Transcript Лингвострановедски съпоставки. Сравнит

ИНТЕРКУЛТУРНА
КОМУНИКАЦИЯ (ИКК)
Лекционен курс
Доц. д-р Гинка Димитрова
Лекция 7
Хипотеза за лингвистичната
относителност на Бенджамин
Уорф и Едуард Сапир
Ключови понятия
езикова картина на света;
 лингвистичен релативизъм
(лингвистична относителност);
 несъизмеримост на езиците;
 езикова метафора;

Спецификата на комуникативното
поведение, на националния стил на
вербално общуване зависят от типа
култура.

Създатели:
 Бенджамин Уорф и
 Едуард Сапир (1920 – 1940)

Бенджамин Ли Уорф
Едуард Сапир
Предшественици на Сапир и
Уорф


1. Вилхелм фон Хумболт
Вилхелм Хумболд (1767–
1835) е немски филолог и
философ. Той се смята за
основоположник на
лингвистиката като
самостоятелна дисциплина.
Разбира езика не като нещо
застинало, а като
непрекъснат процес, «като
орган, формиращ
мисълта», изразяващ
индивидуалното
възприемане на света от
всеки отделен народ и
определящ отношението на
човека към света.
Вилхелм фон Хумболт


Отчасти под влиянието на своя не по-малко
велик брат естественик, изследовател и
пътешественик Александър фон Хумболт той
се интересува от екзотични езици.
Последната му незавършена работа е
посветена на «кави» - един от езиците на
острова Ява. Всичко това има значение за
формулирането на идеята на В. фон Хумболт
за връзката между езика и духа на народа.
«Езикът на народа е неговият дух, както и
духът на народа е неговият език. Трудно е да
си представим нещо по-тъждествено».
Лео Вайсгербер

Идеите на В. ф. Хумболт
намират отражение в работите
на немския лингвист Лео
Вайсгербер (1899-1985).
Роден е в Лотарингия – на
границата между Германия и
Франция. Еднакво добре е
владеел немски и френски.
Информацията за изучаване
на екзотични езици или за
владеенето на няколко езика е
много важна за разбирането на
връзката между езика и
мисленето.
Лео Вайсгербер


Вайсгербер смятал, че всеки език е
уникален и във всеки език е заложена
собствена картина на света – т.е.
културноспецифичен модел.
Може да се говори за това, че начинът на
мислене на народа се определя от езика,
т.е. за своеобразно възприемане на
действителността чрез езика. Именно
Вайсгербер въвежда понятието «езикова
картина на света», което е изключително
популярно в съвременната наука за езика.

Езиковата картина на света е
исторически създадената съвкупност от
представи за света, съществуващата
във всекидневното съзнание на даден
езиков колектив и отразена в езика.
Това е определен начин на
възприемане и конструиране на света.
Смята се, че на всеки естествен език
съответства уникална езикова картина
на света.
Лео Вайсгербер



Лео Вайсгербер въвежда и термина
„ословяване на света“ (das Worten der
Welt). Аргументите на Вайсгербер за
съществуването на „едноезично
обусловена картина на света“ са:
а) различията в системата от названия за
роднински отношения, за цветовете, за
природните явления и т.н.;
б) трудността да се предадат на друг език
т.нар. „характерни думи“;
Лео Вайсгербер



в) съществуването на лексикални полета…, „което
означава, че отделни думи от различни езици не
могат да се съпоставят помежду си, защото
стойността им в лексикалните полета на различните
езици е различна“;
Лексикално поле – съвкупност от думи, означаващи
определо понятие, т.е. обединени от общ елемент в
значенията си. Думите в полето са свързани с
родово-видови и др. смислови отношения, ср. Лекс.
поле – “жена”, в което влизат такива думи, като
“девойка”, “момиче” и др.
г) различните конотации (оценъчни, емоционални
или стилистични окраски на езиковата единица) в
различните езици.
Франц Боас


Боас (1858 – 1942) –
американски антрополог,
лингвист с немски
произход.
Лингвистичната
относителност като
научно понятие води
началото си от работите
на основоположника на
етнолингвистиката Франц
Боас.
Франц Боас



Боас, смята, че различията в «картината на света»,
закрепени в езиковата система, не могат да
свидетелстват за по-голям или по-малка
развитост на неговите носители, а само за техните
различия.
Лингвистичният релативизъм на Боас и нейговите
ученици издига идеята за биологичното равенство и
произтичащото от това равенство на езиковите и
мислителните способности на хората, представители
на различни етноси, народи, национални култури.
Лингвистичният релативизъм (културният
релативизъм) (от лат. relativus — относителен) е
доктрина, според която понятията и
ценностите на дадено общество или културна
област не могат в пълна степен да се
интерпретират и възприемат в други езици.

В изследванията, основаващи се на
принципа на лингвистичната и
културната относителност се развиват
идеите на Фр. Боас за това, че всяка
култура следва да бъде разглеждана
със собствените си термини , а не в
координатната система на
изследователя.

Съгласно «Теорията за лингвистичната
относителност» хората, говорещи на
различни език, по различен начин
възприемат света.

«Реалният свят» в значителна степен
безсъзнателно се изгражда въз
основа на езиковите норми на
дадена група.
Примери за това
как различните
езици по свой
начин разделят
неезиковата
реалност:
 1. Термините за
родство
 2. Названията на
частите на тялото
 3. Системите за
цветообозначение.

Термините за родство


Напр. В руския език за означаване на най-близки
роднини от същото поколение, от което е и
говорещия се използват две различни думи в
зависимост от пола на роднината: брат и сестра.
В японския език този фрагмент на системата от
термините за родство предполага по-дробно
деление: задължително се посочва относителната
възраст на роднината, или с други думи, вместо
двете думи «брат» и «сестра» се използват четири
ani ‘голям брат’, ane ‘голяма сестра’, otooto ‘малък
брат’, imooto ‘малка сестра’. Ср. в лазл. евр. езици
дядя (рус.), Onkel (нем.) – и в бълг. език чичо, свако,
вуйчо.
Термините за родство


Освен това в японския език има също така дума със
събирателно значение kyoodai 'брат или сестра',
'братя и/или сестри', означаваща най-близък роднина
(роднини) от едно с това на говорещия поколение
независимо от пола и възрастта (подобни
обобщаващи названия се срещат и в европейските
езици, напр. англ. sibling 'брат или сестра' и die
Geschwister (нем.).
Може да се говори, че начинът на делене на света,
който използват носителите на японския език,
предполага по-детайлна класификация в сравнение с
тази, която е зададена от руския език.
Названията на частите на
тялото

Части на тялото: наличието в
английския език на думите hand «част
отръката под китката» (използмвана в
такъв контекст като: ' стискам ръката –
ръкувам се', ' да си измия ръцете' и т.д.)
и arm 'ръка над китката' или ' ръка от
пръстите до рамото' (използвано в
контекст от типа на `ходя под ръка',
'хващам под ръка' и т.д. walk arm-inarm; walk with linked arms )
Системите за
цветообозначение

Наличието в руския език на две
отделни думи синий и голубой – в
противоположност на него други езици,
в които за означаването на цвета от
съответната част на спектъра се
използва едно означение (в бълг. син, в
англ. blue, в нем. blau )
Едуард Сапир


Заедно с учениците си той изучавал езиците на
северноамериканските индианци и натрупал огромен
материал по описаните езици от Северна и
Централна Америка.
Той издигнал принципа на културния
релативизъм, който отрича превъзходството на
западната култура и постулира, че поведението на
хората, в т.ч. и речевото следва да се оценява в
рамките на тяхната собствена култура, а не от
гледна точка на другите култури, разглеждащи това
поведение като безсмислено и даже като варварско.
Едуард Сапир


Сапир, сравнявайки много езици, стигнал до
извода, че езикът е «символичен ключ към
поведението», защото опитът в по-голямата
си част се интерпретира през призмата на
даден език и най-ясно се проявява във
взаимовръзката «език – мислене».
Едуард Сепир подчертава, че би било грешно
да се смята, че може да осъзнаем напълно
действителността, ако не прибягваме до
езика, или че езикът е само странично
средство, с което решаваме отделни
проблеми на общуването и мисленето.
Едуард Сапир
Всъщноснт «реалният свят» в
значителна степен безсъзнателно се
изгражда въз основа на езиковите
норми на дадена група».
 Ние виждаме, чуваме и въобще
възприемаме околния свят именно
така, а не иначе, главно благодарение
на езиковите навици на нашето
общество.

Идеите на Eдуард Сапир


1. Езикът е строго организирана система.
Всички нейни компоненти (звуков състав,
граматика, речников фонд)– са свързани чрез
строги йерархични отношения.
2. Връзката между компонентите на
системата на отделно взетия език се
изгражда по свои вътрешни закони. Затова
е невъзможна пълна съотносимост на
езиците.
Идеите на Е. Сапир

3. Сапир въвежда термина
«несъизмеримост» (incommensurability)
на езиците. Езиковите системи на
отделните езици не само по различен
начин фиксират съдържанието на
културния опит, но и предоставят на
своите носители несъвпадащи начини
за осмисляне на дейността и за нейното
въмприемане.
Идеите на Сапир

4. Световете, в които живеят
различните общества – това са
различни светове, а не един и същи
свят с различни окачени на него
етикети.
Бенджамин Уорф



Смята се, че теорията за лингвистичната
относителност, възникнала през 30-те години на
миналия век, е формулирана от Бенджамин Ли
Уорф по време на неговия лекционен курс.
Именно на Уорф принадлежи самият термин
«принцип на лингвистичната относителност»,
въведен като пряка и целенасочена аналогия с
принципа на относителността на Алберт Айнщайн.
Неговата идея се отличава със свойствата, които
притежава всяка велика научна хипотеза:
изключителна простота и фундаменталност.
Бенджамин Уорф




Накратко, Б. Уорф твърдял, че езикът
определя мисленето и начина на
познание. Именно тази формулировка бива
обсъждана много десетилетия.
В резултат на редуващи се потвърждения и
опровержения са формулирани двата
варианта на теорията:
- силен, според който езикът определя
мисленето (свързван по-скоро с идеите на Б.
Уорф) и
- слаб, според който езикът влияе на
мисленето (съотнасян с работите на Е.
Сапир).
Идеите на Бенджамин Уорф
Родоначалник на изследванията,
посветени на езиковата метафора
при концептуализацията на
действителността.
 Именно Уорф показва, че преносното
значение на думата може да влияе
върху това как функционира в речта
неговото изходно значение.

Идеите на Бенджамин Уорф


Класическият пример на Уорф е с
английското словосъчание empty gasoline
drums ‘празни цистерни [от] бензин’.
Уорф, който получил професионално
образование на инженер –химик и рабоил в
застрахователна компания, обърнал
внимание на това, че хората недооценяват
опасността от пожар при празните цистерни,
въпреки че в тях може да се съдържат лесно
възпламенимите пари на бензина.
Идеите на Бенджамин Уорф

Лингвистична причина на това явление
Уорф вижда в следното: английската
дума empty (както и българският аналог
«празен») като надпис върху цистерна
предполага разбирането «липса в съда
на съдържанието, за съхранението на
което този съд е предназначен», но
тази дума има и друго значение «нищо
не значещ, нямащ последствия».
Идеите на Бенджамин Уорф


Ср. come up empty – в значение «да не
получа никакъв резултат», empty-pated –
«празноглав, лекомислен» (ср. В рус.
«пустые хлопоты», в бълг. «празни
надежди», «празни думи»).
Именно посоченото преносно значение на
думата води до това, че ситуацията с
празните цистерни «се модулира» в
съзнанието на носителите като безопасна.
Идеите на Бенджамин Уорф

Даже в близкородствени езици при
сравнение на метафоричните системи
става ясно несходството между
отделните детайли на картината на
света вътре в една понятийна област.
Идеите на Бенджамин Уорф


Така например в руския език, както и в англ. и
в много други езици, метафората на
чувственното възприятие посредством
зрението широко се използва за описание
на мислителни процеси и действия
– виждам често се използва вместо
разбирам: Теперь я вижу, что это трудная
задача. Нужно рассмотреть этот вопрос
под другим углом зрения; точка зрения;
система взглядов; несмотря на... / невзирая
на (т.е. «без да вземам предвид) и др.
Идеите на Бенджамин Уорф

Като цяло метафоричните системи на
езиците от «средноевропейски
стандарт» се отличават с много повече
сходства, отколкото различия.
Идеите на Бенджамин Уорф


Уорф сравнявал езиковата картина на света
на индианците с тази на европейските езици.
Уорф предложил да бъдат различавани явни
и скрити граматични категории в езиците:
едно и също значение в един език може да
бъде изразявано с помощта на набор от
граматични показатели, т.е. да бъде
представено като явна категория, а в друг
език може да бъде откривано само
косвено, т.е. по на наличието на едни или
други забрани. В този случай можело да се
говори за скрита категория.
Идеите на Бенджамин Уорф

Така например в английския и българския
език категорията
определеност/неопределеност е явна
категория и тя се изразява с помощта на
определителен и неопределителен член.
Може да се смята, че наличието на
определителен член и на явна граматична
категория, която да го изразява, означава, че
представата за определеност в езика е
важен елемент от картината на света за
носителите на даден език.
Идеите на Бенджамин Уорф

Неправилно е обаче да се смята, че в
езиците, където няма такива определителни
членове, категорията определеност не може
да бъде изразена. Например в руския език в
изречението Из окна выглянул старик
думата «старик», която е в крайна ударена
позиция, може да означава както напълно
определен старец, за когото е станало
въпрос, а така също и някакъв неизвестен
старец, за първи път появяващ се в
полезрението на говорещия.
Идеите на Бенджамин Уорф

Но в начална неударена позиция
съществителното се възприема само
като определено: думата «старик» в
изречението «Старик выглянул из
окна» може да означава само
конкретен и най-вероятно вече
споменат старец и съответно може да
бъде преведена само с помощта на
определителен член.
Идеите на Бенджамин Уорф

Основното влияние на езика върху
мисленето Уорф вижда в свойството му
да разчленява действителността и да
отделя едни или други категории като
важни за носителите на езика – по
такъв начин категориите на езика
стават категории на мисленето.
Основни положения на
Хипотезата за езиковата
относителност Сапир - Уорф

Хипотезата е концепция, според която
структурата на езика и значението на
неговите единици са в пряка връзка със
структурата на мисленето и с начина на
познание на външния свят при един или
друг народ.
Основни положения на
Хипотезата за езиковата
относителност Сапир - Уорф
1. Езиците въплъщават «съвкупността»
от речеви модели, образуващи се по
определени установени начини за
изразяване на мисълта и опита.
2. Говорещият на родния език притежава
система от понятия за организиране
на опита, както и определен мироглед.
Основни положения на
Хипотезата за езиковата
относителност Сапир - Уорф
3. Езиковата система в известна степен
предопределя свързаната с нея
понятийна система.
4. Основата на езиковата система в
значителна степен предопределя и
свързания с нея мироглед.
Основни положения на
Хипотезата за езиковата
относителност Сапир - Уорф
5. Възприемането на фактите е
производно от езика, на който се
съобщава и се говори за тях.
6. Граматиката и логиката не отразяват
действителността. Те се видоизменят
от език на език.
Уорф твърди, че всчки ние живеем в
своебразен езиков затвор, стените на
който са издигнати със структурните
правила на нашия език.
 Ние осъзнаваме този факт на
затворничество, само когато има
сблъсък на културите.

Подкрепа и опровергаване на
Хипотезата за лингвистичната
относителност

Издигнатата преди повече от 80 години
хипотеза за лингвистичната относителност и
досега е запазила статута си на хипотеза.
Нейните последователи нерядко твърдят, че
тя не се нуждае от никакви доказателства,
тъй като фиксираното в нея твърдение е
очевиден факт; противниците са склонни да
смятат, че тя не може нито да бъде
доказана, нито опровергана.
Системите за
цветообозначение



В частност през последните две десетилетия тези
опити за проверка на хипотезата се предприемат
на базата на названията на цветовете и
оттенъците в езиците.
От една страна наборът от цветоозначения в
езиците не съвпада, т.е. непрекъснатият сектор се
разбива от всеки език по свой начин.
От друга страна неврофиологичните основи на
възприемане на основата на цветовъзприемането са
универсални и достатъчно добре изучени.
Системите за
цветообозначение

Най-последните изследвания показват,
че възприемането на цвета при
малките деца и при възрастните се
извършва в различни полукълба на
мозъка. Причината за изместването
според изследователите е
овладяването на езика – това
съобщава служба новини на Nature,
позовавайки се на статии в списанието
Proceedings of the National Academy of
Sciences.
Системите за
цветообозначение
Теорията на Бърлин и Кей


В средата 60-тте и опитният етнолог и
етнолингвист Бърлин и младият филолог
Кей решават да проведат един експеримент,
който да потвърди верността на хипотезата
за лингвистичната относителност.
Те интервюират носители на 100 различни
езика. Експериментът се състои в това да
показват на всеки информант цветови карти
на всички цветове и техните нюанси.
Системите за
цветообозначение
Теорията на Бърлин и Кей


Бърлин и Кей откриват че:
1. Съществуват езици, в които има само два
основни термина за цвят и това задължително са
бял и черен (светъл, тъмен), езици, имащи само
три основни термина за цвят, където те
задължително са черен, бял и червен, езици с
четири основни термина за цвят и те
задължително са за бял, черен, червен зелен/или
жълт. В езици с шест основни термина за цвят се
явява термин за синьо. Те различават осем степени,
в които се появяват и основните термини за
смесените цветове, като кафяв, розов, виолетов.
Системите за
цветообозначение
Теорията на Бърлин и Кей

2. Бърлин и Кей смятат, че в своето развитие
езиците стартират с два основни термина
за цвят (и те са за бяло и черно), с времето
към тях се добавя трети (за червено), след
време идва четвърти основен термин и той е
или за зелено или за жълто и така нататък. В
езиците с дълга история има богато развита
цветова терминология. Очевидно
българският език има доста път зад себе си,
както и другите индоевропейски езици.
Изкуствените езици

Първият експериментален език за проверка
на хипотезата на Сепир-Уорф става логлан
(LOGical LANguage).Негов създател е
Джеймс Кук Браун, който започнал работа
над езика през 1955 г. Логланът има много
точна и строга структура, използва усвоени
средства за изразяване на логическите
вериги, в него няма омоними и
нееднозначности, затова Браун предполага,
че логланът може да стане универсален
научно-технически език, а в бъдеще и
основен език за общуването на човека и
комюпъра.
Изкуствените езици


Смятало се, че хората изучили този език, ще
мислят по-логично и правилно.
Джеймс Кук Браун твърдял по-късно, че
резултатите от тестването на мисленето на
хора, научили този език, потвърждават това
предположение. Но тези резултати били не
толкова съществени – основно заради това
че логланът не бил роден език на тези, които
го изучават, развитието на тяхното мислене
се осъществявало на основата на техния
език.
Благодаря!