Презентация на PowerPoint

Download Report

Transcript Презентация на PowerPoint

Компютърна система
Изготвил: Марио Маринов
VIIз клас
INTERNET
LAN / WLAN
CARD
DISPLAY
VIDEO
CARD
KEY
BOARD
MOUSE
PRINTER
MICROFON
SPEAKER
SCANER
AUDIO
CARD
FLASH
FDD
SYSTEM BUS /ISA,EISA,PCI,PCI E
CPU
RAM
HDD
CD/DVD
Интернет е глобална система от взаимносвързани
компютърни мрежи, която използва стандартния пакет от
протоколи TCP/IP, обслужвайки милиарди потребители по
целия свят. Тя представлява мрежа от мрежи, съставена от
милиони частни, обществени, академични, търговски и
държавни мрежи с от местен до глобален обхват, свързани
помежду си чрез сложна система електронни и оптически
мрежови устройства и съоръжения. Интернет служи за
пренасяне на голямо разнообразие от информационни
ресурси и услуги, най-известни сред които са
взаимносвързаните хипертекстови документи на World Wide
Web и инфраструктурата на електронната поща.
Рождена година е 1968 , когато военните в САЩ създават
тяхна обща мрежа наречена АРПАНЕТ
По принцип под дисплей обикновено се разбира компютърен монитор.
През последните няколко години индустрията се разви доста бурно и от
обикновените монохромни монитори се появиха VGA , XVGA,SVGA а в
последствие и TFT и LED монитори. Целта на тези входно – изходни устройства
е да визуализират процесите . Дисплеите се отнасят към входно изходните
Устройства и поради появата на така наречените touch дисплеи. Дисплей може
Бъде и проектор които биват няколко вида.
Локална мрежа или ЛАН ( Local Area Network, LAN) е вид малка
компютърна мрежа, обслужваща компютри и други устройства
(напр. мрежови принтери или скенери), свързани помежду си.
За разлика от големите (международни) WAN мрежи, локалната
мрежа се разполага обикновено в една сграда. В днешно време
най-разпространени са технологиите на свързване Ethernet
или Wi-Fi
Микрофонът спада към входните устройства. В света на глобализацията
Той се превърна в неизменна част от всяка компютърна конфигурация.
В зависимост от техническото изпълнение видовете са много , като
капацетивни Мембранни , ултразвукови и други.
Говорителите са неизменна част от всяка компютърна конфигурация,
Независимо дали е настолна или преносима. Спадат към изходният хардуер.
Основно се делят на два вида вградени и допълнителни. Предназначението на
Вградените е да издават системни звуци от които разбираме за състоянието на
Системата. Чрез допълнителните колони слушаме музиката от песни филми клипове
И др. Допълнителните се делят на няколко вида : според броя на колоните 2,3,4,5,7 ,
като в повечето случаи използването на различен брой от 2 колони зависи от
звуковата Карта.
Видеокарта
в
компютрите
е
устройство,
преобразуващо
графичния образ, съхранен в
паметта на компютъра, във форма,
предназначена за показване на
екран на монитора. В днешно
време
понятието
е
загубило
основното си значение и под
графичен адаптер се разбира
преди всичко устройството с
графичен процесор, което има за
задача
да
формира
самия
графичен образ.
Исторически видеокартата е била
изработвана като допълнителна
платка и се е свързвала с
процесора чрез някой от слотовете
на
дънната
платка.
В
посъвременните компютри тя е във
вид на отделен чип или пък е
компонент на чипсета или на
процесора.
Съвременните видеокарти имат
вграден графичен процесор, който
снема натоварването от централния
процесор.
Клавиатурата е част от входният интерфейс. Точно разделяне по признаци няма.
Отличават се мултимедийни , офис клавиатури , гумирани , двойно кликващи и други.
Освен стандартният им интерфейс има и USB клавиатури. Могат да бъдат и безжични.
Мишката
е
периферно
устройство,
използвано в персоналните компютри и
някои
други
видове
компютърни
устройства. Задвижва се от ръката на
потребителя, предавайки информация за
движението си (както и тази за натиснатите
бутони, обикновено поне 2 - ляв и десен).
Компютърната мишка за пръв път се
появява с компютъра Apple Lisa през 1983
година и има само един бутон. Могат да
бъдат мултимедийни, геймърски , също така
и безжични
Принтерите са компютърни периферни устройства, които служат за отпечатване на
хартия (понякога и на други материали) на документи, които могат да включват текст
и изображения. Повечето принтери се използват като периферни устройства,
прикачени с кабел само към един персонален компютър. Други принтери, известни
като мрежови принтери, работят с вграден мрежов интерфейс (обикновено безжичен
или Ethernet), като обслужват едновременно много потребители. Много съвременни
принтери могат директно, от цифровия носител (мултимедийна флаш карта, USB
флаш, скенер, цифров фотоапарат или камера), без връзка с компютър, да
възпроизвеждат електронни документи. Принтер, комбиниран в едно устройство със
скенер, факс и копир се нарича мултифункционално устройство. Според начина на
отпечатване биват: матрични, мастиленоструйни лазерни .
Скенерът (или сканер) е периферно устройство, което въвежда определен вид
графична информация в компютър. Скенерът служи за заснемане (представяне в цифров
вид) на документ или изображение, който след това да бъде използван в компютрите. В
резултат на работата на скенера се получават файлове със заснеманите обекти –
фотографски снимки, документи или реални тримерни обекти.
Звуковата карта (на английски: sound card) е допълнителна компютърна платка,
която позволява въвеждането/извеждането на звук от/в компютъра, под контрола на
компютърна програма. Тя е задължителен елемент за работа с мултимедийни
приложения. По своята същност представлява платка, която се поставя на дънната
платка на компютъра. Някои нови модели дънни платки притежават вградени
звукови карти, което прави използването на отделна звукова карта ненужно.
Звуковата карта възпроизвежда звука, но за да се чува от потребителя е необходимо
наличието на тонколони или слушалки, а за да се записва звук - микрофон, който се
включва към нея.
Системната шина е компютърна шина, която свързва основните компоненти на
една компютърна система. Технологията е разработена за намаляване на
разходите и подобряване на модулността. Тя съчетава функциите на шина за
данни, за да пренася информация, на адресна шина, за да се определи къде
трябва да бъдат изпратени данните, и на контролна шина, за да се определи
неговата работа. Макар и популярна през 70-e и 80-e години на 20-и век,
съвременните компютри използват различни отделни шини, адаптирани към поспецифични нужди.
Централният ПРОЦЕСОР наричан още ЦПУ (CPU), е основната част на
електронноизчислителна машина, която декодира и изпълнява инструкциите от
програмното осигуряване. Често тя е наричана само процесор, макар че в много
съвременни системи има и други процесори, изпълняващи специализирани функции.
Първите процесори са проектирани специално за отделни големи компютри, но с
времето този метод отстъпва място на серийното производство на процесори, някои
от които предназначени за множество разнообразни задачи.Според количеството
информация обработвано за единица време биват 8,16,32 и 64 битови според броя
на ядрата едно ядрени дву ядрени четери ядрени и др.
Паметта с произволен (непосредствен) достъп или RAM е вид компютърна памет,
която позволява неограничен достъп до произволна част от запаметените данни, за
разлика от паметта с последователен достъп, и която има относително голяма
скорост, за разлика от запаметяващи устройства като твърдите дискове. Най-често
под RAM се разбира динамична памет с произволен достъп, която намира широко
приложение като оперативна памет в изчислителната техника.
Твърдият диск (наричан още хард диск или само хард) е енергонезависима
компютърна памет. Информацията се съхранява по магнитен път върху покрити със
специален слой плочи. Прилагателното „твърд“ подчертава разликата спрямо
гъвкавия магнитен диск и напомня за исторически първото наименование
запаметяващо устройство с твърд магнитен диск, ЗУТМД, използвано през 70-те и 80те години на 20 век. Необходимостта от съхраняване на все повече информация
налага устройства, използващи сменяеми дискови пакети, които разговорно също са
наричани дискови пакети.
Оптичните дискови устройства са компютърни компоненти, предназначени за четене
или записване на оптични дискове, като компактдискове (CD), DVD или Blu-ray диск.
За тази цел те използват лазерно лъчение от видимата или близката инфрачервена
област.
Скоростта на CD-ROM устройствата се определя спрямо скоростта на четене на аудио
CD. 1x е равно на скорост на трансфер на данни 150 килобайта в секунда (kbps).
Маркираната скорост на устройството означава максималната скорост с която може
да чете данни (напр. 8x, 16x, 24x, 40x ...). При DVD-ROM устройствата скоростта на
четене (и евентуално запис) 1х осъществява пренос на данни от 10,8 мегабита в
секунда (Mbit/s) ( =1,35 MB/s). Така скорост 1х съответства приблизително на скорост
9х при компактдиска, където 1х отговаря на 150 KB/s. Най-съвременните DVD
устройства четат/записват със скорости до 18х-24х.
Тази памет е малка по размер, може да се използва за многократно записване на
информация и е много удобна. На пазара се предлагат различни по капацитет памети
— от десетки мегабайта (MB) до няколко гигабайта (GB).
USB флаш паметите предлагат много предимства в сравнение с други носители на
информация, особено с флопи дисковете. Те имат по-компактна форма, работят побързо, могат да съхраняват много повече информация, имат по-устойчив дизайн и
работят по-надеждно поради липсата на движещи се части. Тази памет става все пошироко разпространена и затова компютрите се предлагат вече без флопи дисково
устройство, а USB портовете от друга страна са налични на почти всеки съвременен
персонален компютър или лаптоп.
Запаметяващо устройство на гъвкав магнитен диск (ЗУГМД) е компютърно периферно
устройство с произволен достъп, използвано за запис/четене на информация от
дискети. Нарича се още и Флопидисково устройство или флопи-дисково устройство (от
англ. "Floppy-Disk Drive"), понякога също и съкратено като флопи-драйв, флопи или
драйв.
Най широко-разпространение имат моделите от 3,5", изместили тези от 5,25"/8".
То се състои от четяща глава, управляваща логика и позиционер (най-често стъпков
двигател).
В началото на 21 век флопидисковите устройства постепенно са изместени от
презаписваеми компактдискове, а по-късно и флаш-памети, преносими твърди дискове
и други.
Источници на информация
1: Интернет
2: Моя информация