Transcript Опити за обосноваване на научните твърдения Тема № 9 План на лекцията Разбирания за познанието 2. Истината, църковната власт и Галилей 3. Хуманистите и църквата 4. Авторитетът на оправдаването и.

Опити за обосноваване на
научните твърдения
Тема № 9
План на лекцията
Разбирания за познанието
2.
Истината, църковната власт и Галилей
3.
Хуманистите и църквата
4.
Авторитетът на оправдаването и ролята на
Бейкъновия метод
5.
Допусканията на Бейкън
6.
Вътрешните противоречия на"научния метод"
7.
Проблемът за безкрайния регрес
8.
Психологизъм, антропоморфизъм и есенциализъм
9.
Епистемология или методология
10. Индуктивизъм
11. Конвенционализъм
12. Анти-сенсуализмът като социална теория на
познанието
1.
1. Разбирания за познанието
 Традиционно: основната цел на познанието е
постигането на верните отговори
 Предсократици: познанието е процес на разкриване на
всички възможни или мислими отговори по всеки въпрос
 Трябва да има верни отговори, но не винаги може да
тяхната истинност да се докаже директно
 Косвеното доказателство на Зенон Елейски и софистите:
– за всеки даден въпрос има ограничен брой мислими
отговори
– опит за отхвърляне на всички възможни отговори, освен
един, смятан за истинен
 Трудности:
– установяване на точния брой взаимно изключващи се
отговори
– факторът време
2. Истината, църковната власт и
Галилей
 Институцията на властта е в състояние да преодолее
недостатъците на логиката – властта дава бързи
отговори
 Спорният въпрос
 Църквата:
– Институция на властта, авторитаризъм
– Истината се установява чрез гласуване
 Галилей:
– Истината се установява чрез емпирична проверка
– Борецът за обективната истина показва, че отстояването на
идеите може да става чрез ирационални похвати
3. Хуманистите и църквата
 Хуманистите:
– ако Земята е центърът на въртенето на небесните тела, то
Човекът или Човечеството е центърът на Земята
– ако човекът е центърът на всичко, тогава цялото познание
може да бъде притежание на човешките умове
– нечие знание може да бъде вярно и без да е получило
авторитарната благословия на църквата
 Общото между църквата и хуманистите (Обществен
Договор на Оправдаването ): априорният принцип,
според който всеки индивид може да претендира, че
притежава знание, единствено ако може да
докаже, обоснове или “оправдае” неговата
истинност.
4. Авторитетът на
оправдаването и ролята на
Бейкъновия метод

Бейкъновата “индуктивна наука” е алтернативата на
хуманистите срещу църковната власт

Научният метод измества авторитета на църквата.
Той е нов вид авторитет и авторитаризъм, нов "Голям
брат".
5. Допусканията на Бейкън









Истината е самоочевидна по природа, откриваема в реалния свят
Да се греши е Грях, т.е. грешката трябва да бъде избягвана
Грешката е симптом за предубеждение, за стремеж към успех и
слава, които са последици от алчния егоизъм
За да се избегне Грехът, не трябва да се изказва никакво твърдение,
докато не са събрани фактите, които доказват неговата истинност
Фактите са основа за всяко рационално доказателство
Когато следва неговия метод, човек трябва да бъде внимателен,
спокоен, непредубеден, с отворен ум, старателен
Предупреждението “не прави прибързани заключения”
Научният метод на Бейкън е рецепта, методологично предписание:
метод на убеждаване и метод на оправдаване на твърденията
Следователно рационалното обосноваване, което се състои
единствено от безпристрастни научни факти, никога няма да се
нуждае от авторитета на църквата.
6. Вътрешните противоречия на"научния
метод"

Съществуват само два елемента, които конституират
човешкото знание: 1) фактите или опита и 2) логическите
доказателства

Но къде остава човечността на човешкото знание?

Дълбоката същност на логическите доказателства е тяхната
универсалност, а не човечност

Следователно няма нищо човешко в оправданото човешко
знание

Църквата побеждава хуманистите поне в един много важен
пункт - кара ги да влязат в противоречие със самите себе си

Остатък от това неосъзнато и непризнато поражение е
обичайният възглед, че рационалността или логиката е сама
по себе си израз на човечността в човешкото знание.
7. Проблемът за безкрайния регрес
 Адекватността на индуктивните логически доказателства е
винаги съмнителна.
 Логическото доказателство трябва да може да убеди всички.
 Никой не може да докаже напълно (и окончателно)
истинността на нечие знание.
 Предизвикателството на Дейвид Хюм - проблемът на Хюм
– не съществува никаква обективна индуктивна логика, можеща
да предостави логическо основание за истинността на което и да
е знание, основано единствено върху опита
– в своите глави хората трябва предварително, преди опита, т.е.
отново a priori да имат работеща индуктивна логика
 Романтиците от деветнадесети век (Гьоте):
– "да се греши е човешко"
 Изследването на познанието и обосноваването в частност е
изследване на ума на знаещия, т.е. проблем на психологията
8. Психологизъм, антропоморфизъм и
есенциализъм






Умовете на хората "струват" повече, отколкото “фактите”, защото
самите факти съществуват в умовете на хората
Всичко може да бъде продукт на ума – следователно всичко може да
бъде случайно, своеволно и произволно
Оправдаването на човешкото знание се основава върху
рационалността на човешкия ум. Оправданото знание е продукт на
Човешката Природа.
Упованието на Човешката Природа като основа за обясненията се
нарича есенциалицъм (Карл Попър), психологизъм (Лоурънс Болънд)
или антропоморфизъм (Фридрих Хайек)
Те са симптом за приемането на априорния принцип, че всеки индивид
може да претендира, че притежава знание, единствено ако може да
оправдае неговата истинност
Но това че всеки приема a priori своята теория за истинна, не
означава, че тази теория е истинна. Обратно, незнанието дали една
теория е истинна, не е гаранция за нейната неистинност.
9. Епистемология или методология







Общественият Договор на Оправдаването е смесване на
епистемологическите с методологическите въпроси.
Епистемологията се интересува от природата на знанието (т.е. от
въпроса какво е знанието).
Методологията се интересува от въпроса как се постига знанието.
Сенсуализмът е в основата на всички методологически и
епистемологически спорове и е отговорен за смесването на
методологията с епистемологията.
Два основни подхода, които се основават върху сенсуализма –
индуктивизъм и конвенционализъм.
На въпроса "Какво е знанието?" (епистемология) се дава отговор
когато се отговори на въпроса "Как наистина опознавам нещата?"
(методология).
Въпросът “Как придобиваме “фактите” или “самоочевидните
истини” не се отделя от епистемологическите въпроси Какво са
“фактите?” и “Какво са “самоочевидните истини”?”
10. Индуктивизъм
 Свързан е с Френсис Бейкън;
 Институционализиран е;
 Основава се имплицитно на априорната вяра в съществуването на
индуктивна логика;
 Опитва се да обективира познанието чрез отстраняване на
психологизма;
 Съществуването на индуктивната логика се приема за факт, който
не подлежи на опитно доказване;
 Приема се, че методологията е процедура, която елиминира
човешките влияния и по този начин минимизира грешката;
 Два исторически важни варианта на индуктивисткия сенсуализъм:
– класическият емпиризъм
– верификационизмът, свързван с "логическите позитивисти" от
двадесети век
 Въпросът за статуса на теориите в процеса на познанието
10.2. Индуктивизъм
 Индуктивистката методология
–
–
–
–
Какво представляват фактите (“Гилотината на Хюм“)?
Как в действителност аз опознавам?
Качеството на фактите е свързано с личната компетентност
Индуктивистката методология оцелява като ритуал – в
учебниците и учебните програми
 Три начина за преодоляване на комбинацията от
доктрината за Самоочевидната истина и доктрината на
сенсуализма:
– 1) да се изостави сенсуализмът - традиционен "експлицитен
априоризъм" ,
– 2) да се изостави самоочевидната истина - конвенционализъм
– 3) да се изоставят и двете доктрини - Попър
11. Конвенционализъм







Всички факти са теоретично натоварени
Следователно те (като основа на познанието) трябва да бъдат
обективно оправдавани
Това води до безкраен регрес
Ако съществуваше принцип на индуктивната логика, почти всички
спорове биха могли да бъдат решени рационално
Друг начин да се "решат" споровете относно подкрепата на
теориите от фактите е изоставянето на разбирането, че теориите
могат да бъдат истинни или неистинни
Но все още е необходим някакъв обективен авторитет - самата
универсална рационалност (т.е. дедуктивната логика и
математиката)
Без самоочевидната истина конвенционализмът е мрежа от
(социални) споразумения или правила за вземане на решения, за
възприемане на дадена теория или за избор на една теория от
множество взаимно конкуриращи се теории.
11.2. Конвенционализъм
 Средства за правене на избор измежду теориите:
– представянето на теориите като каталози от "факти",
– като класификационни системи,
– като езици
 Критерии на конвенционализма за избор на теория:
– простота,
– степен на общност,
– минимизация на статистическата грешка
 При дефинирането на фактите, теориите нямат
епистемологически статус.
 Чрез избирането на "най-добрата" теория за дефинирането на
фактите, конвенционалистката методология "решава"
проблема за определянето на фактуалната основа за
рационално (обществено) споразумение относно това какво е
знанието.
12. Анти-сенсуализмът като социална
теория на познанието
 Социалният проблем за определянето на "знаещите"
 Ролева теория:
– знаещ е всеки, който играе ролята на знаещ, "очевидецът
специалист“.
– по-важно е не това, което казваш, а начина, по който го казваш.
 Статусна теория:
– важно е не какво се казва, а кой го казва
– знаещите притежават университетски степени или
професионални сертификати.
 "Възможно ли е да се обясни познанието без да се обясни
процесът на познанието?"
 Положителният отговор = отхвърляне на Обществения
Договор за Обосноваването, на сенсуализма и емпиризма, и
възприемане на възгледа, че цялото знание съдържа
съществени рационални и априорни елементи.
Литература

Основна: Върбанов, И. Метаморфозите
на априорното икономическо познание,
В. Търново, 2006, с. 34-54.
Основни термини и автори

.............
 .............
 .............