Transcript ТЕМА ПЪРВА. ПРОГНОЗИ РАНЕТО И ПЛАНИРАНЕТ О В

ПРОГНОЗИРАНЕТО И ПЛАНИРАНЕТО В
РАЗВИТИЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ
СИСТЕМИ
1. Основни характеристики на обектите на
прогнозиране и планиране, функциониращи в
условията на пазарно стопанство
2. Прогнозиране и планиране
3. Разграничаването на прогнозирането
от
планирането – съществено методологическо
изискване при изясняване тяхната природа
4. Показателите
основен
инструмент
на
прогнозирането и планирането
1. Основни характеристики на обектите на
прогнозиране и планиране
1.1. Стопанските субекти, функциониращи в
условията на пазарно стопанство са автономни
единици, равнопоставени и действат при еднакви
икономически условия и се конкурират свободно.
1.2. За безпрепятственото функциониране на
пазарния механизъм е необходимо да съществува
пълна самостоятелност и независимост на
икономическите агенти действащи на пазара.
1.3. Правителството по законодателен път трябва
да гарантира свободното конкуриране на
производителите и или потребителите.
1. Основни характеристики на обектите на
прогнозиране и планиране
2.1. Стопанските субекти използват договора като
предпоставка за осъществяване на ефективна стопанска
дейност. Производителят намира купувач на продукцията,
която по принцип може да произведе и след това пристъпва
към производството й.
2.2. Съставят се планове за производството, осигурени със
суровини, материали, оборудване, работна сила и финансови
средства, намалява се риска от дейността на стопанските
субекти, което не означава, че всички параметри на
икономическата дейност стават предсказуеми.
2.3. Пазарните сили действат под формата на конкуренция
между стопанските субекти и влияят върху равнището на
цените и качеството на предлаганите стоки и услуги, както и
върху натоварването на производствения капацитет.
1. Основни характеристики на обектите на
прогнозиране и планиране
3.1. В условията на функциониращо пазарно стопанство се
постига съчетаване на частните цели на стопанските
субекти – печалбата – с осъществяването на важна
социална функция, намираща израз в организиране на
производствената активност на икономическите агенти
по възможно най-ефективен начин и насочване на
произвоствените ресурси към производства и дейности,
където потребителското търсене е най-високо.
3.2. Преследвайки своя собствен интерес, индивидуалните
производители взаимосвързано правят много повече за
придвижване на социалния прогрес напред, отколкото
ако това беше техен първичен интерес.
1. Основни характеристики на обектите на
прогнозиране и планиране
4.1. Необходим инструмент за функциониране на пазара са
свободните пазарни цени. Задачата на пазарните цени е да улавят мигновено измененията в параметрите на икономиката:
производителност, структура на разходите, доходи, търсене,
предлагане и да ги преобразуват в количествени величини.
4.2. Чрез цените пазарът предава важни сигнали на производителите и стимулира конкретни решения и действия, водещи до
уравновесяване на търсенето и предлагането. Решения във
връзка с цените и разпределението на ресурсите се вземат в
процеса на взаимодействие между продавачите и купувачите.
4.3. Чрез механизма на цените до голяма степен се решават икономическите проблеми какво, как, за кого и къде да се
произвежда.
1. Основни характеристики на обектите на
прогнозиране и планиране
5.1. Съвременната икономика включва не само автоматичното
действие на пазарния механизъм. В нея като задължителен елемент присъства и централизираното регулиране на икономическите и социалните процеси. Практиката показва, че централилизираното регулиране е също толкова необходимо, колкото и
пазарният механизъм.
5.2. Като правило парламентът, правителството, централната
банка нямат право да се намесват при вземане на решения от
многобройните икономически агенти. Когато възникне необходимост от намеса, държавните органи изменят отделни универсални параметри на икономическата дейност, параметри, които
икономическите агенти вземат под внимание при разработване
на своите текущи и дългосрочни планове. Към тези параметри
обикновено се причисляват: обем и структура на парично-кредитната осигуреност, данък върху доходите, обем и структура
на държавните разходи и др.
1. Основни характеристики на обектите на
прогнозиране и планиране
• 6.1. Функционирането на стопанските субекти в
условията на пазарно стопанство се осъществява на
основата на развити пазарни структури :
– стоков пазар;
– паричен пазар;
– трудов пазар;
– фондов пазар.
1. Основни характеристики на обектите на
прогнозиране и планиране
7.1. Задължително условие за нормалното функциониране
на пазарния механизъм е тясното и органическо вписване
на националното стопанство и съставящите го стопански
субекти в глобализационните и евроинтеграционните
процеси.
7.2. Глобализационните и евроинтеграционните процеси
оказват влияние върху функционирането на вътрешния
пазарен механизъм и са едни от съществените фактори за
развитие на вътрешния пазар.
2. Прогнозиране и планиране
1.1. Човекът винаги се е страхувал от неизвестността на
бъдещето. Поради това той е бил принуден да търси начини
за продоляване на несигурността си.
1.2. Формирането на представи за бъдещето е органически свързано с еволюцията на обществото. То започва с религиозните възгледи за обществото, преминава през утопичните
и философско-историческите концепции.
1.3. Хората започват да вярват в астрологията. Велики
астрономи като Кеплер признават, че за да се занимават с
астрономия са били принидени да припечелват от астрология. Даже Плутон не прави изключение в това отношение.
2. Прогнозиране и планиране
- Известни са ни пророчествата на Нострадамус, чиято
книга е публикувана през 1555 г.
- По време на възраждането столетия най-светли умове се
отдават на мечти за най-добро устойство на обществото.
Например Томас Мор – За най-добро усторойство на
държавата на остров Утопия.
- Томазо Кампанела в „Градът-слънце” говори за
държавно регулиране на населението, за съкращаване на
работния ден и монопол върху хляба.
- Шарл Фурие поставя въпроса за ликвидиране на
противоположностите между граза и селото. Робърт Оуен
– за коопериране на стопанствата.
2. Прогнозиране и планиране
- Утопичният период приключва с навлизането на 19
век.
- 20-тият век е векът на футорологията – науката за
изучаване на бъдещето, у нас известна като
прогностика.
- Размишленията върху бъдещето по време на Втората
световна война са забавени за известно време, но те
набират сили и се разгръщат в дълбочина и ширина
през петдесетте години на ХХ век. През това време
Западът е залят с литература за бъдещето.
• н.
2. Прогнозиране и планиране
2.1. Развитието на планирането се свързва с нуждата от
изграждане на по-съвършена система за въздействие върху
хода на икономическите процеси. И учени и практици развиват отдавна идеята, според която планирането подобно на
технологиите е политически неутрално, че то представлява
философия, която не може да се разглежда като философия,
предполагаща специфичен конкретен или особен тип
икономика. Планирането не е контрол.
2.2. Планирането не означава задължително съсредоточаване
на голяма сила в държавата. То в действителност може да
усилва възможността за вземане на решения вътре в частния сектор. Необходимостта от оказване на влияние върху
икономическото развитие от страна на държавата както
опитът, понастоящем в условията на световната финансова
криза, показва потребността от държавни действия, доколкото пазарните сили сами по себе си са неспособни да
обезпечат балансирано развитие.
2. Прогнозиране и планиране
• Най-общото определение за планиране е следното:
Планирането представлява управленска фукция.
• Основните логически компоненти на планирането са:
- Установяване на цели
- Изясняване на бъдещи условия и среда (външна и
вътрешна),
- Предвиждане на мерки, средста, ресурси за достигане на
набелязаните цели
• За планирането могат да се срещнат и много кратки
определения: „антихазарт”, или „редуктор на
несигурността”.
2. Прогнозиране и планиране
При прогнозирането се открояват следните логически
компоненти:
- избор на обект
- идентификация на фактори, които влияят върху
обекта и разграничаването им на ендогенни и екзогенни
- разработване на модел и информационно осигуряване
на модела
- верификация на модела
- разработване на алтернативни варианти на
прогнозата
- интерпретация на прогнозните резултати
2. Прогнозиране и планиране
Основни характеристики на прогнозите:
- многовариантност и алтернативност;
- балансираността не е задължително условие;
- предвижданите изменения не се свързват непременно с фиксирани срокове;
- прогнозите не са само предпланови предвиждания;
до разработване на прогнози се прибягва когато са
необходими предвиждания за развитието на процеси, по
отношение на които не може да се предприеме автентично планиране, каквито са например демографските
процеси; в тези случаи прогнозните предвиждания
допълват планови предвиждания;
- не са изключени случаи, когато предназначението
на прогнозните проучвания е да съдействат за
изпълнението на плановите предвиждания. В хода на
времето се правят предвиждания за изпълнението на
плановете.
3. Разграничаването на прогнозирането от
планирането ...
Подходът, който се прилага е индуктивният. За целта се
използват примери от живота, т.е. извършва се емпирично
разграничаване.
- Съществуват метереологични прогнози. С тях се цели да
се установи какво ще бъде времето – слънчево или облачно, с
валежи или не, какви ще бъдат температурите. Това е класически пример за прогнозиране.
- Разработват се демографски прогнози за предвиждане числеността на населението на страната, неговата полово-възрастова структура, професионално-квалификационна структура.
- Правят се прогнози и каква ще бъде демографската политика на страната. С нея трябва да се отговори на въпроса: какви мерки ще бъдат взети в демографската област: ще бъдат ли
създадени облекчения за моногодетните семейства, ще се
развие ли системата на детските ясли и т.н.
3. Разграничаването на прогнозирането от
планирането ...
• Както се вижда и в трите случая се използват термините
прог-нозиране и прогноза. Ведната възниква въпроса: какво
е общо-то и какво е различното между горните три случая,
за кои от тях е коректно и в каква степен може да се
използва понятието прогнозиране.
В първия случай – когато се търсеше отговор на
въпроса какво ще бъде времето в следващата седмица – се
касае за независим от действията на човека и обществото
процес. От това дали те ще прогнозират или не времето, ни
най-малко не зависи дали ще вали или не дъжд. При тази
ситуация е налице субект, който прогнозира и един
обективен процес – времето, който ще се развие без каквато
и да е било връзка със самия акт на прогнозиране.
3. Разграничаването на прогнозирането от
планирането ...
Основателно възниква въпросът: Какъв е смисълът на
прогнозирането в този случай? Щом то не се съобразява с
вярната или невярната прогноза за него, в какво се състои
и смисълът на усилията на метереолозите и на радхода на
ресурси за това?
 Смисълът на прогнозирането и прогнозата е в това, че
човекът, обществото и стопанските субекти ще могат да
се приспособят по рационален начин към осъществяващия
се вън и независимо от тях обективен процес.
 Прогнозирането се прави във връзка с вземане на едно или
друго решение, с възприемане на едно или друго поведение на
човека за приспособяване към това бъдещо състояние на
обективния процес – времето.
3. Разграничаването на прогнозирането от
планирането ...
При втория случай също е налице процес, който сам по себе си
не зависи от това дали ще бъде прогнозиран или не. Хора ще се
раждат и ще умират. И в този случай се касае за един акт на
разгадаване отнесен към един обективен процес, както в първия случай. Но между тях съществува разлика по същество:
При първия случай целта на прогнозирането е да се получи
информация да бъдещо състояние на времето, за да се
осъществи безболезнено приспособяване на човека към него.
При втория случай целта на прогнозирането е човекът да
повлияе върху обективния процес с една или друга система
от мерки, които той ще предприеме в зависимост от
очертаната картина с прогнозата.
3. Разграничаването на прогнозирането от
планирането ...
При третия случай става дума за установяване каква ще
бъде демографската политика на страната в бъдеще. Тук
съдържанието на познавателния акт е по-особено спрямо
първия случай.
В третия случай се установява система от действия,
необходими и достатъчни за позитивна демографска
политика за промяна в демографските процеси.
3. Разграничаването на прогнозирането от
планирането ...
Следователно :
- различни са съдържанието и целта на прогнозния
процес в трите случая. В известна степен вторият случай
стои посредата, защото съдържа елементи от първия,
доколкото се отнася до познавателен акт за един обективен
процес, който се осъществява и развива без намесата на
човека.
- но заедно с това вторият случай съдържа и елементи
на третия – става дума за разработване на система от
мерки, с които да се повлияе върху един обективен процес.
- в първия случай е налице типична прогноза, а в
третия – програма.
3. Разграничаването на прогнозирането от
планирането ...
• Дейността по опознаване на бъдещото състояние на обективния процес е прогнозиране, а дейността по разработването на система от мерки с оглед постигане на едни или
други цели – програмиране в най-широкия смисъл на думата.
• Следователно, при прогнозирането става въпрос за една специфична задача – да се опознае бъдещото състояние на един
обективен процес, а при планирането – да бъде определено
бъдещето на една система при така опознатото състояние на
обективните процеси, които формират средата на системата
и да се изведат необходимите действия и ресурси за тези
действия за да се постигне целта
• Това което е вън от човека, вън от нас и не зависи от нас е
предмет на прогнозиране, което зависи от нас, отнася се или
касае нашите действия е предмет на планиране.
3. Разграничаването на прогнозирането от
планирането ...
• Обект на прогнозиране са екзогенните за една икономическа система процеси, нейте връзки с други системи, в
т.ч. и системите от по-висш ранг. Прогнодират се онези
процеси, които не могат да бъдат контролирани от
съответната система. Прогнозира се всичко онова, върху
което съответ-ната система не може да има решаващо
въздействие, напротив това се процеси, които имат силно
въздействие върху тази система.
• Обект на планиране, на координация са процеси и явления, които се под контрола на съответната управляваща
система. Това са преди всичко ендогенните за системата
процеси.
3. Разграничаването на прогнозирането от
планирането ...
• Основният въпрос при разработването на перспек-тивата
за една система е разграничаването между това, което е
обект на прогнозиране и това, което е обект на планиране.
• Важно методологическо изискване при разработване на
перспективата за една система е за активно отношение към
съдбата на съответната система. С прогнозата получаваме
отговор на въпроса как екзогенната среда ще атакува
съответната икономическа система – и в смъсъл на
създаване на допълнителни благоприятни възможности за
нейното развитие и в смисъл на създаване на
допълнителни опасности и проблеми пред развитието й –
то с планирането се извеждат контрамерките, действията
които икономическата система трябва да предприеме в
отговор на атаката на средата срещу нея.
3. Разграничаването на прогнозирането от
планирането ...
• Прогнозирането и планирането са много тясно свързани с
моделирането. Двете основни групи модели, които се използват за моделиране на икономически процеси са:
– първата – модели предназначени за изчисляване на
функционални или корелационни зависимости.
– втората – оптимизационни модели.
Най-широко приложение намират първите модели.
Използват се еднопродуктови, двупродуктови и многопродуктови модели, чрез които се определя един показател като функция или като корелационна зависимост от
други показатели.
Оптимизационните модели се прилагат при транспортни
дейности, оптимално използване на производствените мощности, рационални дажби на животните и др.