Transcript File - ОУ "П. Р. Славейков"

ОУ “П. Р. Славейков” – гр. Велико Търново
Животните и човечеството
1. Разнообразието в света на животните –
резултат от продължително
историческо развитие
2. Полезната роля на животните за
човечеството
3. Фактори, влияещи отрицателно върху
числеността и разпространението на
животните
4. Опазване на природата в
международен мащаб и в България
1. Разнообразието в света на
животните е резултат от дълго
историческо развитие,
наречено еволюция.
• Животни се срещат по цялото земно
кълбо – и на сушата, и във водата, и във
въздуха.
• Съществуват животни с най-различни
размери – от микроскопични до огромни.
2. Защо човекът не може да
съществува без животинския
свят?
• Почвени обитатели разрохкват почвата и
я обогатяват с минерални соли;
• Насекоми опрашват цветните растения;
• Земноводни, влечуги, птици и бозайници
унищожават вредни за селското и
горското стопанство охлювчета,
насекоми и техните ларви;
• Човечеството се изхранва с риби, птици
и бозайници.
3. Фактори, влияещи отрицателно
върху числеността и
разпространението на животните:
• силно развитото селско и горско
стопанство;
• усиленото използване на природните
ресурси;
• замърсяването на природната среда;
• изграждането на гъста транспортна
мрежа и туристически обекти.
До какво води неразумната
стопанска дейност на хората?
Стопанска Промяна
дейност
на
на
околната
човека
среда
Тежки
условия
за
дивите
животни
Намалява
броя
на
животните
в
природата
Изчезнали
и
изчезващи
видове
4. Опазване на природата в
световен мащаб
• Международен съюз за опазване на природата и
природните ресурси;
• многотомна “Червена книга на фактите”/1966 г./ изчезнали, застрашени от изчезване и редки видове;
• създаване на световна мрежа от биосферни
резервати – част от програмата "Човекът и
биосферата", приета през 1970 г. от ЮНЕСКО;
• НАТУРА 2000 - Европейска екологична мрежа, която
включва ключови територии за опазване на видовете
и местообитанията. Изискванията за нейното
създаване са залегнали в Директива 92/43 на ЕС за
опазване на природните местообитания и дивата
флора и фауна.
4. Идеята за защита на природата в
България
1928 г. – Съюз за защита на природата
1933 г. - Витоша е обявена за народен парк
1936 г. – Наредба-закон за защита на родната природа
1985 г. – “Червена книга на България”
2002 г.–Закон за биологичното разнообразие/Натура2000
Червена книга на България
•
•
•
•
Червената книга на България е списък със застрашени, изчезващи и изчезнали
биологични видове, живеещи на територията на България. Излиза в два тома през 1984 г. първи том, посветен на растенията, а през 1985 г., втори том, посветен
на животните. Преди това в света вече са издадени няколко подобни книги.
Описаните в нея биологични видове са приоритетни за опазване в задължителния
за България европейски проект Натура 2000.
До всяка илюстрация на животните в Червената книга има специален знак - лък със
стрела, символизиращ състоянието на вида. За изчезналите видове той е черен,
за застрашените - червен, а за редките - жълт.
В Червената книга за животните са включени птици, бозайници, риби, влечуги и
земноводни.
От традиционните за България видове птици девет вече се смятат за
изчезнали, защото са престанали да гнездят или мигрират през страната.
Това са розов пеликан, черен лешояд, брадат лешояд, сив жерав, момин
жерав, малка дропла, средна бекасина и малка кукумявка. Защитени са 327
вида птици. От бозайниците пет се смятат за изчезнали – рис, европейска
норка, тюлен-монах, афала и морска свиня. Сред застрашените от изчезване
видове са вълкът, кафявата мечка, пъстрият и степният пор, видрата и др.
Защитени са общо 45 вида бозайници. Тъй като последното издание на
Червената книга на България е от 1984 г., през 2004 г. Министерството на
околната среда и водите финансира проект за издаване на нова,
актуализирана книга.
Екологична мрежа НАТУРА 2000
• Натура 2000 е общоевропейска мрежа,
съставена от защитени територии, целяща
да осигури дългосрочното оцеляване на найценните и застрашени видове и местообитания
за Европа.
• Законодателно изграждането на мрежата в
България е залегнало в Закона за
биологичното разнообразие.
• Предвижда да се изгради функционално
единна мрежа от Специално защитени зони
(СЗЗ) за застрашените видове, за да се осигури
тяхното оцеляване и възпроизвеждане в
областите им на разпространение.
Резерватите в България
• Законно утвърдени територии, които трябва да се
запазят в естествено състояние;
• Строго защитени територии, съдържащи
представителни природни екосистеми и
местообитания на редки видове.
• Над 90 резервата в България;
• Различни по площ и характер;
• В различни краища на страната;
• Биосферните резервати са строго охранявани
територии с уникален растителен и животински свят
и други природни ценности с голямо значение, които
служат за еталон на първичното състояние на
екосистемата. На тяхна база се прави оценка на
влиянието, което оказва човека на природата. .
Резерват “Боатин”
• Обявен през 1948 година.
• Намира се под връх Тетевенска Баба, в
национален парк “Централен Балкан”.
• Обхваща площ от около 16 квадратни
километра / 1600 хектара/.
• През 1977 година е включен в
Световната мрежа на биосферните
резервати.
• Основна растителност – стара букова
гора.
• Кафявата мечка, най-едрият хищник в
България, е постоянен обитател на
"Боатин“ заедно с вълк, лисица, дива
котка, белка, златка, благороден елен.
• Богатството на птичия свят е огромно освен десетките видове пойни птици тук
могат да се видят почти всички
български кълвачи, уралска улулица,
повечето от българските сови.
Кафява мечка
Благороден елен
Резерват “Парангалица”
•
•
•
•
•
Намира се в югозападната част на Рила, в
района на Благоевград, по течението на р.
Бистрица, част от национален парк “Рила”.
Основан през 1933 г.
От март 1977 г. резерватът е включен в
списъка на биосферните резервати по
програмата “Човек и биосфера” на
ЮНЕСКО;
Едни от най-старите смърчови гори в
Европа, със средна възраст над 200
години;
178 вида животни от национално,
европейско и световно значение: много
представители на бозайниците - дива коза,
кафява мечка, благороден елен, сърна,
вълк, дива котка, невестулка и катерица.
Богато птиче царство – 99 вида,
включващи кралски орел, малък орел, див
петел и черен кълвач. Речната пъстърва
се среща често.
Резерват “Сребърна”
•
•
•
•
•
•
Разположен край село Сребърна на 16 километра
западно от Силистра и на 2 километра южно от Дунав.
Обхваща езерото Сребърна и неговите околности.
Намира се на главното миграционно трасе на
прелетните птици между Европа и Африка наречено
"Via Pontica".
Местността е обявена за резерват през 1948 г. През
1975 г. Сребърна е включена в Рамсарската
конвенция за опазване на влажните зони с
международно значение. През 1977 тя е обявена за
биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО.
Включен в Списъка на световното културно и
природно наследство през 1983 г.
Основна растителност – тръстика и др. водолюбиви
растения.
Срещат се 39 вида бозайници, 21 вида влечуги и
земноводни и над 10 вида риби. Техни представители
са видовете щука, каракуда, червеноперка, видра,
езерен рак, обикновена костенурка и воден плъх.
Резерватът е известен най-вече с птиците които могат
да се наблюдават на неговата територия. 179 вида
птици гнездят в резерват Сребърна: къдроглав
пеликан, корморан, чапли, лопатар, ням лебед,
сива гъска, патици, тръстиков блатар, синьогушка,
мустакат синигер, блестящ ибис и др.
Застрашени от изчезване
видове в България:
• 15 вида риби – змиорка, скумрия, див шаран и
др.;
• 1 вид земноводни – сирийска чесновница;
• 5 вида влечуги – змия пясъчница, каспийска
блатна костенурка и др.;
• 44 вида птици – бухал, черен щъркел, ням
лебед, белоглав лешояд, дропла и др.;
• 8 вида бозайници - видра, тюлен монах, дива
коза и др.
Пазете животните, те са
наши приятели!
Глоби от 25 лева до 10 000 лева се
прилагат за следните щети за
животинските видове - нараняване,
осакатяване, убиване на животни
или отнемането им от природата,
унищожаване или вземане на яйца и
разрушаване на гнезда.
Змиорката е хищна риба от семейство
Речни змиорки на разред Змиорки. Тялото е
тънко и удължено. Достига дължина 1,5-2 м.
Живее в сладки водоеми, които са свързани с
Атлантическия океан (Северна Америка,
Европа и Африка), Средиземно море и Черно
море.
Когато достигне възраст 4-6 години,
змиорката навлиза в морски води и се отправя
към Саргасово море, където се размножава и
след това умира. Ларвите имат форма на
върбов лист. За период от около 3 години
ларвите се придвижват от Атлантическия океан
и видоизменени като малки змиорки навлизат в
сладките води, където отрастват.
В България змиорката се среща в
басейните на реките, които се вливат в Бяло
море (Марица, Места, Струма); в някои
крайчерноморски езера и в река Дунав.
Змиорката се среща все по-рядко. Има
стопанско значение в кожарството. Обект е
предимно на спортен риболов.
Змиорка
Скумрия
• Морска риба от разред
костурови.
• Достига до 50 см.
• Разпространена е в
Атлантическия океан и
свързаните с него морета Балтийско, Средиземно и др.
• Черноморската скумрия зимува
в Мраморно море. В Черно
море идва за изхранване. Край
българските брегове минава
през април-юни (чироз) и се
връща през септември-януари
охранена и висококачествена.
Черноморска скумрия
Дунавска скумрия
• Сладководна речна риба;
• Обект на риболов;
• Включен в Червената книга на
България;
• Широко разпространеният в миналото
див шаран, вече е изчезнал в много
части на страната. Този древен вид,
реликт от старото Сарматско море,
миело с водите си бреговете на почти
цяла Южна и Югоизточна Европа, сега
е на прага на съществуването си.
• Намаляването и изчезването на
местообитанията, бракониерството,
замърсяването, корекциите на речни
течения, неустойчивото ползване на
водите, са причини много от рибите да
намаляват, а някои от тях и да
изчезват. Освен всички изброени
причини, зарибяването с културни
форми и раси на вида, е довело до
хибридизиране, а на практика и до
изчезване на дивата форма на шарана.
Див шаран
Сирийска чесновница
•
•
•
•
•
•
Сирийска чесновница, наричана също Балканска
чесновница, е вид сухоземна жаба от семейство
Чесновници.
В България се среща в южната част на страната и
по крайбрежието на Черно море и Дунав. Все понамаляващ вид жаба, разпространен предимно на
Балканския полуостров и обитаваща льосови
райони, пясъци, черноморските дюни.
Сирийската чесновница е активна нощем, като деня
прекарва заровена в почвата, а през нощта излиза
на повърхността.
Храни се с насекоми, мекотели, стоножки,
паякообразни.
Зимува също заровена в почвата.
Специфичните местообитания на вида са причина
за неговото масово унищожаване. Изравняването
и изораването на дюните, за създаване на повече
удобства за туристите по плажовете, изтъпкването,
строежа на високоскоростни пътища без
необходимите за много животни проходи, новите
огромни хотелски комплекси и пресушаването на
влажните зони са причините този вид, а и много
останали постепенно да изчезват.
Змия пясъчница /пясъчна боа/
• Описание
• Разпространение
• Начин на живот и
хранене
• Пясъчната боа не е
отровна и рядко хапе при
улавяне.
• Тя е един от найзастрашените видове
влечуги в България.
Каспийска блатна костенурка
• Вид влечуго от разред
Костенурки.
• Разпространение и
местообитание
• Хранене
• Репродуктивни
особености
Бухал
• Разпространение
• Начин на живот и
хранене
• Размножаване
• Допълнителни
сведения
Черен щъркел
• Разпространение
• Численост
• Начин на живот и
хранене
• Размножаване
• Опазване
Ням лебед
• Описание
• Разпространение
• Начин на живот и
хранене
• Размножаване
• Допълнителни
сведения
Белоглав лешояд
• Общи сведения
• Разпространение и
биотоп
• Начин на живот и
хранене
• Размножаване
• Допълнителни
сведения
Дропла
•
•
•
•
•
•
Разпространение
Описание
Начин на живот и хранене
Размножаване
Като много рядка и вече
изчезваща у нас птица,
дроплата е включена в
Червената книга на
България като застрашен
вид и се намира под
защитата на закона.
Видра
• Сухоземен хищен бозайник
вид хищен бозайник от
семейство Порови, отлично
приспособен за живот във
водата
• Описание
• Начин на живот и хранене
• Размножаване
• Рядък вид от "Червената
книга на България"
Тюлен монах
• Описание
• Разпространение
• Понастоящем черноморският
тюлен-монах се счита за
изчезнал в България, макар
че отделни екземпляри са
били виждани за последен
път през 1991 г. /според
“Национална стратегия за
опазване на биологичното
разнообразие”/
• Сега тюленът монах е
записан в категорията
"критично застрашен" в
Червения световен списък.
Възпоменателна монета
Дива коза
• Тревопасен бозайник от
разред Чифтокопитни,
намиращ се в отделен род
Диви кози, заедно със
сродната и пиренейска
дива коза.
• Описание
• Разпространение и биотоп
• Начин на живот и хранене
• Размножаване
• Допълнителни сведения
Разпространение на черния
щъркел
• За разлика от белия щъркел, който живее в
провинцията и степите, черният щъркел обитава
горите. Живеят в тихи вековни гори, като строят
гнездото си на някое голямо дърво. Ловните им
територии се състоят от потоци, рекички, блата, както
и ливади с ниска растителност. Двойките са изолирани
една от друга на няколко км, като най-голямата гъстота
е в Източна Европа (8 двойки/100 км²).
• Размножава се през пролетта в по-топлите страни в
Европа и най-вече в централните и източни европейски
райони, както и в Русия и Китай.
• Отлита през септември и зимува в тропическата част
на Африка, в Индия и Южен Китай.
Численост на черния щъркел
Европейската популация се състои от
6000 двойки, руската от 1000-10 000, а
турската — 500-2000. Според Wetland
International, 2002, броят на индивидите
в световен мащаб е около 32 00044 000.
Начин на живот и хранене
на черния щъркел
• Менюто е съставено основно от риби
(дълги максимум 20 см); следват малки
бозайници, влечуги, мекотели, насекоми
и др.
• Ловуват като нагазват в плитка вода и
хващат своята плячка с дългия си клюн.
• Походката на черния щъркел е бавна и
спокойна.
Размножаване на черния щъркел
• Моногамни птици, които изглежда остават верни една на друга.
Винаги поне един от родителите стои в или около гнездото, поне
докато малките не станат на 2 седмици. Двойката брани гнездото
и територията близо до него.
• Гнездото е голямо, като може да достигне диаметър 1,5 м и
ширина 1 м. Възрастните го строят върху голям и здрав клон на
голямо дърво (дъб или бук), като гнездото се намира на 12-25 м от
земята. Друго възможно разположение на гнездото е някоя скала.
Гнездото се строи от двамата родители. Ако мястото е тихо и
спокойно, двойката може да използва едно и също гнездо години
наред.
• Женската може да снесе 2-6 яйца, но обикновено те са 3-5. Тя ги
снася през интервал от 2 дена. Отглежда едно люпило на година.
• Мътенето продължава 35-38 дни и с него се заемат и двамата
родители, като яйцата биват мътени в хронологичен ред на
тяхното снасяне.
• Малките остават в гнездото 63-71 дни. След този период
родителите продължават да се грижат за малките около 1-2
седмици, когато малките са още край гнездото. Те достигат
полова зрялост на 3-годишна възраст.
Опазване на черния щъркел:
• контрол върху безпокойството, т.е. трябва да
се запази спокойствието в района около
гнездото (март-юли);
• неизползване на дърветата, на които са
построени гнездата, или отлагане на
отсичането им;
• привличане на общественото внимание, найвече на горския и рибния сектор, върху
важността и екологичното значение видовете
да се завърнат;
• опазване на отделните елементи от
естествената среда на вида.
Бухал - разпространение
Бухалът се среща само в изолирани
места, но като цяло на обширни
територии от Европа и Азия, без
крайния север: в стари широколистни и
иглолистни гори, степи, полупустини,
влажни низини и сухи скалисти терени.
Бухал – начин на живот и
хранене
В различните области бухалът ловува найразнообразни животни - от болни, новородени и
млади сърни, елени, лосове, както и мърша от тези
видове, млади и възрастни лисици, златки и други
хищници до едри насекоми, най-често бръмбари,
дори раци и риба. Особено обича таралежи и змии,
като не се страхува от отровата на пепелянката.
Напада и черни, и степни порове, прилепи, които
вероятно улавя, докато почиват кацнали, и почти
всички по-дребни птици в ловния му участък.
Бухал - размножаване
 Брачният период започва през февруари.
 Гнезди в скални пукнатини и надвеси, на земята и
рядко в хралупи на дървета.
 В края на март снася 2-4 яйца на интервал от 2-4
дни.
 Затова излюпените след 35-дневно мътене малки са
с различна възраст. Рядко храната стига за всичките,
особено ако са 5 или 6. Тогава най-едрите бухалчета
разкъсват и изяждат по-малките. Малките започват
да летят през юли.
 Младите бухали стават полово зрели на втората
година.
Бухал – допълнителни сведения
 Очите и човката му са разположени на
своеобразно лице, характерно за Совови.
Дължина на тялото - 68 см.; на крилете - 174
см.
 Поради нежния си стомах след поглъщането
на храната той повръща твърдите
образувания на своите жертви.
 Включен е в Червената книга на България за
застрашените видове. Включен в книгата
"Застрашени птици в Европа“.
Ням лебед - описание
• Тежи между 7 и 15 кг. Дължина на тялото 150–
170 см, размах на крилете около 220–240 см.
• Оперението му е чисто бяло. Младите птици са
светлосиви с кафеникав оттенък, бяла окраска
придобиват на третата година.
• Шията на Немия лебед е по-дебела отколкото
на другите лебеди и характерна особеност е,
че я държи във формата на буквата 'S', често
докато плува повдига леко крилете си и добива
много ефектен вид на платноходка.
• Единствените звуци които може да издава са
шипене и леко съскане.
Ням лебед - разпространение
• Родината на Немия лебед са Азия и Европа
(включително и България), но в наши дни е успешно
аклиматизиран по цял свят, Северна Америка, Южна
Америка, Австралия. На много места живее редом с
човека в полудиво състояние, и по този начин се
компенсира намаляването му в естествената му
среда на обитание.
• Прелетна птица, местата му за зимуване са северна
Африка и южна Азия. Връща се по местата за
гнездене към март или по-рано, още със стопяването
на снега.
• Обитава крайбрежните участъци на езера, язовири и
големи реки, като понякога можем да го срещнем и в
соленоводни басейни, включително морета, океани.
Ням лебед – начин на живот и
хранене
• Живее по двойки, агресивна птица, неохотно
съжителстваща с други видове, често опитва
да удря и щипе представители, както на своя,
така и на други видове в смесените ята.
• Храни се с растителна и животинска храна,
която търси на дълбочина до метър, метър и
половина.
• В природата живее до 25 години, но в
домашни условия възрастта която може да
достигне е много по-висока.
Ням лебед - размножаване
• Полова зрялост настъпва на 4–5 годишна възраст.
• Моногамна птица, като двойките често остават
заедно за цял живот (оттук и легендите за
лебедовата вярност).
• Гнезденето започва през април. По време на този
период се водят жестоки битки и от двата пола, често
завършващи със сериозни наранявания.
• Снася 5–9 яйца с размери 120 х 80 мм (най-едрите
яйца снасяни от летяща птица).
• Мъти само женската в продължение на 35 дни.
Мъжкият в това време е винаги в близост.
• Малките се излюпват достатъчно развити, за да
могат да се придвижват и хранят самостоятелно.
Започват да летят на възраст 4–5 месеца.
Ням лебед – допълнителни
сведения
• На много места по света немият лебед
живее в полудиво състояние като
паркова птица, и дори дивите
популации често се заселват да живеят
в близост с хората.
• Размножава се добре в домашни
условия и се чувства добре в човешка
близост.
• В България е защитен вид.
Змия пясъчница - описание
• Вид змия, единственият представител на
семейство Боидни, срещащ се и в България.
• Достига дължина 50-75 cm.
• Гърбът на змията е жълтеникаво-кафяв с
неправилни по-светли петна, които се редуват
с по-тъмни.
• Коремът е по-светъл с тъмни петънца.
• Опашката е много къса с тъп край, очите са
малки.
• Малко щитче, разположено над устата, като
лопатка, помага на змията да се заравя в
почвата.
Змия пясъчница -разпространение
• Пясъчната боа е разпространена в Северна
Африка и Близкия Изток от Арабския
полуостров до Източен Иран, както и в
областта между Черно и Каспийско море.
• На Балканите се среща в отделни
разпръснати находища в източните и южните
части на полуострова.
• В България е известна от вероятно
унищожено находище край Свищов, както и
от районите на Пазарджик, Пловдив,
Хасково, Харманли, Свиленград и Сандански.
Змия пясъчница – начин на
живот и хранене
• Едно от любимите места на пясъчната боа е
пясъка, където лесно се заравя и се движи
под него. Обитава и каменисти места, рохки и
песъчливи почви, бедни на растителност.
• През деня се крие в почвата, а през нощта
излиза на лов.
• Храни се главно с гризачи, гущери и
насекоми.
• Женските раждат по няколко малки,
излюпени в тялото им, в края на лятото или
началото на есента.
Каспийска блатна костенурка –
разпространение и
местообитание
• В България каспийската блатна костенурка се среща
в най-южните части на страната - около Петрич,
Сандански, Ивайловград, Свиленград, Средец и
Ахтопол.
• Общият им брой в страната се оценява на 600 до
1000 екземпляра.
• Срещат се на надморска височина до 200 m, често
смесени с европейската блатна костенурка.
• Каспийската блатна костенурка обитава блата,
изкопи, микроязовири, речни устия и други застояли
или бавнотечащи водоеми.
Каспийска блатна костенурка –
хранене
• Каспийската блатна костенурка се
храни с дребни водни животни (жаби,
попови лъжички, риба, често мъртва),
както и с водни и сухоземни растения,
плодове.
Каспийска блатна костенурка –
репродуктивни особености
• Каспийската блатна костенурка снася по
няколко яйца през юни, а след това втори път
около месец по-късно. Яйцата имат
варовикова черупка и са дълги 39-44 mm.
• Малките се излюпват около 3 месеца покъсно с дължина на черупката 23-28 mm.
• Половата зрялост настъпва на 10-11 години
при дължина 14-16 cm.
Белоглав лешояд – общи
сведения
•
•
•
•
Дължината на тялото - 110 см;
Размах на крилете - до 260 см;
Тегло - около 7 кг;
Главата на Белоглавия лешояд е бяла,
крилете са много широки, а опашката е
къса. Има бяла гуша и жълта човка.
Белоглав лешояд разпространение и биотоп
• Среща се в Европа (включително България),
Азия и Африка.
• Обитава планини, височини, степи,
полупустинни и скалисти райони.
• По-голямата част от популациите са
непрелетни.
• На територията на България се среща в
Източни Родопи, където гнездят около 30
двойки.
Белоглав лешояд - начин на
живот и хранене
• Храни се основно с умрели животни. Известни са
като „санитарите на природата”, заради
уникалният им начин на хранене. Тези величествени
птици са едни от най-важните животински видове в
екологичните мрежи. Храненето им с мърша и други
животински продукти прави тяхната роля за
прочистване на природата изключително важна.
• Деня прекарва в търсене на храна, планирайки на
голяма височина, практически невидим за човешко
око. Щом забележи труп на умряло животно се
спуска рязко с полуприбрани криле.
• Щом един от лешоядите забележи храна и се спусне
към нея, останалите го последват веднага и за много
кратко време се събират всички представители на
вида намиращи се в близост. Обичайни са битките
около трупа на умрялото животно.
Белоглав лешояд размножаване
• Гнездо - по високи скали, понякога оформя
малки колонии. Всяка година се връща в
същото гнездо.
• Яйца - 1 брой.
• Мътене - трае 48-53 дни. Мътят и двамата
родители.
• Малкото напуска гнездото на около 3 месеца
(юли-август).
• Отглежда едно люпило годишно.
• Моногамни птици.
Белоглав лешояд допълнителни сведения
• Строго защитен вид (Закон за биологичното разнообразиеПриложение 3). В миналото широко разпространени и многочислени,
днес лешоядите са на ръба на изчезването.
• Видът е бил смятан за изчезнал от страната през 70-те години на
ХХ век. През 1978 година е открита малка колония до язовир Студен
кладенец с една размножаваща се двойка. След сериозни
целенасочени природозащитни действия (обявяване на защитени
територии, изкуствено подхранване и мониторинг) популацията
нараства и днес вече може да се каже, че е стабилизирана. Сега
край град Маджарово е запазена най-голямата колония на лешояди
в България. Там се намира и специализираният природозащитен
център за лешоядите - „Източни Родопи”.
• В рамките на Балканския план за опазване на лешоядите се
предвижда изкуственото връщане на вида в Стара планина
(Врачански Балкан, Централен Балкан, Сините камъни и Котленска
планина). Разбира се заплахите са многобройни – липса на
домашни животни, с чиито трупове преобладаващо се хранят,
пръскането с пестициди, ограничаването на местата за гнездене,
бракониерството и използването на отровни примамки, са част от
причините тези птици да са силно уязвими и застрашени.
Дропла - разпространение
• Дроплата обитава най-вече обширни степи и
равнини, по-рядко се среща в площи, засадени с
фуражни и житни култури.
• В България е непрелетна и скитаща птица. При
големи заснежавания през зимата ятата се
разбиват на по-малки и странстват на юг.
• Тази едра и красива птица се е срещала в
миналото през цялата година на много места в
страната ни. Понастоящем тя вече е съвсем
рядка, като през лятото се наблюдават понякога
отделни екземпляри в Добруджа, а през зимата
различни по големина ята са установени в
Североизточна България.
Дропла - описание
• Дроплата е най-едрата птица, която обитава нашата
страна. Големината й достига тази на едър пуяк, а
теглото й - 16 кг.
• Главата и шията на възрастната дропла са сиви, а
гърбът ръждив, с тъмни напречни препаски.
• Долната страна на тялото е белезникава. Маховите
пера на крилата са тъмни, а останалите
сивобелезникави. Опашката е ръждива, с тъмни
шарки.
• По време на размножителния период мъжката
дропла има нещо като брада, която е съставена от
по-дълги перца.
• Тази птица има доста дълги и яки крака.
Дропла – начин на живот и
хранене
• Дроплата търси храната си главно сутрин и
вечер.
• Яде тревисти растения, пъпки и семена на
диви растения, рапица и жито, както и
червеи, насекоми и дребни гръбначни
животни - гущери, полски мишки, лалугери и
др. Кълве и песъчинки, които улесняват
храносмилането й.
• Дроплата има остро зрение и силно развит
слух, тя е много предпазлива и мъчно
допуска човек близо до себе си.
Дропла - размножаване
• Не образува брачни двойки. Нейният сватбен период започва рано
напролет. Тогава мъжките токуват, като обикалят с часове около
женските птици и заемат различни пози. Понякога те се бият
помежду си.
• Оплодените женски снасят през май по 2 до 4 маслиненозелени или
глиненокафяви яйца, изпъстрени с тъмнокафяви петна и шарки, в
гнезда, които представляват ямички в почвата, понякога застлани
оскъдно със сухи треви и стъбла.
• Женската дропла мъти 25 дни. По това време мъжките и младите,
полово незрели птици се скитат на ята из полето.
• Малките, които се излюпват добре развити, прекарват първите дни
от живота си около гнездото. Тогава при опасност женската дропла
бяга с отпуснати крила и примамва след себе си неприятеля, а
малките се крият в гъстата трева. След един месец младите дропли
могат вече да летят. Те се събират в големи ята с тези от други
люпила и живеят заедно с тях до следващата пролет.
Видра - описание
• Видрата е малко по-едра от котка.
• Тялото и е удължено, гъвкаво и на
дължина достига до 75 см.
• Опашката и е сравнително дълга до 50
см и масивна.
• Гърбът и е шоколадово кафяв, а
коремът по-светъл.
• Между пръстите има плавателна ципа.
Видра – начин на живот и
хранене
• Главна храна на видрата е рибата.
Лови жертвата си изкусно под водата.
• Разнообразява храната си с жаби, раци,
водни плъхове, насекоми и др. животни.
• На сушата излиза през нощта, като
търси спящи и мътещи птици.
Видра - размножаване
• Размножителният период е през
март-април.
• Женската ражда от 2 до 5 малки.
Видра – допълнителни сведения
 От стопанска гледна точка видрата е вредна за рибовъдството, но от
екологична е вид имащ своята ниша в природата и спомагащ за
поддържането на екологичното равновесие.
• Поради силно намалялата си численост е вписана в червената книга
на застрашените видове. Удивителен бозайник, застрашен на
световно ниво.
• Живее по бреговете на реките, гъсто обрасли с растителност и гори
или по скалисти брегове. Може да се наблюдава и ловувайки в
морето. Много добър плувец, ловуващ през нощта, ловко улавящ
риба, дори и в пълна тъмнина. Именно поради тази причина много
животни стават жертва на рибарски мрежи или са убивани от
рибарите. Заплахи за вида са загубата на местообитания,
замърсяването на водите, водещо до пропускливост на кожата,
охлаждане и умиране, както и директно отравяне, строителството на
малки ВЕЦ, бракониерство заради ценната кожа на този бозайник.
Всички тези фактори са причина видрата да е изчезнала в много
страни на Европа. България все още има една от най-стабилните
популации на видра, но с много ниска численост.
Тюлен монах - описание
• Тюленът монах е най-едрият бозайник в
Черно море - дължина 230 до 430 см и
тегло до 400 кг. Изглежда голямо и
тромаво животно, трудно се придвижва
по сушата, но във водата е невероятен
плувец.
• Наречен е “монах”, заради потайния и
уединен начин на живот.
Тюлен монах - разпространение
• Тюленът монах живее единствено по черноморските
брегове. В малка популация се среща по Черноморското
крайбрежие на Турция, в Егейско море, по островите и
африканското крайбрежие на Средиземно море.
• Черноморското крайбрежие в района на нос Емине и
плаж Иракли е едно от последните места в България,
където е виждан тюлен монах.
• Край с. Тюленово, на около 100-тина км. от гр.Варна,
между с. Камен бряг и гр. Шабла, се намира Тюленовата
пещера, където през 60-70-те години е загинал
последният в България тюлен монах.
• Резерват “Калиакра”, разположен на нос Калиакра и
околната акватория, е създаден е през 1960 г. и
разширен през 1980 г. за опазване на обиталищата на
тюлена монах и някои видове птици.
• В южната част на резервата Ропотамо няма пясъци:
там се редуват скалисти носове и заливи, рядко
посещавани от някой тюлен монах, принадлежащ на
малоазийската популация на вида.
Тюлен монах – изчезващ вид
• Днес той е не само един от най-редките видове на Земята, но е и
един от най-застрашените от изчезване.
• Морският бозайник не е засичан по нашето крайбрежие от 1980 г., а
през 30те години на миналия век е наброявал 128 екземпляра.
• От нашето Крайбрежие тюленът изчезва масово през 80те години на
ХХ век, а от Черно море - в средата на 90те. Оттогава до днес
единични животни се срещат рядко по нашето Черноморие, като
последното сигурно наблюдение е от 1995 г. край с.Синеморец.
• Късното полово съзряване, ниската численост, изчезването на
местообитанията, човекът с неговите действия и бездействия, водят
този вид към изчезването му от лицето на Земята. Непознаването на
вида и неразумното отношение от страна на човека доведоха до
там днес да не виждаме властелина на Черно море. Интервенцията
на човека прогони ценния бозайник. Хората влязоха дори в неговите
обиталища - скалните пещери. Нови плажове и кариери по
Северното Черноморие нарушиха спокойствието на тюлена, а
намаляха и рибните запаси, с които той се храни.
Тюленовата пещера
• Разположена е в основата на скалистия добруджански
бряг на Черно море на 1 km североизточно от с.
Тюленово. Тя е образувана в меките сарматски
варовици под разрушителното действие на силните
морски вълни. Така в отвесните варовикови брегове на
Черно море са се образували още около 100 подобни
пещери.
• В миналото белокореместият тюлен монах е
населявал редица от тях. Много неразумни човешки
действия са станали причина за изчезването на тюлена
монах от нашето крайбрежие. Останали са само
пещери, носещи наименование Тюленовата, и споменът
за тези симпатични бозайници. Най-голямата от тях е
пещерата край Тюленово. В края си пещерата има
малък пясъчно-каменист плаж - място, където някога е
било леговището на тюлените.
Дива коза - описание
 Козината през лятото е къса и гладка, а на цвят е
светлокафява или червеникаво-кафява. През зимата
тя става шоколадово кафява, а космите по гърба
нарастват до 10-20 см. Долната страна е светла.
Обикновено краката са по-тъмни.
 Има малка козя брада. Челюстите, бузите и носът са
бели. От окото до муцуната преминава черна ивица.
• Дължина на тялото — 110-135 см.
• Височина при холката — 75-90 см.
• Тегло — 35-50 кг (мъжкия) и 30-42 кг (женската).
• Дължина на опашката — 3-4 см.
• Рога — сравнително къси и куковидно извити накрая.
Всяка година се образува по един пръстен, като по
този начин може да се определи възрастта на
дадения индивид.
Дива коза - разпространение и
биотоп
• Среща се по високите планини в
Европа (включително България) и някои
ограничени части на Азия.
• Ареалът ѝ на разпространение
обикновено се намира между 800 и
2500 м надморска височина.
• Дивата коза е един от малкото истински
европейски бозайници.
Дива коза - начин на живот и хранене
•
•
•
•
•
Придвижва се отлично по стръмни и скалисти участъци с голяма сигурност и
прави големи скокове над планински пропасти. Не съществува друго
животно, можещо да ѝ съперничи в ловкост и скорост на придвижване по
стръмни терени. Практически никой от естествените ѝ неприятели не може
да я застигне в преследване, дори скалният орел може да залови само
съвсем млади диви кози.
За да може да се придвижва по стръмните терени, които обитава, дивата
коза се нуждае от добра видимост, и затова нощем се оттегля в скрити и
трудно достъпни места, където почива до зазоряване. След това излиза да
пасе и продължава до обед, когато отново се скрива на някое сенчесто
място, за да почива. След обед, до смрачаване, излиза да се храни отново.
Зимно време обикновено търси храна цял ден.
Обикновено водят заседнал начин на живот, като само понякога, при лошо
време, слизат малко по-ниско в горите, но въпреки това предпочитат добре
познатите им пътеки и райони.
Понякога се случват битки между мъжкари на дивата коза и алпийския
козирог, които често са много критични, поради различната техника на
опонентите. Докато алпийският козирог се вдига на задните си крака и удря с
глава и рога отгоре надолу, дивата коза се опитва да мушка с върха на
заострените си рога отдолу нагоре, опитвайки се да достигнат и наранят
корема и други по-слабо защитени части.
Храни се с всякаква храна от растителен произход, зимно време
изкопава корени и яде също така мъх, лишеи и пъпки.
Дива коза - размножаване
•
•
•
•
Полова зрялост настъпва на 2,5 г. за женските или 3,5-4 г. за мъжките.
Бременността трае около 25-27 седмици. Ражда се едно, много рядко две
малки. Малко преди раждането женските се отделят от стадото и раждат в
някое закрито място, обградено от няколко борови дървета. Малките не се
раждат никога в горски участъци, както и битките между мъжките не се
провеждат в такива.
Малките се раждат напълно развити и могат да се придвижват
самостоятелно. Кърменето трае около 6 месеца, но малките много преди
това започват да се хранят с растителна храна.
Най-често женските и малките се държат на малки групички или стада, а
мъжките се движат сами.
По време на размножителния период, мъжките заемат определена
територия, която маркират със секрет от основата на рогата си, който
натриват на ключови места. Ако се появи съперник, собственикът на
територията започва демонстративно да трие рогата си в най-близкия
храст, ако това не помогне, уринира по границата на територията си.
Срещата най-накрая често завършва с битка, в която рогата се превръщат
в опасно оръжие. В природата рядко се стига до сериозни наранявания по
време на тези битки, за разлика от отглежданите на затворено диви кози,
при които победеният няма пространство за бягство и често бива наранен
сериозно от победителя.
Дива коза - допълнителни
сведения
• На територията на България е била ловен
обект, но в наши дни, числеността ѝ е крайно
ниска и е защитена от закона.
• Живее до 18-25 години.
• Най-големите неприятели на дивата коза са
скалният орел, рисът, мечката, вълкът и
лисицата.
• Най-развити при нея са слухът, зрението и
обонянието.