Съединения на медта

Меден оксид CuO

 Той е черно кристално вещество, практически неразтворимо във вода. От въглерода и от водорода медния оксид се редуцира до мед.

 CuO + H 2 → Cu + H 2 O  Медният оксид взаимодейства с киселини. Той има основен характер.

 CuO + H 2 SO 4 → CuSO 4 + H 2 O

 Употребява се при производството на цветни стъкла. При загряване над 800°С се разлага, при което се получава червеният димеден оксид Cu 2 O.

 4CuO → 2Cu 2 O + O 2   Разтворимостта на CuO в амоняк се дължи на образуването на комплекс: CuO + 4NH 3 + H 2 O → [ Cu(NH 3 ) 4 ](OH) 2

Меден дихидроксид Cu(OH)

2   Получава се от меден сулфат и натриева основа: CuSO 4 + 2NaOH → Cu(OH) 2 ↓ + Na 2 SO 4  Той е бледосиня пихтиеста утайка, която се разтваря в киселини.

 Cu(OH) 2 + H 2 SO 4 → CuSO 4 + 2H 2 O  Медният дихидроксид взаимодейства и с концентрирани алкални основи, но по-трудно, отколкото с киселините.

 Cu(OH) 2 + 2KOH → K 2 [Cu(OH) 4 ] хидроксомед (II)

Cu(OH)

2  Получените комплекси са стабилни само в концентрирани алкални разтвори поради слабо изразените киселинни свойства на Cu(OH) свойства.

2 . Следователно медният дихидроксид притежава амфотерен характер с по-силно изразени основни  Медният дихидроксид е нетрайно съединение. При загряване той се разлага, като образува черен меден оксид.

 Cu(OH) 2 → CuO + H 2 O  Медният дихидроксид се разтваря в амоняк, при което се получава разтвор с яркосин цвят (Швайцеров реактив). Използва се за доказване на някои органични вещества и при преработка на целулоза.

Меден сулфат (CuSO

4

.5H

2

O)

 В практиката медния сулфат се нарича син камък. Това е твърдо кристално вещество със син цвят, който се дължи на хидратираните медни йони. Много добре се разтваря във вода. В резултат на хидролизата водният разтвор на CuSO4 има киселинен характер (сол на слаба основа и сина киселина). Взаимодейства с основи при което се получава меден дихидроксид  CuSO 4 + 2NaOH → Cu(OH) 2 ↓ + Na 2 SO 4  Реакцията се използва за откриване на Cu.

 Синият камък се употребява в селското стопанство. Под формата на бордолезов разтвор (разтвор с масова част на CuSO 4 1%, смесен с варно мляко до неутрална реакция) се използва срещу маните и другите плесенни и гъбични заболяванияпо лозите и зеленчуците.



Меден сулфат

Значението на медния сулфат за националното стопанство налага той да бъде получаван в промишлени количества. Това става, като на медни отпадъци се действа със сярна киселина при вдухване на загрят с водна пара въздух.

 Безводният меден сулфат е бяло кристално вещество и се употребява за откриване на вода в спирт, авиационен бензин и други органични течности. Водните му разтвори са синьо оцветении имат кисе характер, дължащ се на хидролиза.

 Познати са всички халогениди на Cu (II). Устойчивостта им намалява от F → I, дори CuI 2 се разлага още при стайна температура до CuI: 2CuSO 4 + 4 KI → 2CuI + I 2 + 2K 2 SO 4  Познати са и по-низши кристалохидрати на CuSO 4 , които се получават при последователно дехидратиране:   90°C 100°C 250°C 650°C CuSO 4 .5H

2 O → CuSO 4 .3H

2 O → CuSO 4 .H

2 O →CuSO 4 →Cu + SO 2 + O 2

Димеден оксид Cu

2

O

 Той е червено, неразтворимо във вода вещество. В природата се среща като червена медна руда – куприт. Cu 2 O се получава при загряване на меден оксид до 899 °С. Димедният оксид се използва като пигмент в бои за боядисване на кораби. Поради отровното му действие морски животни не се полепват по дъната им. Cu2O е най трайното и приложимо съединение на едновалентната мед.

 Всички медни съединения са отровни. Като противоотрова се използва прясно мляко или яйчен белтък.

Допълнения

    В много страни по света има промишлени инсталации за промишлено получаване на мед. Бактерии, които се хранят със серни съединения на медта, окисляват неразтворимите във вода медни сулфиди и ги превръщат в разтворими съединения, от чиито разтворимедта се извлича много лесно.

Слабите органични киселини, които се съдържат в храната, в присъствие на атмосферния кислород реагират с медта и образуват отровни съединения. Ето защо медните съдове се калайдисват.

Медта катализира химичните процеси в клетките на живия организъм. При нарушаване обмяната на медта, в организма настъпва израждане на черния дроб и нарушаване на някои мозъчни центрове (Уилсънова болест).

Преди много години лозарите от френския град Бордо напръскали лозята с разтвор на син камък и гасена вар Ca(OH) 2 , за да запазят гроздето от крадци. Случило се нещо неочаквано – лозите се спасили от заболяването „мана”. „Разтворът на Бордо” – бордолезовият разтвор станал известен на цяла Франция и на целия свят.

Допълнения

 От всички живи организми най-много мед се съдържа в кръвта на мекотелите (охлюви, миди, октоподи и др.)  Думата „бронз” произлиза от името на италианското пристанище Бриндизи, което се славело с изделията от бронз. Под понятието бронзи вече се разбират сплави на медта с различни метали.

 Cu(OH)2.CuCO3, наречен патина или благородна ръжда. Благодарение на нея много стари медни предмети са запазени и до днес.

 МЕДТА Е СЛАБОАКТИВЕН МЕТАЛ.

 В химичните съединения се явява с първа валентност (купросъединения) и втора валентност(куприсъединения).

Край Изготвил: Ивелина Иванова 11а клас Учебна 2008/2009 година