Специфични артикулационни нарушения през детството

Download Report

Transcript Специфични артикулационни нарушения през детството

Специфични артикулационни нарушения
през детството
гл.ас. д-р Екатерина Тодорова
Нов български университет
Логопедия
• Приложна област с интердисциплинарен характер, която ползва и
интегрира теоретични модели и конструкти от науките медицина,
лингвистика и психология, с цел да изучи различните аспекти на
комуникативното поведение в норма и патология.
• Знание, чието основно предназначение е да създаде теоретично
обосновани методи за логопедично въздействие и ефективни
интервенции за преодоляване на атипичното говорно и езиково
функциониране при деца и възрастни.
Логопедия
Развитие на комуникативни умения – в
норма и патология
Изучаване на „естественото умение“ за
общуване
Изясняване на нормативното и
ненормативното функциониране
Теоретичните аспекти в логопедията
взаимодействат с клиничната практика и
изясняват:
• характеристиката,
• диагнозата,
• диференциалната диагноза,
• терапията
• и превенцията
на комуникативните нарушения.
Говорна изява и артикулационни
нарушения
• Правилен говор
• Добри умения за изразяване
на родния език
• Ясна дикция
• Артикулационно поведение в
изказването
Специфични артикулационни
нарушения:
• Самостоятелна нозология
• Неправилна продукция на
говорни звукове от различни
фонемни групи
Неспецифични артикулационни
нарушения:
• Чест симптом на други говорни
или езикови нарушения
Теоретични и клинични проблеми
• Противоречия относно формулирането на понятия и
специализирана терминология
• Липса на официално приети скрининг и формални тестове за
изследване на говора и езика в детска възраст
• Артикулационни нарушения = „семпла“ област от логопедията
• Взаимодействието на неправилния говор и нарушената
артикулация с други области на функциониране – емоционално,
поведенческо и социално, често остава неглижирано и
недооценено
Конституция на СЗО (1948)
„Здравето е състояние на пълно физическо,
психическо и социално благополучие, а не просто
отсъствие на болест или недъг.“
• Нарушената артикулация значително затруднява образователните
и професионалните постижения на индивида, социалното
общуване и личностната реализация.
• Такава гледна точка за интерпретация на специфичните
абнормности в артикулацията би позволила формулирането на
значими решения в планирането на политики и практики за
тяхното преодоляване.
Използван подход
• Дългогодишна работа по тази проблематика:
• (1) Приложна – терапевтична и диагностична дейност през
последните две десетилетия
• (2) Теоретична
• (3) Преподавателска
(2) Теоретична работа
• Фонологичен анализ на говорната
продукция на деца с открита ринолалия
(1999)
• Субективни оценки на български деца за
честотата на съществителни имена в
българския език (2003)
• Картинен тест, в: Диагностика на езиков
дефицит при дислексия (2005)
• Структура на езика. Теоретичен модел за
развитие на граматиката, като част от
езиковата система (2005)
• Изследване на говорното и езиковото
развитие на дислексичното дете (2007)
• Е. Тодорова (2009), "Артикулационни
нарушения" (ръководство за терапия), С.,
изд. на НБУ
(3) Преподавателска работа в НБУ
• Терапия на
артикулационните
нарушения
• Езиково развитие – норма и
патология
• Дикция и говорна култура
• Говорни техники
• Глас, дишане и звукоизвличане
Структура
Глава 1. Комуникация, език, реч, говор,
артикулация – основни термини и
концепти
Глава 2. Теоретични концепти и
терминологични разногласия в областта
на специфичните артикулационни
нарушения
Глава 3. Клинични прояви, етиология,
класификация и терапия на
специфичните нарушения в
артикулацията
Глава 4. Диагностични аспекти на
специфичните артикулационни
нарушения
Глава 5. Социални аспекти на
специфичните артикулационни
нарушения
Глава 6. Разпространение и
характеристика на специфичните
артикулационни нарушения в
предучилищна възраст
• Собствено епидемиологично проучване
• Авторска методика за оценка на
артикулацията на фонеми от ранна,
средна и късна онтогенеза
• Процентно разпределение на артикулационните
нарушения, зависимо от броя на засегнатите
фонемни класове
• Процентно разпределение на нарушената
артикулация на отделните фонеми в различните
субтестове
• Взаимодействие на нарушената артикулация на
говорни звукове от един фонемен клас
• Влияние на факторите – възраст, пол и
местоживеене върху артикулационните прояви
Детайлно проучване на артикулационното поведение
• Взаимодействие на нарушената артикулация със звуковата онтогенеза
в статистическа норма
• Степенуване на фонемните класове, зависимо от артикулационната им
сложност
• Уточняване на възрастовата динамика на нарушената артикулация
• Диференциране на устойчиви от неустойчиви прояви на
артикулационната дисфункция, в полза на разграничаването на
говорни от езикови нарушения
• Уточняване на неблагоприятното влияние на някои социолингвистични
фактори, като местоживеене и причините за това
Терминологичен речник
Понятия от различни научни области и улеснява разбирането на
използваните теоретични модели за интерпретация на
комуникативните нарушения.
Към кого е адресирана монографията?
• Логопеди
• Специалисти от други научни
области, които се интересуват от
аспектите на говорно-езиковото
поведение в детска възраст
• Студенти от бакалавърски,
магистърски и докторски
програми, които имат отношение
към нарушенията на
артикулацията, фонетиката и
фонологията на българския език.
Благодарности
Проф. Ваня Матанова, д.пс.н.
Научен редактор
Рецензент
Проф. д-р Живка Винарова, д.м.н.
Рецензент
Автор на предговора
Гл. ас. Бойка Бъчварова
Езикова редакция и корекция
Благодаря за вниманието!
[email protected]