Transcript Младите ботевци разказват за своя патрон Христо Ботев - български революционер, поет и национален герой Посвещава се на 160-годишнината от рождението на Христо.

Младите ботевци разказват за своя патрон
Христо Ботев - български революционер,
поет и национален герой
Посвещава се на 160-годишнината от рождението
на Христо Ботев
В подножието на най-южните склонове на Стара планина се е сгушил
китният Калофер, известен не само с чудната си
природа, но и съхранил в себе си твърдината на българския дух
На 25 декември 1847г.
(6 януари 1848 н.с.)
в будното балканско градче се
ражда първото дете в
семейството на учителя,
книжовник и обществен деец,
даскал Ботьо Петков и Иванка
Дрянкова
Калофер – къщата-музей на Христо Ботев
През 1854 г. Ботьо
Петков става учител в
Карлово, а Христо
започва да учи в
Карловското основно
училище
След четири години
семейството се
завръща в Калофер
Даскал-Ботьовото училище в Калофер
Ученически години
Христо продължава обучението си под
ръководството на своя баща
Слуша песните на майка си и легенди за
хайдушки подвизи
Чете български и руски книги в богатата
училищна библиотека
Наблюдава отношенията между богати и бедни,
между роби и господари
През юни 1863 г.завършва калоферското
трикласно училище
Заминава да продължи образованието си в Русия
Пристига в гр. Одеса и се записва като частен
ученик във Втора одеска гимназия
Учи и се самообразова.Чете големите
руски писатели реалисти Пушкин,
Лермонтов, Некрасов, Шевченко
Възприема идеите на руските
революционери демократи Чернишевски,
Добролюбов, Писарев
Увлича се от практическата революционна
дейност
През септември 1865 г. Ботев е изключен от
гимназията, след като е престанал да посещава
учебните занятия. Живее в Одеса при поляци
революционери
Записва се студент в Одеския университет
Задунаевка
Назначен е за учител в
с. Задунаевка, Бесарабия,
където живеели българи. В
Задунаевка той води суров
живот. Спи на голи дъски,
облича се бедняшки и
небрежно, като се стреми
да бъде по-близо до живота
на селяните
Паметник на Ботев в Задунаевка
На 15 април 1867 г.
във вестник "Гайда"
(Цариград),
редактиран от П. Р.
Славейков, е
обнародвано първото
стихотворение на
Ботев - "Майце си"
Иванка Ботева, майката на поета
През пролетта на
същата година Христо
Ботев се връща в
Калофер, където
болният му баща
очаква да бъде
заместен в даскалското
поприще
Ботев става учител в
родния си град, като
събира около себе си
свои връстници и
по-големи ученици,
упражнява ги в
стрелба и ги подготвя
за бъдещо въстание
На 11 май 1867 г. на
празника на Светите братя
Кирил и Методий Ботев
произнася пламенно
слово, в което открито
призовава на бунт срещу
султана. Изплашен за
живота на своя син, Ботьо
Петков го изпраща в
Румъния
В Румъния Ботев живее в Букурещ, после се
установява в Браила, където работи като
словослагател
Публикува във в. "Дунавска зора" стихотворението
"Към брата си"
Съобщава чрез същия вестник, че е приготвил за
печат малка книжка "Първи поетически опити проза и стихотворения". Книгата не излиза поради
липса на средства
Ботев с братята си
Стефан, Кирил, Боян
Дружи с момчетата на Хаджи Димитър и Стефан
Караджа, които с чети минават Дунава през месец
юли и се отправят в Балкана на битка срещу
поробителя
През 1868 г. Ботев се записва като доброволец в
четата на дядо Жельо войвода и създава по този
повод поемата си "На прощаване". Богатите
българи не отпускат средства за оръжие и
минаването на четата отвъд Дунава се проваля
Поетът постъпва в букурещкото медицинско
училище, но разбира, че това не е неговото
поприще, и скоро напуска
“Надеждата, която имах, за да свърша
образованието си в някой университет, се
разби като в камък подводен" - пише той в
отчаянието си на Найден Геров
“Паднал съм в такава бедност, щото
освен че съм останал гол и бос, но се
нуждая даже и за насъщния"
Живее с Васил Левски в една запустяла
воденица край Букурещ
Заминава учител в
Измаил
Сътрудничи в
революционния
сатиричен вестник
"Тъпан"
През 1873 г. започва да
излиза сатиричният
вестник на Ботев
"Будилник"
Публикува във вестник
"Независимост"
стихотворенията "Хаджи
Димитър" , "В механата",
"Моята молитва" и
"Зададе се облак тъмен“
Ботевите вестници
През ноември 1874 г. Ботев
напуска учителството, за да
се посвети изцяло на
революционна работа
Под негова редакция започва
да излиза в. "Знаме" - новият
орган на революционния
комитет
Ботев печата във в. "Знаме"
фейлетона "Политическа
зима“
Христо Ботев, Никола Славков и Иван
Драсов Румъния, 1875 г.
През юли 1875 г. сключва граждански брак
с Венета Везирева
Венета и Иванка Ботеви
Венета и малкият Димитър
На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Ботев Иванка
Иванка Ботева и Стоян Христов
Търново, 1906 г.
На 20 април 1876 г. заминава за Русия да събере
средства за организиране на своя чета
"Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на
тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на
борба със стихиите" (писмо до Тодор Пеев)
Издава бр. 1 на в. "Нова България" със съобщения
за Априлското въстание
Ботев развива трескава дейност по организиране
на четата. Решава да стане войвода
На 13 май 1876 г. се сбогува със семейството си,
без да разкрие закъде тръгва, и се отправя към
Гюргево
На 16 май 1876 г. от Гюргево с част от четниците
се качва на парахода "Радецки"
На 17 май 1876 г. Ботев изпраща последните писма до
приятелите и до жена си Венета
Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ме, че аз ви не казах къде
отивам. Любовта, която имам към вас,
ме накара да направя това. Аз знаях, че
вие ще да плачете, а вашите сълзи са
много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ме
слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на
приятелите си да не те оставят, и те
трябва да те поддържат. Бог ще да ме
запази, а като оживея, то ние ща да
бъдеме най-честити на тоя свят. Ако
умра, то знай, че после отечеството си
съм обичал най-много тебе, затова
гледай Иванка и помни любящият те
Христа
17 май 1876
„Радецки”
"Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята
молитва" се сбъдва" ( писмо до БРЦК )
Христо Ботев заставя капитана на "Радецки" да
спре на българския бряг при Козлодуй.
205 момчета развълнувани целуват родната
земя и поемат пътя към Балкана, пътя към
безсмъртието
Пътят до Козлодуй
18 май 1876 г.
Първата среща на четата с турски войски в
местността Милин камък
19 май 1876 г.
Четата е на Веслец, готви се за решително
сражение. Войводата прави неуспешен опит да се
свърже с Врачанския комитет
Четата на Ботев
20 май (1 юни нов стил) 1876 г.
Последният тежък бой. Привечер след
сражението единичен куршум пронизва
Ботев в гърдите. Поетът пада под връх
Камарата между суровите склонове на
Врачанския балкан
През първото десетилетие на своето съществуване
младата българска държава дава израз на народното
преклонение пред подвига на загиналите за
свободата й герои чрез издигане на паметници и
поставяне на паметни знаци. Първите от тях са в
памет на делото и саможертвата на един от
най-великите й синове - Христо Ботев
През 1879 г. на
Козлодуйския бряг е
поставен каменен
оброк, който да
напомня за мястото,
от което започва
страшният, но славен
път на Ботев и
четниците му към
безсмъртието
От 1884 г. започват
честванията на 2 юни
като Ден на Ботев
През 1888 г. излиза
първата цялостна
биография на
войводата
На 27 май 1890 г. във
Враца е открит
първият Ботев
паметник
В чест на Ботев
и неговата чета
на връх
Околчица е
издигнат 35метров
паметник
Калофер - мемориален комплекс
“Христо Ботев” с паметника и
родната къща на поета
Паметник-костница на Ботевите
четници в Скравена
Паметник на Христо Ботев в
Борисовата градина в София
Честване на 160-та годишнина на Христо Ботев в Одеса
Личното тефтерче на Христо Ботев
Както е известно, реликвата е предадена
на 17 май 1876 г. на парахода "Радецки"
от поета войвода на неговия съратник
Димитър Горов. Нему поръчва да го
остави на съхранение у Тодор Пеев,
който по онова време е деловодител на
Българското книжовно дружество в
Браила
Това е Ботев - един 27- годишен живот, един поет,
доказал с живота и смъртта си своята истинска
поезия, един гений, един недостижим връх, един
свободен дух, пред който ние можем единствено да
свеждаме глави, защото мнозина са тези, които
живеят така, като че ли са безсмъртни, но малцина
са онези, които могат да изковат от смъртта си
безсмъртие.
И Ботев е един от тях!
Безсмъртните
Ботеви
слова
"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..."
„…Знайте, че който не обича родителите си, жена си и
децата си, той не обича своето отечество!…“
(в писмо до приятели)
„Настане вечер — месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, —
Балканът пее хайдушка песен!“
(От стих. “Хаджи Димитър”)
„…единственото спасение на нашия народ се състои в
революцията. Който има уши, той нека чуе. Нашата
революционна партия скоро ще покаже де е, какво е и
какво иска…“ (от в-к „Знаме“)
„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си
в името на свободата и за благото на цялото човечество.“
„Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!“ (от
“Смешен плач”)
„Но... стига ми тая награда да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...“ (от стих. “На прощаване в 1868 г.”)
"Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе" (от писмо
до жена му Венета)
"Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се
сбъдва" (писмо до БРЦК)
В знак на своето
преклонение пред
величието на гения
Христо Ботев
учениците
създават химн за
прослава на
неговото име и дело
Химн
на ОУ “Христо Ботев”
В училището мое родно
аз чувствам се дете свободно.
Във него уча се, играя,
рисувам, пея и мечтая.
По стъпките на Ботев ще вървя,
със неговите думи и дела.
Родината безкрайно ще обичам
и с гордост българин ще се наричам!
Тук аз израствам ден след ден
от чудни тайни запленен,
нагоре и напред съм устремен,
към знанието пътят е пред мен.
Духът на Ботев всеки ден
ще влива нови сили в мен,
пред трудностите да не се предавам,
мечтите си да отстоявам.
Припев:
Ботев е моето знаме,
Ботев е моят кумир,
с Ботев напред и нагоре
към знание , щастие, мир!
Текст: Бистра Кичукова
Музика: Емилия Величкова