Transcript ДЕЙЦИ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО ИЗГОТВИЛА: НАТАЛИЯ ГАЧЕВА ОТ VIIA ОТ II СОУ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ“ КЛАС ПЕРИОДЪТ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО Периодът след Освобождението поставя обществото и художниците.

ДЕЙЦИ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО
ИЗКУСТВО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
ИЗГОТВИЛА: НАТАЛИЯ ГАЧЕВА ОТ VIIA
ОТ II СОУ „НЕОФИТ БОЗВЕЛИ“
КЛАС
ПЕРИОДЪТ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
Периодът след Освобождението поставя
обществото и художниците в коренно различни условия.
Развива се производството, има подем на просветата,
науката и културата, коренна промяна на възгледите за
изкуството. Продължават да са живи традициите на
патриархалното общество, народните обичаи.
През 1906 година е
готова сградата на народния
театър. Излизат от печат
първият български роман,
първата нова българска
драма, първите балади,
първите сборници с градски
разкази.
ПЪРВОТО ПОКОЛЕНИЕ ХУДОЖНИЦИ
• Иван Мърквичка
• Ярослав Вешин
• Антон Митов
• Иван Ангелов
ИВАН МЪРКВИЧКА
Иван Мърквичка
пристига в България през
1882 г. на 26 годишна
възраст.
Завършил е
художествена гимназия
и Академия в Прага.
Мърквичка харесва
природата на България.
Автопортрет
ИВАН МЪРКВИЧКА
Рисува портрети,
сред които "Портрет на
Иван Шишманов" - един
от най-сполучливите,
които създава.
Рисува обредни
сцени - "Гергьовден",
"Задушница.
ЯРОСЛАВ ВЕШИН
Ярослав Вешин
/1880-1915 г./ е роден във
Вране край Прага, учи в
Мюнхен.
Преди идването си в
България рисува
поредица картини от
словашкия бит, картини
с литературни сюжети по творчеството на
Достоевски и др.
ЯРОСЛАВ ВЕШИН
Създава поредица
от планински пайзажи.
Сред тях са платната
"Контрабандисти",
"Дървари".
Лично е свидетел
на бойните действия
през време на
Балканската война.
Създава цикъл, посветен
на войната. "Атака",
"Настъплението на
турците при
Люлебургас", "Обоз край
река Еркене".
АНТОН МИТОВ
Един от основателите
на новата българска
живопис след
Освобождението е Антон
Митов /1862-1930 г./,
потомък на
старозагорски
възрожденски род.
Творбата му
''Гроздобер'' показва
съществена прилика с
творчеството на Павлович
и връщане към първите
стъпки на битовата
живопис у нас.
АНТОН МИТОВ
Рисува исторически портрети. Митов е
сподвижник на Мърквичка.
Създава поредица от пазарни сцени, сред
които "Златар на пазара във Варна” атрактивни и
илюстративни.
Формата
при Митов, в
сравнение с
Мърквичка е поживописна.
От 1896 г.
рисува
поредицата
"Софийски
пазари".
АНТОН МИТОВ
През 1891г., големият
български художник Антон
Митов, рисува потртет на
българския княз
Фердинанд, по
фотография на Иван А.
Карастоянов.
ИВАН АНГЕЛОВ
Иван Ангелов /1864-1924 г./ За неговия живот се
знае твърде малко, има малко запазени творби, като
голяма част от тях са неподписани и недатирани.
Учи във Виена и Загреб, запознава се с култура,
която е на границата между славянството и
западноевропейската култура. Проявява особен
интерес към битовия сюжет. Рисува градски пайзажи и
природни пейзажи.
През 1888 г. прави първата си самостоятелна
изложба, показва скици от Мюнхен, както и картини
със старата архитектура на София и Софийско.
Създава поредица от творби, насочени към образа на
българския селянин. Работи като учител в Сливен и
Пловдив.
ИВАН АНГЕЛОВ
Създава жътварски сцени от Сливенско.
Жътварки“, около 1905 година
В НАЧАЛОТО НА XX В. В БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО
НАСТЪПВА ЖАНРОВО И СТИЛОВО МНОГООБРАЗИЕ.
През 1893 година е организирана първата обща
изложба на художници в България и е основано първото
сдружение на художници, наречено Дружество за
поддържане на изкуството в България. Сред инициаторите са
д-р Иван Шишманов и Иван Мърквичка.
"Конски пазар"
на Ярослав Вешин,
създадена през 1899 г.
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО!