10 години Литературен клуб Ако искаш да пишеш, пиши. Ако искаш да рисуваш, рисувай. Ако искаш да съчиняваш музика, съчинявай. Ако искаш да се занимаваш.
Download ReportTranscript 10 години Литературен клуб Ако искаш да пишеш, пиши. Ако искаш да рисуваш, рисувай. Ако искаш да съчиняваш музика, съчинявай. Ако искаш да се занимаваш.
10 години Литературен клуб Ако искаш да пишеш, пиши. Ако искаш да рисуваш, рисувай. Ако искаш да съчиняваш музика, съчинявай. Ако искаш да се занимаваш с театър, занимавай се. Ако искаш да правиш скулптура, прави. Но никога не забравяй страната си – това е Земята. Но никога не забравяй брата си – това е Човечеството. Но никога не забравяй, че си човешко същество. /Жаум Фустер – Испания/ Жаум Фустер/1945 – 1998/ е известен писател и политик на Каталуня, Испания. Неговото послание към младите хора стана основа за творчески подем и идеи на учениците от Основно училище “Васил Петлешков” в град Пловдив, когато поставяха началото на своя Литературен клуб “ПетльоЕжковци” през учебната 1999/2000 година. История на клуба Основаването на клуба е през учебната 1999/2000 година по повод на 40 годишния юбилей на училището Същата година децата участват в училищен конкурс за написване на стихотворение, разказ или есе, посветени на Патронния празник Най-добрите творби на децата, техните рисунки и илюстрации са отпечатани в юбилейна книжка През същата година започват и други инициативи, свързани с участия в национални конкурси За 45 годишния юбилей, през май 2005 година “ПетльоЕжковци” издават сборник с ученическо творчество – “Децата творят и мечтаят” Същата година Гергана Петрова от VІІІ б клас спечели конкурс в гр.Сливен с драматизацията си “Цар Симеон”, по книгата на Йордан Вълчев, и посвети творбата си на 1150 годишнината от създаването на славянската азбука През учебната 2007/2008г. учениците от целевата група на клуба работят по проекта “Децата – играем, пеем, творим и мечтаем”, спечелен по Програмата на МОН – УЧИЛИЩЕТО – ЖЕЛАНА ТЕРИТОРИЯ НА УЧЕНИКА и издават третата си книжка – “Детелина под дъгата” Малките литератори участват и в списването на 2 брой на сп. “Детски глас” и участват на представянето през декември 2008 година в Окръжна библиотека “Иван Вазов” През 2009/2010 учебна година ПетльоЕжковци активно работят по новата си електронна книжка “Училище под дъгата”, участват колективно в конкурси, а Невена Пелева спечели Диплом и поощрителна награда от МОМН и Обединен детски комплекс – Благоевград за участието си в конкурса за разказ “За хляба наш” през месец април. Младите литератори посвещават творбите си на 50 годишния юбилей на училището. Цели Приобщаване на учениците към ценностите на литературата и другите изкуства Развиване на творческите заложби и интереси на децата Превръщане на училището в желана територия за изява, творчески занимания, дебати и осмисляне на свободното време на подрастващите Възпитаване в духа на националните и общочовешки ценности Създаване и популяризиране на детски творби Участие в различни конкурси на училищно, градско, общинско, национално и международно равнище Подготвяне на сценарии за училищни тържества Овладяване на различни техники за изпълнение на творби и участия в тържества Участие в инициативите “Ние четем книги” и “Голямото четене” на БНТ Основни направления на дейността на клуба Четене Популяризиране на творбите на учениците Обсъждане на литературни творби Създаване на творби Задачи Събиране на банка с творби на ученици от І до VІІІ клас в училището Издаване на юбилейни книжки с детско творчество Електронен проект с детски творби за училищния сайт и периодичното му обогатяване Изготвяне на сценарии за училищни тържества Развиване на умения за писане на художествени текстове Детски творби ВАСИЛ ПЕТЛЕШКОВ Роден в Брацигово от майка юнашка, закърмен с любов към рода. Отраснал от малък с болка човешка на хора живели в тъга. Как искаше равенство, братство, свобода! Как искаше за всекиму хляб! Затуй се отдаде да готви народа за велики, но трудни дела. Отдаде все сили за святото дело, но хванат бе от вража ръка. Изправен на черната клада зловеща да си плати за смелостта. Огньовете бурни, свирепи, жестоки горяха юнашката плът. Гримаси на болка покриха лицето, но не сломи се духът. Приятели свидни, другари любими, не изказа никого той. Изчезна безмълвно човешкото тяло, такъв бе Петлешков – ГЕРОЙ ! Костадин Поповски , V клас, 2004` УТРО В ГОРАТА АЗБУЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ АГНЕТАТА БАВНО ВЛЯЗОХА В ГОРАТА. ДЯДО ЕНЬО ЖЕЛЕВИЯ ЗАСВИРИ ИЗКУСНО С КАВАЛА – ЛЕКО, МНОГО НЕЖНО. ОВЦЕТЕ ПАСЯХА РОСНАТА СВЕЖА ТРЕВА. УТРИННИТЕ ФЕИ ХРАНЕХА ЦВЕТЯТА. ЧИНАРИТЕ ШУМЯХА, ЩЪРКЕЛИТЕ ЮРНАХА ЯТАТА. Стефани Станкова , ІV б клас , 2003` Майка ми На света аз най-обичам моята майка свята, мила, с думи най-нежни я наричам и я целувам мило. С букет цветя я възпявам за нощите безсънни, с цялата си любов я дарявам за грижите й всеотдайни. И винаги пред моя взор ще бъде образа мечтан, а нежният й топъл глас в сърцето ми като камбана ще звучи...... Христо Алмалиев, V а клас , 2002` Родина Защо си тъй красива, Родино моя, мила?! Защо е тъй игрива рекичката пенлива?! Защо ли рай поетът нарича те тъй милно?! Защо ли аз, Родино, обичам те тъй силно?! Златка Балъкова, VІ б, 2003` Училище Училище красиво, любезно и учтиво, с отворени врати ни каниш ведро ти. А звънецът бие ли за час, децата влизат и в захлас готови са да учат, за да сполучат. И когато вкъщи се приберем, пак за следващия ден учим и четем, за да порастем. Мила Шпатова, Елена Анадъмска, Милен Щерев , 6а , 2008` Какво означава да си родолюбец днес? Днес, в ХХІ век – време на високите технологии и непрекъснато развиващ се свят, родолюбци не се срещат на всяка крачка. Родолюбците са хора, които много обичат родината си, които се грижат за опазването на околната й среда и се стремят да се развиват в нея. В днешно време много млади хора заминават в чужбина , за да учат и да се развиват, но това не значи, че те не са родолюбци – напротив. Те до голяма степен се превръщат в много по-големи родолюбци от сънародниците си. Защото те осъзнават колко им липсва родината, колко е красива и колко трябва да я пазят. В обединена Европа, където границите вече са само едно териториално понятие, да изтъкваш коя е твоята родина и да се гордееш с нея е истинско родолюбие! Мария – Йоана Хаджиева, 7а , 2009` КАКВО БИ СТАНАЛО В СВЕТА БЕЗ НАДЕЖДАТА? Без Надеждата в този свят всичко би останало сиво и мрачно. Надеждата е светлината, която озарява пътя на всеки човек. Тя е вярата в добротата и красотата, в щастието и истината. Надеждата дава сили на хората в борбата с мъките и страданията, с болестите и лъжите. Тя е тази, която връща усмивките на лицата им. Създава настроение и желание да творят красиви неща с цветовете на дъгата. Надеждата връща вярата в доброто начало, в истинските отношения между хората. Тя дарява любов и светлина по техния тежък житейски път, дава им сили да преодоляват трудностите. Всеки човек трябва да вярва в Надеждата. В света без нея би настъпило царството на мрака и лъжата. Надеждата е щастливият старт на красотата и вярата в доброто и истината. Златомир Арабистанов , 4.б клас ,2002` СЪЛЗА Както всяка сутрин, така и сега сърната се ослушваше. Тя позна скърцането на каруцата, с която старият дървар идваше в гората. Наблюдаваше как спира слабичкото магаре, съблича ватенката си и слиза от каруцата с брадва в ръка. После до края на деня ритмичните удари на брадвата му огласяха цялата гора. Когато спираше работа, за да си почине, и се облягаше на някой пън, той пушеше и търсеше с поглед сърната. Тя му беше приятел. Беше свикнала с него и разбираше, че я обича. Сърната вдигаше големите си очи и го гледаше плахо и тъжно. Тази сутрин старият дървар се доближи до животното. Сърната отдавна очакваше това. Старецът се спря до нея и нежно я погали. След това тя бавно се обърна и тръгна към близките храсти. От другата страна на хълма работеха синовете на стареца – Христо и Иван. Близо до тях лежеше огромно черно куче. То имаше силни гърди и мощни челюсти. Изведнъж нервно потръпна, а яростният му лай отекна и ехото го повтори. На склона сърната не бе чула лая му. Тя тичаше право към Христо и Иван. Те я забелязаха и се прикриха зад дърветата. Сякаш осъзнала бедственото си положение, реши да свърне към сечището при стария дървар, но късно. С тояга в ръка Иван вече беше замахнал. Кучето направи ужасен скок. Хищните му зъби се впиха в плътта й. Сърната риташе безпомощно. Тя се отпусна на земята. Тънка струйка кръв се стичаше от ноздрите и устата й. Закъснелият старец тичаше безпомощно към синовете си. По набръчканите му бузи се стичаха две светли капки тънка мъка. Теодора Сталева , 6.а кл., 2005` Измислици – премислици Един ден аз тръгнах по пясъчните дюни на пустинята. Вървях, вървях и стигнах до един оазис. Там видях една палма. Качих се на нея да си почина в сянката на листата. Палмата бързо започна да расте и главата ми проби един облак. Качих се на облаците. Там видях една стара жена, която беше наклала огън. Тя ме попита от долната земя ли идвам. Казах й, че съм оттам. Бабата ми каза, че на горния свят за една змийска кожа дават една телешка. Помислих си, че ако наловя змии, ще забогатея. Слязох по палмите, налових змии и се качих обратно. Размених ги за телешките кожи и си тръгнах. Когато стигнах облака, до който беше палмата, нея я нямаше. Беше изгоряла от силното слънце. Мислех как да сляза и реших да режа кожите на ремъци и да ги завържа един за друг, за да направя въже. Започнах да се спускам. Стигнах до последния ремък, но земята беше пак далеко и ме достраша да скоча. Дълго висях. Един от ремъците изгоря от силното слънце и аз паднах в движещи се пясъци, и започнах да потъвам. За щастие покрай мен мина една камила. Хванах се за нейната опашка. Тя се изплаши и подскочи толкова високо, че чак ме измъкна от движещите се пясъци. Търколих се по пясъка и видях в ръката си откъсната опашката на камилата. Видите ли камила без опашка, да знаете, че е тази, която ме спаси. Димитър Селенчев , 2005 г. Без дом носят. Дошла зимата. Застудяло. Духа, вее. Бури се Зайко се свил под една върба. Помислил си, че му трябва една малка къщичка. И решил да си направи, за да не му духа и да го затрупва сняг. Дошло лято. Слънце грее, та припича. Горещо. Зайко се изтегнал под върбата. И се чуди откъде ще вземе толкова колове, пръти и слама за покрив. Всяка зима зайчето се кани да си направи колиба през лятото, а когато се зазими, все без колиба зимува. Който лете мързелува, зиме студува. Тома Рибаров, 2005` Хитър Петър и хазарта / Една модерна приказка за един модерен хитрец / Една вечер Хитър Петър се прибираше от полето и реши да иде в казино Роял. Когато пристигна там, беше пълно, той даде един грош на портиера да му намери място и момчето откри една маса за двама, която бе празна. Петър седна и си поръча за вечеря едно печено прасенце, три килограма луканка, четири бутилки домашна ракия и една кола. Един човек му предложи да плати сметката му, ако изяде всичко, но ако не успее, Хитър Петър ще плати неговата. Без да помисли Петър се съгласи, след около час беше изял и изпил всичко, тогава си каза: – Я да се пробвам на една игра на рулетка, защото днес имам голям късмет. Когато започна първото завъртане, той сложи три гроша и спечели, на второто – сложи четири и пак спечели, но на третото заложи всичко и загуби. Тогава той си тръгна разплакан от казиното и повече никога не отиде там. Радослав Ангелов,7а, 2009` През учебната 2007/2008г. учениците от целевата група на клуба работят по проекта “Децата – играем, пеем, творим и мечтаем”, спечелен по Програмата на МОН *УЧИЛИЩЕТО – ЖЕЛАНА ТЕРИТОРИЯ НА УЧЕНИКА* и издават третата си книжка – Детелина под дъгата Страници от книжката Страници от книжката ЛИТЕРАТУРЕН КЛУБ ОУ „ВАСИЛ ПЕТЛЕШКОВ” – ГР. ПЛОВДИВ, УЛ. „ПЕЩЕРСКО [email protected] ШОСЕ” 131, Ние творим и се забавляваме – при нас е весело 2010г. ПЛОВДИВ През учебната 2009/2010 г. се навършват 10 години от основаването на Литературния клуба и децата посвещават дейността си на на Училище любимо, тъй хубаво си ти, под твоята родна стряха израстваме с мечти. С приятелите верни , с учители добри, денят ни преминава във труд и във игри. Училище прекрасно, тъй свидно си ни ти. В науката отваряш за нас безброй врати. Липите в двора нежно докосват ни с лъчи, Звънецът с меден глас в ушите ни звучи. Петлешковци сме горди, чеда на славен род, достойно име носим, с любов и със възторг. Училищният празник е радостен за нас, Патронен празник днес е, празнува всеки клас. В Брацигово Времето беше облачно и дъждовно. Рейсът пристигна.Всички се качихме и настанихме по местата.Докато пътувахме пяхме и отговаряхме на въпроси, които задаваше екскурзоводката. Макар и да бяха замъглени стъклата, беше много приятно да гледаме красивите пейзажи. Първо спряхме в Брацигово.Там посетихме Етнографския музей. Поразходихме се и похапнахме, защото бяхме огладнели от пътуването. По едно време заваля дъжд, но ние си носехме чадъри. Не ми се тръгваше, много ми хареса там – в родния град на Васил Петлешков. Докато се усетя, вече бяхме в Перущица.Аз съм ходила в музея, но е много по-интересно, когато някой разказва.След това отидохме в църквата, по-точно каквото е останало от нея. Вътре имаше огромна костница, а зад нея две плочи, на които бяха изписани имената на загиналите в нея по време на Априлското въстание. Порадвах се и на този град.Трябваше да тръгваме към автобуса,но аз продължавах да снимам.Качихме се и потеглихме. Докато седях, си мислех за преживяното.Наистина научих много нови неща, за които не бях и подозирала, но за жалост свърши. Иска ми се всеки да изпита това чувство! Невена Пелева 5-а клас, 2009` В града на Васил Петлешков Eдин незабравим ден /през обектива на фоторепортера/ Нашият Vа клас и седмите класове ходихме на екскурзия в Брацигово и Перущица. В деня на тръгването времето беше мрачно и валеше дъжд. Автобусът потегли към 8:30. По пътя се виждаше мокрият пейзаж, природата беше тъжна, но ние - не.Очаквахме с нетърпение да пристигнем в родния град на патрона на нашето училище – Васил Петлешков. Разгледахме града,а в историческия музеи в Брацигово видяхме старинни пушки, пистолети, медали и униформи.Там имаше и изложба с красиви творби. Накрая написахме в книгата на музея нашите впечатления. Вижте снимките, които направих сам, за да отразя впечатленията си от този запомнящ се ден. На паметника на Петлешков поставихме цветя и си пожелахме да бъдем достойни наследници на славния герой и никога да не посрамим името му. Самир Талеб Саид Табет, 5.а, 2009 Из залите на историческия музей в Брацигово Исторически музей - Перущица “Перущице бледна, гнездо на герои, слава, вечна слава на чедата твои…” “Българийо , за тебе те умряха , една бе ти достойна зарад тях , и те за теб достойни ,майко , бяха !” Мечтите на Любинка Мечта от плюш Плюшени играчки, Красиви, драги, блачки, Вие карате децата да мечтаят за зората. Любинка Станчева, 11г, ОУ”Васил Петлешков”,Пловдив,04.11.09г. Прощавам ти Нищо, че ме нараняваш,нищо, нищо, че сърцето ми разбиваш, прощавам ти дори и сърчицето да ме боли. Не преувеличавай, спри, не ме наранявай, че ще дойде миг такъв, в който ще ме търсиш ти, но вече аз ще те забравя и тогава ти ще лееш сълзи ! Коледа Коледа е, вълшебната елха свети с вълшебни светлини, децата звънко пeят, весели игри умеят и силно винаги се смеят. Любинка Станчева и Веселина Дончева, V кл., октомври 2009 Ваканция Ваканция – УРААА, хайде, весели деца, бодро стъпвайте напред, игри очакват ви навред. Хайде, милички деца , не скучайте вий сега. ЖИВОТ В КИНОТО Любовен роман, Любовна афера, живот завладян, от кино МАРЕНА. Любинка Станчева Забавлявайте се с Веселинка Слънцето грее рано сутринта. Весело ми се усмихва: – Време е за игри – прошепна ми тихичко сега. Хайде, тичайте навън, игри забавни ви очакват. Весел ще е този ден – УРАА........ Веселина Дончева V а Ежко тича във гората, търси си другарче мило. - Няма ли за мене някой, че самичко на света съм се свило. Искам да играя в тая есен, весел ще е този миг чудесен. Веселина Дончева Vа Приказка за добрия хлебар Имало едно време хлебар.Той всеки ден носел хляб на едно бедно семейство, което нямало какво да яде освен този ценен за тях хляб. Семейството било петчленно и много трудно да се изхранвали, защото само бащата работел, но заплата му не стигала. С хлебаря станали добри приятели.Той бил в по-добро състояние от семейството и често им помагал. Дори предложил работа на бащата, обещал, че ще му плаща добре. Мъжът приел поканата, но имало малък проблем – той не можел да меси хляб. Хлебарят казал, че ще му обясни всичко и ще го научи. Първите три месеца минали добре, докато приятелят на хлебаря не объркал всичко. Той казал на хората в града, че продават безплатен хляб. Хлебарят много се ядосал, защото тези пари му трябвали, за да помогне на клетата си майка. А всички хора, които отивали в хлебарницата, много се разгневявали, защото нямало безплатен хляб. Хлебарят изгонил своя най-добър приятел, без да се замисли. И се заклел, че никога няма да му прости за това, което е сторил. Неговият приятел си тръгнал с наведена глава и всеки ден се разкайвал за тази грешка. Но едни ден хлебарят месил тестото и приготвял хляба за печене. Не чакал дълго и той бил готов. Оставил хляба на прозореца и се загледал. През това време хлябът проговорил. Казал му да прости на своя скъп приятел, защото друг добър човек като него няма да намери. Защото той не е мислил нищо зло, а просто искал да привлече повече клиенти. Пекарят се съгласил и веднага отишъл в къщата на приятелите си. Искал да му простят, че ги е наранил и обидил. Извинили се и отново станали приятели. Бащата се върнал да работи в хлебарницата и бил много щастлив, че отново прави хляб. Веселина Калинова Дончева, 11 години, Vа клас, 2010` За Вас написа Мими Петкова М * - Мария аз се казвам. А * - Акордеоните надувам. Р * - Рисувам аз прекрасно. И * - И обичам да пътувам Я * - Ягодки обичам сладко, сладко да похапвам. Мария Петкова Vклас Мария Руменова Петкова – 5.а клас Криеница Дечица мили, къде сте се скрили, търся ви от часове . Хайде, идвайте да ядете, за да порастете, не се сърдете и не ме лъжете, а бързо елате насам, за да има патладжан !!!! Нощна песен С пълни кошнички в ръчички и с дълги плитки, аз и Вера през ливади и рътлини носим крушки и къпини . Всички вече нощни песни пеят и дървета се люлеят . Поетични миниатюри на Мария Таукова Моята приятелка добричка има малка сестричка. Тя се казва Дори и обича да говори!!! Плодове и зеленчуци всеки ден ям, а пък брат ми не яде,защото вече е голям. Татко му се кара, мама му се мръщи, Аз му казах: - Ще те изгоним от къщи!!! Пухкави снежинки снощи заваляха. Ниви и градинки вече побеляха!!! Казах на Инка Да ми донесе боровинка. Не ми хареса никак и й се развиках!!! Христина Иванова – 5.клас Пролетта зелена, пролетта пременена, прави всичко красиво. Изгряващото слънце пробива мрачното небе и прелетните птички прелитат през красивите гори. Пролетта пристига и вали дъждец на едри капки, снежецът се стопява, цветята разцъфтяват и всички казват с глас : -Пролетта пристигна в този час! Вълшебният хляб Един дядо имал малка нива. На есента той я изорал и посадил пшеница. Дошло лятото и пшеницата станала за жънене.Ожънал я дядото, прибрал житото и го закарал на мелницата. Там му смлeли бяло брашно. Закарал старецът брашното вкъщи и си омесил хляб. Сложил го да се пече, но нали бил стар, забравил да го изкара от печката и видял, че е прегорял. Взел го и тръгнал да го изхвърля, но тогава хлябът му казал, че e вълшебен и да не го изхвърля. Дядото се съгласил и го оставил. През нощта, когато всички спели, хлябът излязъл и намерил злато. Като се върнал, го оставил на масичката до дядото. На сутринта старецът се събудил и що да види! На масата имало злато. Той се досетил, че хлябът го е направил и му се отблагодарил. Дядото се похвалил на съседите и скоро цялото село разбрало.Злата вещица в гората също научила. Един селянин помолил дядото да му продаде хляба за сто жълтици, но старецът му казал, че не го дава дори и за повече.Селянинът се ядосал и решил да му го открадне. Измислил план и когато се свечерило, той тръгнал към къщата на дядото. Промъкнал се тихо и видял хляба. Опитал се да го вземе, но било неуспешно, защото бутнал без да иска стомната с вода. Старецът се събудил, изгонил крадеца и хубаво залостил всички врати. На сутринта старецът станал и опитал пак да направи вълшебен хляб. Правил, месил, но не успявал да улучи същата рецепта. Получавало се обикновен хляб. Дядото малко се отчаял, защото искал много вълшебни хлябове. Вече ставало есен и времето застудявало. Старецът решил да излезе, да потърси дърва в гората.Там живеела вещицата, от която всички се страхували, но дядото не отишъл до къщата й, а на по-близко място. Видял купчина дървета, но преценил, че е по-добре да вземе каручката си и на другия ден да ги събере. Старата вещица пък решила да тръгне към къщата на стареца.Той в това време започнал да се приготвя и казал на хляба, че и него ще вземе. Тръгнали с каручката и пристигнали в гората. Започнал да слага дървата в каруцата и изведнъж небето станало мрачно и една жена се появила отпред. Това била вещицата.Тя тръгнала към тях, но дядото бързо избягал с каруцата си. Докато магарето бягало, колелото на каручката се ударило в един камък и хлябът изхвърчал от торбата на дядото и паднал на земята. Старата вещица го хванала и се прибрала в нейната къща. Дядото много се натъжил, че вече няма вълшебен хляб. Като пристигнали в дома на вещицата, тя поискала от хляба да й даде милион жълтици, но хлябът отказал.Тогава вещицата се разгневила и му рекла, че ще го превърне в пепел. Хлябът много се уплашил и казал, че ще направи каквото поиска. Вещицата много се зарадвала и му заповядала да отиде в селото и да открадне жълтици от домовете на хората. Хлябът тръгнал към селото тъжен. По пътя си срещнал магарето на стареца и го попитал защо не се прибира, защото старецът се поболявал от мъка. Той му разказал какво е станало, а магарето предложило да го откара скришом до дядото. Двамата потеглили към къщата му. Когато пристигнали, старецът ги видял и не можал да повярва, че хлябът се е върнал. Много се зарадвали и двамата. Прибрали се в къщата и хлябът започнал да разказва на дядото какво е преживял при вещицата. Докато говорели, тя се чудела къде е хлябът. Като се свечерило, разбрала за бягството му. Старецът много се удивил на разказа. На сутринта вещицата отишла при къщата на дядото, защото искала да си вземе обратно хляба.Старецът станал и му казал да направи магия за превръщане в жаба. Като влязла, хлябът произнесъл думите „Фокус-мокус” и вещицата станала жаба. Така всички заживели щастливо и вече никой не се страхувал от вещицата, защото тя била жаба. А вълшебният хляб помагал на бедните хора да живеят по-добре. Христина Калчева Иванова, 11 години, 5а клас, 2009/20010 учебна година Невенка римува и разказва Коледари Зима Коледари,сурвакари, де когото сварят. бият здраво по гърбина: – Сурва, весела година! Коледари със калпаци, чудни,весели юнаци, по пътечки заскрежени, крачат весели,засмени. Бял снежец започна да вали, и гората посребри. Луната в цялата си пълна сила, огрява птичка лекокрила. Малки светещи звезди, блещукат над величествени планини, които с дебелата си сянка през деня, покриват обширните поля. Хлябът, който лекува Имало едно време дворец. В него живеели цар и царица, които си имали трима сина. Един ден царкинята се разболяла много тежко. Царят викал лекари от всички страни, но никой не можел да помогне. Той не губeл надежда и продължавал да търси, докато един ден стар селянин чул за това и отишъл в двореца: - Добър ден, царю честити. Мисля, че знам лекарство, което може да помогне. Попитали го какъв е този лек и къде да го намерят . - Само вълшебният хляб може да помогне - казал селянинът. Преминете ли през девет планини, от които деветата е най-висока, преплувате ли девет морета, от които деветото е най- дълбоко и преминете ли през девет гори, от които деветата е най-гъста, ще откриете вълшебния хляб. Синовете казали, че те ще го открият. Баща им се съгласил и на другия ден тръгнали. Вървели те дълго и накрая изкачили и деветата планина. Спрели да пренощуват в една гостоприемница. Само като влезли най-големият се влюбил в едно красиво момиче. Казал им, че не може да продължи, защото иска да остане с нея. Братята се съгласили. На сутринта само двамата тръгнали. Преплували и деветте морета. Но понеже много се изморили – отново се отбили в гостоприемница. И средният брат се влюбил. Казал, че не иска да пътува още. Пренощували и на сутринта най-малкият продължил. Той преминал осемте гори, но в деветата се загубил. Лутал се дълго време, докато не видял една стара женица. Отишъл при нея и й казал: - Какво ти има, бабо? А тя му отговорила, че е много жадна, а не може да намери извор. Понеже младежът бил минал покрай такъв – върнал се и й занесъл вода. Жената отпила и му благодарила за помощта. Изведнъж пред него пробляснала ярка светлина. Бабата, на която дал вода, всъщност била прелестна девойка. Само като я погледнал – се влюбил в нея. Момата му благодарила, че развалил магията, която я правела стара жена. - Ти какво ще искаш в замяна - рекла тя. А той й отговорил, че търси вълшебния хляб, който щял да излекува майка му. Девойката знаела къде е хлябът. Отишла на края на гората, където се намирала една тъмна пещера. В нея бил скрит вълшебният хляб. Тя го взела и му го дала. Момъкът го взел и я помолил да живеят заедно в царството на баща му. Съгласила се тя и двамата се върнали в двореца, където всички ги чакали. Царят много се зарадвал, като ги видял, че се прибират. Взели хляба и го дали на царкинята да отхапе. Щом го опитала, веднага се възстановила. Царят дал награда на селянина, който помогнал да намерят лекарството за болестта. Накрая наймалкият брат се оженил и всички заживели щастливо. А от този ден всички в царството уважават хляба и знаят, че никой не е поголям от него – нито лечител, нито господар. Невена Петрова Пелева, 11 години, Vа клас, учебна 2009/2010 г. С тази приказка Невенка спечели в конкурса на ОДК – Благоевград – „За хляба наш…” - НАЦИОНАЛЕН УЧЕНИЧЕСКИ ПРАЗНИК, ПОСВЕТЕН НА ДЕНЯ НА ЗЕМЯТА 22 АПРИЛ Стефчето написа Грешка Скачах аз на новия диван от радост, за преценка, и направих сценка да се направя на манекенка. Започнах аз на дивана да скачам, отскачам, прескачам. Но дивана каза „бум”! Аз седнах спокойно и отгърнах албум. Но когато мама се прибра и приседна да ме види, ми подари миди. Но когато тате се приба, седна да почива, дивана каза „кръц”, аз излезнах и изчезнах. Милион причини да ме обичаш. Милион причини да ме жадуваш. Милион причини да ме любуваш. Милион причини да си с мен и само с мен! Стефка Джамбова - V клас Есен Днес дойде златна есен, долетя със песен и със своите крилца позлати разноцветните цветя Добромира Арабаджиева – V клас Един ден в страната на чудесата Както се разхождах с баба, видях един магически портал. Учудена бях и реших да влезна. Пред мен имаше голям розов дворец, цял в диаманти. Отвътре обаче лоша царица стоеше на трона. Едно малко дете влезна вътре, но злата царица го изпъди. На следващия ден отново любопитното дете влезнало вътре. Господарката този път не го изгонила, а го затворила в тъмницата. Майка му дълго го търсила и чак тогава се досетила, че може да е в двореца на злата кралица. Отишла там, но стражите я изгонили по наредбата на кралица Гризелда. След време Гризелда се разболяла и на нейно място дошла кралица Клаудия. Тя била много подобра от предишната. Освободила момчето и започнала да води нов живот. Добромира Арабаджиева , 5а клас , 2010` Мария Таукова – V клас *** Снежко трупа ли, трупа навън. Дали ще дойде пролетта със ясен звън? Вече е март, за децата щастливи ще има ваканция и ще ходят във Франция. *** Птички, лекокрили, птички, колко сте мънички. Тичате по поляната голяма, за да стигнете мама ОБЛАЧЕТО Един ден слънцето огряло морето. Малко вода се превърнала в пара. Тя се издигнала на хладно и високо в небето. Там се събрала и се образувало малко облаче. То било бяло и меко. Големите облаци го заобиколили и го заоглеждали любопитно. Един облак го прегърнал и го отвел на мястото, където живеел. Кръстил го облаче и се грижел за него. След една година Облачето имало рожден ден. Големият облак направил парти, на което всички били поканени. Целия ден празнували. Вечерта Облачето и Големият облак разгледали подаръците. Там всички подаръци били облаци в различни форми. На другия ден Големият облак казал на Облачето, че вече е на една година и е крайно време да извали дъжд или сняг над земята. Облачето обещало, че на следващия ден ще го направи. И така на другата сутрин то отишло над Земята и започнало да вали. Облачето видяло, че всички хора се прибрали по домовете си. То се натъжило и си отишло. Като се върнало, Големият облак му се скарал, че е стоял много малко над Земята. - Хората ме избягват. – казало Облачето – Защо да стоя там? Тогава големият облак му предложил да вали над гората. Облачето се замислило и отговорило, че е съгласно. На сутринта Облачето се спуснало над гората и заваляло. То много се изненадало, че гората се зарадвала на валежа. Облачето стояло там чак до вечерта. Като се прибрало, разказало на Големия облак колко му се зарадвала гората и как пораснала. Той се гордеел със своето облаче и много го обичал. На другия ден Големият облак разказал на Облачето, че всяка година лошият Вятър идва и издухва облаците. Докато му обяснявал как миналата година Вятърът едва не го издухал, пристигнал един неканен гост – самият Вятър. Започнал да духа. Издухал всички облаци без Големият облак и Облачето. – Облаче, ако Вятърът ни издуха, той ще ни отнесе в далечни страни, така че се дръж здраво! – извикал Големият облак. Изведнъж Вятърът така силно задухал, че издухал Големият облак. След това утихнал и си тръгнал. Облачето останало самичко. То много се натъжило, защото големият облак го няма. Облачето решило на следващата година, когато вятърът пак дойде, да го прогони! Ето че бързо изминала една година. Облачето изчакало Слънцето да направи от вода още едно облаче, но Слънчо се бил срил. Зачудило се облачето защо се крие. Един ден то разбрало. Слънцето се криело, защото вятърът отново идвал. Злосторникът отново искал да издуха всички облаци. Малкото облаче се уплашило, защото било само на две години, а Вятърът бил много голям. Но то събрало сили и започнало вместо да духа, да вали. Въпреки това облачето успяло да победи Вятъра. Никол Чалъкова, ІVб клас, 2010` Приказка за хляба Живели някога баба и дядо в една къщичка близо до гората. Те били бедни и нямали пари, затова си отглеждали сами жито, от което, като го смелят на брашно, замесвали хляб и го изпичали в малката си фурна. Възрастните хора си нямали деца и били много тъжни. Един ден дядото отишъл за дърва в гората, а там намерил едно малко момиченце. Прибрал се дядото вкъщи с момиченцето, а бабата много се зарадвала. Понеже нямала с какво друго да го нахрани, дала на детето попара от хляб и захар. Не изминало много време и дошли царят и конниците му да търсят изгубената принцеса. Когато влезли в къщата и видели момичето, разбрали, че това е принцесата. Царят, като научил, че дъщеря му е добре и са я хранили само с хляб, заповядал да построят вятърна мелница, за да могат бабата и дядото да мелят лесно жито. Построил им и фурна, в която да пекат много хляб, за да могат да изхранват цялото царство. От тогава царят всяка седмица, когато имал време, водел дъщеря си при старите хора и тя така се привързала към тях, че ги приела за свои баба и дядо, a те за своя внучка и така живеели дълги години. А мелницата и до днес си стои там, мели жито за хората, а всички я наричат „Златен клас”. И старата фурна за хляб е там, но до нея има нова, построена от внуците на царя. И хляб се пече, по старата рецепта на дядото и бабата, вкусен и хранителен, пече се и ще се прави докато свят светува… Гинка Георгиева Арабаджиева , 5а клас, 2010 Есен Борят се лято и есен още щом дойде септември. Борбата почва найнапред горе, в небето. Облаците ту се махват, ту се трупат на високи копи. Eдин ден са перести като опашка на паун, друг ден се гонят като бели, непослушни агънца. Слънцето напористо промушва все още топли лъчи към земята. Есента с тихи стъпки пристъпва между хора и дървета. Хладен, есенен ветрец гали косите и клоните. Листата сменят зелената премяна с нова, цветна, събрала цветовете на цялата природа. На всяко клонче шумолят и зелени, и червени, и кафяви, та дори и сини листенца. Радват се едни на други и със страх очакват северния вятър, сякаш знаят, че с него свършват дните им. Тревите със сухи ръце прегръщат останалите до тях неотвяни от вятъра семенца. По тесни пътечки се мятат тук- там закъснели мравки. Бръмбари търкалят усърдно зимнина. Не се чуват гласове на птици. Вечер в полето не звучи щурчова песен. Тишина като одеало завива полето. Небето набъбва от сивота, докато един ден от спуканите му вени се изсипят малките, прозрачни капчици есенен дъжд. След него чудният пъстър килим от паднали листа се превръща в хлъзгава, лепкава, цветна кал. Шарените корони на дърветата се заменят с пъстроцветни чадъри. И въпреки извиращата отвсякъде тъга, есента ни зарежда с топлота и сила. Един шарен, пъстър сезон, който ни удивява с багрите и плодородието си и ни казва: „ Ето, аз съм капчица красота от красотата на живота!” Есен! Елена Ганчева, VІа клас, 2010 НИЕ, ДЕЦАТА, ТВОРИМ И МЕЧТАЕМ, ПИШЕМ ПРОСТИЧКО, НО С ЛЮБОВ И ОБИЧАМЕ ДА ИГРАЕМ, ЩОМ СМЕ С УРОЦИТЕ ГОТОВИ. НИЕ, ДЕЦАТА НА НОВИЯ ВЕК, ТЪРСИМ ОБИЧ, ЗА ДА ОЦЕЛЕЕМ. ВСЕКИ ИСКА ДА БЪДЕ ДОСТОЕН ЧОВЕК. НЕКА СЕ РАДВАМЕ, НЕКА ДА ПЕЕМ! НИЕ, ДЕЦАТА НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА, МОЖЕМ МНОГО ДА СЪТВОРИМ. ТРЯБВА НИ САМО ВЯРНА ПОСОКА, КЪМ КОЯТО ДА СЕ УСТРЕМИМ ! При на е весело и забавно За деня на таланта *** Първите си думи в теб написах, Есента звънчето все ме вика, Тук приятели добри намерих, Дари ме ти с учителка обична! Едно си ти, училище любимо, С игри и песни все си огласено, Едно ще си останеш след години Ти, част от мойто сладко, мило детство. Годините ще отминават в календара, Отдавна ще съм станала голяма, Децата ми ще идват в твойте стаи, И ще се учат как се пише „мама”. Но днес съм още в тебе ученичка И всеки ден да идвам тук обичам. ВАСИЛЕНА ТОМОВА ТОМОВА, 2 Б КЛАС,Кл.р-л: Светозара Чакърова, ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ ПЕТЛЕШКОВ”, гр. Пловдив; Учителко моя Учителко моя, първа, любима, учителко моя, добра. Откъде в тебе толкова обич има, как сърцето ти толкоз обич побра. Цветелин Петков, ІVа кл., 2011г Училище мое, любимо Щом чух първия звънец да бие, готова бях за приключенията нови. Учителката ни успя гнездо да свие, със нас, дечицата си вече свои. Едно плюс две плюс три, загадка бе за мен това, но с много труд и със игри, научих цифри и числа. Научих и за Левски, Ботев, Караджата, борци били са те за свободата. Родината ми мила и прекрасна, с гордост в нея искам да порасна. Годините минават и ще дойде ден, когато с тебе ще си кажем сбогом, но училище любимо ще останеш ти за мен, и в сърцето и в душата ще си светъл спомен. Невена Петрова Пелева, 6а клас, Основно училище „Васил Петлешков”, гр. Пловдив, Литературен клуб „ПетльоЕжковци” 06.01.2011 С Васил Петлешков ний сме горди и ходим с вдигната глава, до дъх последен той за нас се бори, за нашата свобода. Отрова той погълнал, Небе за малко зърнал .. - Сам съм, други не търсете, на мен щетите нанесете... На клада дълго той горял, но никого не е предал. Мъки, векове страдание и човешко отчаяние. Той героят наш е славен и за много идеален. МАРИЯ РУМЕНОВА ПЕТКОВА VІа, 2011 Момък и щурец Седна момче – гъдуларче под явора на сянка, па си чудно засвири на гъдулка писана. Дочу го щурче скокливо, скокливо още свирливо. То на момче проговаря: - Хей, гъдуларче мъничко, хай да се надсвирваме! Ако ме ти надсвириш, крилцата ще ми отрежеш. Ако пък аз те надсвиря, гъдулката ще ти взема. Свирили три дни, три нощи, момък щурче си надсиври. - Гъдуларче, момче хубаво, не ми отрязвай крилцата, че ще умра от мъка като не мога да летя, да летя, още да свиря! - Щурче мило, скокливо, ще ти оставя крилцата. Мене ми стига славата, че съм те, Щурчо, надсвирил! Георги Ясенов Трайков ІV а клас – учебна 2010-2011 г. ИЗМИСЛЕНО И НАПРАВЕНО ОТ ВЕРКА И ВАЛЯ ОТ 5А КЛАС 06.01.2011 ЦВЕТЕ Цветенце цъфна в нашата градина. Ходя му на гости всяка година! ИЗМИСЛЕНО И НАПРАВЕНО ОТ ВЕРКА И ВАЛЯ ОТ 5А КЛАС 06.01.2011 КОТЕНЦЕ Котенце мило, къде си се скрило? -В близката гора, под една елха! ИЗМИСЛЕНО И НАПРАВЕНО ОТ ВЕРКА И ВАЛЯ ОТ 5А КЛАС 06.01.2011 АДАМОВАТА ПЕПЕРУДА Пеперуда има в твоите очи, красиво-пъстра е нали. Малка е, но знам, колко пъстра я е създал Адам. ИЗМИСЛЕНО И НАПРАВЕНО ОТ ВЕРКА И ВАЛЯ ОТ 5А КЛАС 06.01.2011 ЧУДНИЯТ СВЯТ Не бъди омърлушен, Просто си легни послушен, в съня си ти, сънувай само мечти! Шоколадово щастие На нашата планета, наречена „Шоколадово щастие”, всички училища са от сладкиши. Това, в което уча аз, е най – специално, защото е направено от различни неща: стените са от шоколад, прозорците – от захар, чиновете – от бисквити, вратите – от дъвки. Много е забавно, когато си закачим дрехите на вратата и не можем да се освободим. Те са също претекст и когато се успим и закъснеем за час да не ни се карат, казваме, че сме се закачили на вратата. Лошото обаче е, че учителките веднага разбират, тъй като по нас няма следи от дъвка. След това на този, който е излъгал, му пишат по две забележки. Сега ще ви разкажа нещо смешно. Когато нямаме домашна, си изяждаме тетрадките, тъй като те са от карамел. Обикновено казват на този, който е пропуснал буква, че я е глътнал, но това при нас наистина се случва, защото в учебниците и книгите ни буквите са от шоколад и сигурно се чудите как се задържа шоколадовата буква на листа, ами страниците са от лепкав карамел. Ние имаме и забележителности, напвример: Шоколадовият водопад, Бисквито – мания, Бонбони скрем, Карамелени жаби, Захарни водорасли и Щастлив пай. Шоколадовият водопад подпомага възстановяването на болни хора. Когато сме в междучасие, ходим с много големи чаши, наливаме си шоколад и пием докато нашите звънци – наречени „бисквитки”, не звъннат, за да се приберем. Тази забележителност ми е любима, защото само от нея ни е позволено да ядем. Последно ще ви разкажа как живеем. Тук всички къщи са еднакви. Ние също имаме стил, например най – модерни сега са шоколадовите и какаовите къщи. След тях идват захарните, карамелените, бисквитените и накрая бонбонените. Аз имам шоколадова къща, но жалкото е, че от нея остана само половината, защото я изядох, тъй като много обичам шоколад. Тук, на нашата планета, вместо да влизат през вратата, малките деца я изяждат. Имаме и състезания, но за тях ще ви разкажа следващия път. Моята най- добра приятелка Всеки човек има нужда от приятел до себе си, с когото да сподели своите тревоги и радости, преживявания и намерения. Споделянето не може да се осъществява с всекиго, а само с определен човек, на когото имаш доверие, този, който е доказал своята преданост и вярност. Моята най- добра приятелка е Стефка. Тя е от моя клас и от моето населено място. С нея се сближихме в първи клас. Първоначално се държахме на разстояние едно от друга, но с времето се опознахме, допаднахме си, получихме доверие една към друга, споделяхме си радости и тревоги и се превърнахме в най-добри приятелки. Заедно ходим на училище, стоим на един чин, играем, разхождаме се и се веселим. Лятото бяхме на гости при баба й, а после и на лагер в Равда. Понякога пишем домашните си заедно. Има моменти, когато спорим и сме на различни мнения по отделните въпроси, но това е нормално, защото всеки човек си има собствено мнение и е прав за себе си. Стефка е показала честността си към мен. Аз й имам пълно доверие и мога да разчитам на нея. Надявам се тя винаги да бъде моята най-добра приятелка. Любовта в мен е жива – най-напред към приятелите, а след време – кой знае, може би и към някого, който ме е сънувал в мечтите си. Любинка Станчева, 12 г. 2011г. Веселина Калинова Дончева Любинка Данилова Станчева Мария Руменова Петкова Невена Петрова Пелева Стефка Георгиева Джамбова Христина Калчева Иванова Гергана Тодорова Карагьозова Добромира Николаева Арабаджиева Самир Талеб Саид Табет Мария Любова Таукова Анета Петрова Стойчева Марина Николова Кирева Лъчезар Михайлов Лазаров Учебна 2010/2011г. Озарим ли пътя на децата със светлина и мечти, те ще полетят към звездите… Екатерина Николова Николова, учител по български език и литература, основател и координатор на Литературен клуб “ПетльоЕжковци” при ОУ “Васил Петлешков” – град Пловдив