веднъж Оня, Който ги бе изпратил дотук, сбогуваха се почтително и си тръгнаха.

И тогава простодушните пастири разбраха, че светлият ангел им бе разкрил истината.

Изпреварвайки се един друг, те разказаха на Йосиф и Мария за прекрасното си видение. А след това напуснаха и те с преизпълнени от чудна радост сърца и се пръснаха да благовестят чудната новина на всеки срещнат.

Родителите останаха сами Младенеца и вече не знаеха що да с мислят. Ала щастието и възторгът скоро погълнаха смута от ненадейното събитие и тревогата от необичайната обстановка. Девицата Мария знаеше какво Бог й бе отредил и сега осъзна, че Неговата дума се сбъдна. В душата й живееха непокътнати словата на ангела-вестоносец Гавриил, изречени преди девет месеца в полумрака на бедната й стая: ”Радвай се, благодатна!

Господ е с тебе; благословена си ти между жените!“

Преди две хиляди години една пещера край Витлеем става родно място на Божествения младенец.

Оттогава Рождество Христово е великият празник на надеждата, че Бог може да се роди в душата на всеки човек и да я озари с божествена светлина.

Бъдни вечер

е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци - родственици, които също се считат за част от семейството.

В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка.

По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен

бъдник

.

Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив.

По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината.

Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата - по-тлъсти.

Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на стаята под иконостаса. На трапезата трябва да има

7, 9

или

11

ястия. Гозбите са постни. Трапезата трябва да е отрупана с: варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед, орехи, вино. Обичаят повелява трапезата да не се прибира, за да може Богородица да влезе във всеки дом.

В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.

тиквеник

пита Зелник с праз лук

Някога на Бъдни вечер – среднощ, заснежените улици в села и градове се огласяли от коледарски песни. Млади момчета и ергени обикаляли от къща в къща да поздравят стопанина, да му пожелаят късмет, а домакините ги дарявали с кравайчета , плодове и други благинки.

Сияещата елха е символ на Рождество Христово.

На Коледа се смята, че Христос идва на земята и носи със себе си частица от Небесното царство и неговата красота.

Затова елхата се украсява с ангелчета, свещички, топки и сребристи гирлянди - като символ на отрупаното с плодове Райско дърво.

В зимна нощ, вървейки през гората, един мъж неволно вижда как звездите блещукат между клонките на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи.

Възхитен от гледката, той отсича една елха, която отнася на децата си у дома, където цялото семейство поставя тънки свещички между клонките и се любуват на красотата и.

Дядо Коледа

Децата обикновено си го представят като човекът, който се появява и прави чудеса само на Рождество. Той може да донесе подаръци, независимо в коя точка на света се намира детето и желанието му.

въпреки

Добрият и щедър старец успява само за една нощ да зарадва с подаръци и изненади милионите палавници по земното кълбо. Повечето деца не успяват да видят своя любимец, но той никога не забравя тези, които са били послушни през годината. Дядо Коледа винаги бърза, за да може да зарадва всички, които са му написали писмо.

Дядо Коледа наистина съществува. Когато не посреща гости и не позира за снимка с тях, той от сутрин до вечер е зает в работилницата си на Полярния кръг, съвсем близо до град Рованиеми.

Ето нейния адрес: Santa Claus's workshop village, Arсtic Circle, Finland

96030;

тел.

3562096.

С раждането на Спасителя започва нов момент в човешката история. То слага начало на ново летоброене.

Рождество Христово е празник на празниците, начало, което ни дава възможност да отворим сърцата си и дарим обич и доброта!

КОЛЕДНА МОЛИТВА Боже, що си в небесата, чуй ми, моля те, молбата: прати, Боже, на земята на небесний мир благата.

Нека бъдем вече всички бодри, весели кат птички, да сме здрави, да сме сити и доволни, и честити.

Боже, що си в небесата, чуй ми, моля те, молбата, та на Твоя, Боже, ден всеки да е най-блажен.

Олга Попова

Честито Рождество Христово!