а. Определение –

Шабрововане е обработка, при която се снема тънък слой метал чрез изстъргване от отделни места от повърхността на детайла.

б. Приложение –

Шабароването се прилага най-често когато трябва да се придаде голяма точност и гладкост на триещи се повърхнини, за да се осигури добро пасване между тях.

Обработват се праволинейни и криволинейни повърхнини на детайла, предварително струговани, фрезовани или шлифовани.

Шаброването се извършва с режещ инструмент - шабър.

Видове шабъри.



плоски прави шабъри ( фиг.1а

)

Използват се за шаброване на равнини. Режещи са челните им ръбове. 

плоски с извит край (фиг. 1б)

Използват се за шаброване в остри ъгли, както и за шаброване на меки материали – алуминий, цинк, и др. фиг.1



триъгълни шабъри –

Използват се за шабароване на външни цилиндрични повърхнини 

профилни шабъри –



Боядисване на повърхността на проверовачния инструмент

Проверовъчен инструмен може да бъде: * проверовъчна плоча – за праволинейно обработваеми повърхнини; * ротационен детайл – (ос, вал и др.) – за криволинейни обработваеми повърхнини.



Заточване и заглаждане на шабъра

Заточването се осъществява на шмиргерово точило, а заглаждането – на ситнозърнесто точило или заглаждащ камък.



Подготовка повърхността за шаброване

Проверява се степента на неточностите чрез натриване на обработената повърхност на детайла по боядисаната повърхност на : * проверовъчна плоча – за праволинейно обработваеми повърхнини; * ротационен детайл – (ос, вал и др.) – за криволинейни обработваеми повърхнини.

За равнинността на проверяваната повърхност се съди по големината на боядисаните петна по нея.

а.Шабароване на равнинни повърхнини

* Извършва се с плосък шабър по два начина.

Шабърът се движи с две ръце под ъгъл 25-30 ⁰ сплямо обработваната повърхност с лек натиск (работен ход) и без натиск (празен ход).

Работният ход е в посока от шлосера към детайла.

* Извършва се чрез шабър с по-голяма дължина, опрян на рамото под ъгъл 60 точност и гладкост.

⁰ . Шабърът се държи с две ръце и се движи по посока от детайла към шлосера. Този метод се прилага за обработка на повърхнини с по- голяма

б.Шабароване на криволинейни повърхнини

Прилага се при обработка на лагерни черупки с триъгълен шабър. Шабърът се движи надясно и наляво по окръжността на черупката.

Качеството на шабарованата повърхнина се определя:

* за праволинейни повърхнини – с квадратна проверовъчна плоча 25 Х 25 mm. Тя се намазва с боя. Броят на петната по проверяваната повърхност не трябва да бъде повече от 20÷25 и трябва да са равномерно разположени по цялата повърхност.

* за криволинейни повърхнини – с картонени или целулозни плочи чрез отчитане на броя на петната. Шабароването се счита за успешно, когато криволинейната повърхност се покрие равномерно с петна от боята.

а. Определение –

Операция, при която се снема тънък слой метал от повърхността на детайла с помощта на притриващи материали.

б. Приложение –

Притриването се прилага за постигане на най-точна окончателна обработка. Използва се за получаване на точни размери (0,001-0,002 mm) и голяма гладкост на повърхността, най-често при изработване на плътни и херметични съединения.

Операцията се извършва ръчно или механизирано, след шаброване или шлифоване.

в. етапи на притриването * предварително - получената точност при него е от 0,005 до 0,05 mm. * окончателно -получената точност при него е от 0,001 до 0,002 mm. Не се използва винаги, а само в случаи на изработване на много точни изделия.

г. начини на ръчно притриване * чрез инструмент – притер. В работната му повърхнина се набиван зрънца от абразивен прах.

* чрез притриване на съединени детайли един към друг, като единият от тях се използва за притриване на другия.

а.Видове притири: плоски ; цилиндрични; конусни;резбови; специални

Формата на притира се избира според формата на притриваната повърхност.

Материалът на притира трябва да бъде по-мек от материала на обработвания детайл. Използват се чугун, месинг, мед или стомана.

б. Материали за притриване – * абразивни прахове – те са режещо средство при обработка на метала. Биват естествени ( диаманд, корунд, шмиргел) и изкуствени електрокорунд, елмаз идр.). Сортират се според едрината на зърната.

* мазилни вещества – предназначени са за ускоряване на притриването и за повишаване на точността и гладкостта на обработваната повърхност. Подбират се в зависимост от материала на притира. Мазилни вещества са бензин, корселин, терпентин (за чугунени притири) и машинна масла( за стоманени притири).

Мазилното вещество се смесва с абразивния прах, разбърква се добре и се нанася върху повърхността на притера.

а.Притриване на равнни повърхнини

За притер се използва равнина неподвижна чугунена плоча. Повърхността на плочата е грапава за да се задържи абразивния прах. Преди нанасянето на притриващия прах плочата се навлажнява с газ и се избърсва. Праха се вбива в плочата и след това може да започне обработката на материала. Детайлът с кръгови и праволинейни движения се движи по цялата повърхност. След 10-15 движения се счита че притриващия прах се е изхабил и се заменя с нов.

Притриването продължава докато обработваната повърхност получи необходимия гланцов вид, гладкост и точност.

б.Притриване на конусни повърхнини

* Определение – обработване на отвори с пила, с цел придаване на необходимата форма – овална, триъгълна, квадратна, правоъгълна, шестоъгълна и др. Извършва се с подходящо подбрана форма на пилата, съобразно формата на отвора, който искаме да получим.

* Определение – нагаждане на два детайла един към друг с точно определена хлабина и без заклинване. Тази операция е с голяма точност. Извършва се чрез: пилене, пилене и шаброван, само шаброване.

* За да се пасва един детайл към друг е необходимо детайлът към който ще става пасването да бъде точно обработен.