бяла мечка

Download Report

Transcript бяла мечка

БОЗАЙНИЦИ

ГЕОРГИ ТРАЙКОВ 4 клас

БЯЛА МЕЧКА

 Мечките са семейство едри хищни бозайници. Тялото им е масивно, късо и високопоставено, с голяма глава, малки очи и, къса опашка и дълги, извити нокти. Козината им е гъста и рунтава, на цвят от светлокафява до черна или бяла. Имат силно развито обоняние и слух, но слабо зрение.

Мечките живеят сами и са активни предимно денем, като зимните месеци на годината северните видове прекарват в летаргичен сън. Като цяло са всеядни, но някои са типични хищници (Бяла мечка), а други са предимно растителноядни (Голяма панда). Поведението на мечките зависи от сезона, района който обитават, възрастта и дори можем да говорим за мечки с характер (мечките стръвници напр.).

БЯЛА МЕЧКА

 Отличават се с поразителна съобразителност, завидна приспособимост, добра памет, голяма раздразнителност, любопитство (особено у малките) и умеят да плуват. Поддават се и на дресировка. При нападение нанасят страшни удари с мощните си лапи с дълги остри нокти, но убиват с мощната си захапка. Продължителността на живота им на свобода е до 40 години. Размножават се веднъж на 2–3 години, обикновено през май-юни.

БЯЛА МЕЧКА

Кафява мечка

Горски вълк

Вълк

Вълкът е хищник. Живее из гъстите гори, далече от населените места. Ушите му са заострени и стърчат изправени. Краката му са много здрави. Когато бяга, стъпва на пръстите си и това му помага да преминава големи разстояния, без да се умори. Понякога преминава до 100 километра за един ден.

Вълкът е много предпазлив. Очите му са черни и широко отворени, зрението му е добре развито, но е по-слабо от слуха. Ноздрите му лесно подушва плячката и неприятелите си отдалеч. На тегло достига до 60 кг. Тялото му е покрито с гъста и груба сивожълтеникава козина. Има здрави челюсти и силно развити кучешки зъби. Те му помагат да разкъсва лесно животните.

Наесен тръгват за храна на глутници от по 7—8 вълци. Глутницата се състои от майката и порасналите вече вълчета. Нощем те издават проточен вой.

Див заек

 Дивият заек обитава равнинни пространства, по които расте висока растителност, в която може да се укрие. През зимата зайците се преместват в гористи местности, но още през ранна пролет се връщат отново в равнината. Дивите зайци са спринтьори, но на сравнително къси разстояния. Те могат да развият скорост 60км/час. За стремителният им бяг способства източеното тяло и глава, както и два пъти по-дългите задни крака, позволяващи по-лесно бягане по нагорнище.

Заекът почива и даже ражда поколение в легла, представляващи неголеми естествени вдлъбнатини на почвата, дълбоки не повече от десетина сантиметра.Подбира мястото си за легло сред растителност или почва, с които жълто-сивата му козина се слива.

Див заек

Заекът не е добър плувец – той може да преплува не повече от 100 - 200 метра и бързо се уморява.

Дива свиня

 Тялото на дивата свиня е сплеснато отстрани, набито и яко с къси крака. Главата е голяма, продълговата, конусовидна, завършваща с рило. Предната част на тялото й е значително по-висока от задната.

Живее в различни гори. Обича да се каля, особено през горещите летни дни. Дивата свиня не е привързана към местообитанията си. Често, при липса на храна предприема големи странствания. Видът е стадно животно. Стадата имат различен състав и численост.

Дива свиня

Лъв

Лъв

 Лъвът обитава саваната. Той е най-едрият и силен хищник. Дължината на тялото му е 3-4 метра, включително опашката. Височината му е до 110 см. На тегло достига 200-275 кг. Продължителността на живота е 15-20 години сред природата. Максималната скорост, с която преследва плячката достига 60 км/час. Мъжкият има царствена златистокафява грива. Опашката му завършва с топчесто снопче косми. Силните нокти на лъва се прибират и показват както при останалите хищници от семейство котки.

Лисица

Лисица

Козината й е светло-ръждивочервеникава. Върхът на опашката й е бял. Лисицата има силно развито обоняние и слух, но слабо зрение. То е толкова слабо, че понякога тя се приближава и до неподвижно изправения човек, щом вятърът не идва срещу нея.

Лисицата живее в дупки, които сама си изравя в земята, или се заселва в пещери и пукнатини в скалите. Често заема жилището на язовеца . Дупката, която сама си изравя, се състои от едно или повече леговища, от които излизат на земята няколко хода с отвори в най-различни посоки. Лисичите дупки много лесно се познават по извънредно неприятната миризма, която издават.