Transcript Document

ГОРИ В ФАЗА НА
СТАРОСТ В НАТУРА 2000
Емил Ракъджиев
Изпълнителна агенция по горите
Старите високостъблени гори в
горската територия на България
през 2010 г. обхващат площ от
215536 ха, което представлява
10,9% от площта на
високостъблените гори и 5,8%
от площта на залесената горска
територия.
ДИНАМИКА НА ПЛОЩТА НА ВИСОКОСТЪБЛЕНИТЕ ГОРИ
2000000
1800000
1600000
1400000
1200000
1000000
800000
600000
400000
200000
0
1960г.
1970г.
1980г.
Всичко високостъблени:
1990г.
2000г.
над 121г.
2010г.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЛОЩТА В ХА НА ВИСОКОСТЪБЛЕНИТЕ ГОРИ ПО
ФАЗИ НА ВЪЗРАСТ
2000000
1800000
1600000
1400000
1200000
1000000
800000
600000
400000
200000
0
1960г.
1970г.
1980г.
1990г.
2000г.
2010г.
над 121г.
1960г.
126832
1970г.
100196
1980г.
112756
1990г.
124023
2000г.
159036
2010г.
215536
81-120 г.
266622
245221
257829
267260
343257
421683
21-80г.
680701
494882
477491
623676
868604
1100755
1-20г.
429590
661373
892432
802522
448501
235148
ДИНАМИКА НА ПЛОЩТА НА СТАРИТЕ ВИСОКОСТЪБЛЕНИ ГОРИ
250000
200000
150000
100000
50000
0
1960г.
1970г.
1980г.
1990г.
2000г.
2010г.
Series1
1960г.
126832
1970г.
100196
1980г.
112756
1990г.
124023
2000г.
159036
2010г.
215536











толериране на местните растителни видове;
забрана за залесяване с чужди видове и/или произходи, както и залесяване на
естествените открити пространства в местообитанието с изключение на мероприятия
за защита от порои и ерозия;
при възникване на едроплощни природни нарушения е препоръчително част от
засегнатата площ да не се залесява, а да се остави на естествената сукцесия;
ограничаване прилагането на лесовъдски системи за нискостъблено и за
едновъзрастно стопанисване на горите;
съхраняване на характерните за местообитанието дървесни видове и произходи при
провеждане на лесовъдските дейности;
трансформация на горскостопанските дейности от едроплощни към дребноплощни;
поддържане на мъртва дървесина до 10% от запаса на насажденията;
запазване на дървета с хралупи, единични и групи от стари дървета;
прилагане на природосъобразни технологии при провеждане на горскостопанските
дейности;
запазване целостта на ландшафта при планиране на горски пътища и на
съпровождащата горскостопанската дейност инфраструктура;
поддържане на зони около постоянни водни течения с щирина не по-малка от 15
метра, в което не се провеждат сечи или се провеждат с интензивност не по-голяма
от 5% от запаса на насаждението.



ограничаване
прилагането на
лесовъдски системи за
нискостъблено и за
едновъзрастно
стопанисване на
горите;
трансформация на
горскостопанските
дейности от
едроплощни към
дребноплощни;
запазване на дървета с
хралупи, единични и
групи от стари
дървета;



При лесовъдски намеси да се
оставят единични или малки
групи стари дървета, особено
на труднодостъпни
технологически места
Количеството на мъртвата
дървесина да бъде 8-10% от
общия запас, освен в
участъците във фаза на “стара
гора”.
пазване на биотопна
дървесина, включително
стояща и лежаща мъртва
дървесина, дървета с
хралупи и гнезда




Дългосрочно
постепенни
Изборни
Ограничаване на
нискостъбленото и
едновъзрастно
стопанисване
Краткосрочнопостепенни – в
церов и издънкови
за превръщане с
влошено състояние

опазване на биотопна дървесина, включително
стояща и лежаща мъртва дървесина, дървета с
хралупи и гнезда. Стояща, лежаща и пънна
дървесина с протичащи процеси на разлагане,
която е среда за развитие на растителни и
животински видове и микота, както и дървета със
специфични характеристики, които са реално или
потенциално местообитание на видовете, като
например стари дървета, дървета с хралупи или
гнезда, единични дървета в открити пространства,
високи/надлесни дървета в периферията на гората,
дървета с индикации за използване от животински
организми, група дървета със значима стойност от
ландшафтен и/или биологичен характер.



Методи на
възобновяване –
естествено
имитация на
естествени малки по
площ природни
нарушения (прозорци
и котли) в зависимост
от биологията
задържане на
възобновяването (за
да се реализират
дългосрочни сечи и
цели)
площ на проведените възобновителни сечи в периода
1985-2010 г. в ха
години
1985
1990
1995
2000
2005
2010
сечи с естествено възобновяване
14049
11359
19684
21618
48925
56485
сечи с изкуствено възобновяване
28609
16203
8018
10936
8300
2553
всичко възобновителни сечи
42658
27562
27702
32554
57225
59038
32,9
41,2
71,1
66,4
85,5
95,7
дял на въз.сечи с ест.възобнов.
динамика по площ на проведените възобновителни сечи
в периода 1985-2010 г.
70000
60000
площ в ха
50000
40000
сечи с изкуствено възобновяване
сечи с естествено възобновяване
30000
20000
10000
0
1985
1990
1995
2000
2005
2010

Най-малко в 2 % от територията на
горскостопанската единица да бъдат
отделени насаждения за осигуряване
на гори във фаза на старост. Като
най-подходящи насаждения в тази
насока са естествени насаждения с
възраст над 100 години, които не са
били обект на стопанска дейност.

КАКВО Е
НЕОБХОДИМО ДА
НАПРАВИМ ЗА
СТОПАНИСВАНЕТО
НА СТАРИТЕ ГОРИ


Балансирано управление на биоразнообразието и
различните форми на ползване на природните
ресурси;
Повишаването на хидрологичната роля на горите,
предвид засушаването на климата и ниските водни
запаси в България е в пряка зависимост от
увеличаване възрастта на горите и повишаване
степента на тяхната естественост;

Създаване на мониторинг за състоянието на
горските екосистеми с отчитане на динамиката на
възобновителните процеси и ударение върху
съхненето;

Стопанисване на горите по състояние.
Лесовъдските дейности да са насочени към
съхраняване на горската екосистема и опазване на
видовия състав. Изпреварващо толериране на
сухоустойчивите видове и въвеждането им в
екосистемата;
 Запазване
на здравословното
състояние и физиологичен статус
на хабитатите;
 Подобряване на възобновителните
и адаптивни способности на
екосистемата.
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО