Transcript Инхибиторен контрол и проблеми на поведението в детска

Саморегулация и поведенчески
проблеми в детска възраст
Маргарита Станкова
Поведенчески проблеми
В зависимост от своята проява,
проблемните поведения в детска
възраст могат да се разделят на две
големи групи: екстернализирани и
интернализирани.
Поведенията, които се изразяват с външен ефект
/екстернализирани поведения/ се
характеризират със стил, насочен навън и
могат да имат вид на прояви на агресия,
импулсивност, насилие и неподчинение.
Други поведения /интернализирани/ се описват
като насочени „навътре” и се представят като
отдръпване, самотност, депресивност,
тревожност.
Gresham et al., (1999)
Нозологични единици
В групата на поведенческите разстройства се
включват:
 Хиперактивност и дефицит на вниманието;
 Опозиционно разстройство на развитието;
 Поведенческо разстройство.
А в групата на емоционалните разстройства:
 Тревожни разстройства;
 Депресия.
Egger, Angold, (2006)
Сред най-често срещаните прояви, свързани с
екстернализираните проблемни поведения са:
 нарушаване на правата на другите,
 нарушаване на социалните норми и правила,
 чести емоционални изблици,
 реализиране на кражби,
 нанасяне на вреда на собственост или разрушаване на
чужда собственост,
 враждебност,
 девиантност,
 спорове,
 игнориране на инструкции,
 заплашване, физическа вреда на хора или животни,
 използване на ругатни и неприлични жестове,
 свръхактивност.
Индивидуалните рискови фактори за
развитие на персистиращи поведенчески
нарушения при децата са:
 неконтролируемия темперамент на възраст
3 години,
 невропсихологични обнормности,
 забавено моторно развитие,
 ниски интелектуални способности,
 трудности в овладяването на четенето и
писането,
 хиперактивност.
Moffitt, еt. al., (2005)
 Темперамента се отнася към индивидуалните
различия в реактивността и саморегулацията,
които имат конституционална основа.
 Под конституционална се има предвид
относително постоянния биологичен фон на
организма, дефиниран от наследствеността и
повлиян във времето от социалния опит.
 Реактивността е способността за отговор или
активността на поведенческите и
физиологичните системи на организма.
 Rothbart, 1981
 Саморегулацията се отнася към нервни и
поведенчески процеси, включително
контрола на вниманието.
Rothbart, 1981
 В теорията на Rothbart & Derryberry реактивността
и саморегулацията са термините определящи
основните психологични процеси, свързани с
темперамента.
 Малките деца, които имат трудности във волевото
превключване на вниманието и инхибирането на
импулсите си, имат по-високи нива на агресия.
 Децата с добър контрол на вниманието са
способни да превключват от гняв генериращите
стимули към други, адаптивни модели, като
използват невраждебни вербални методи. Това
води до по-подходящо и съответно адаптивно
функциониране в конфликтни ситуации.
Rothbart, Ahadi, Hershey, (1994)
 Поведенческата регулация и
емоционалната регулация се считат за
продължение на по-фундаменталните
способности за екзекутивен или
„целенасочен” контрол и елементи на
тези регулаторни процеси се считат за
отговорни и за агресивното поведение.
Posner, Rothbart, (2000)
 Съществуват доказателства от
проучвания на животни, както и
установени лезии при
невроизобразителни изследвания на
хора, които показват връзка между
функциите на префронталната кора и
агресивното и антисоциално поведение.
Dahl, (2001).
dorsal lateral prefrontal cortex
outside view
inferior orbital prefrontal
inferior orbital prefrontal area
inside view
 Предполага се, че едновременно
дорзалните и вентралните области на
префронталната кора са свързани с
проблемното поведение при хората.
 Вентромедиалните префронтални лезии
на кората при възрастни водят до
нарушения в афективните вземания на
решения и са свързани с проява на
повече агресия.
Grafman, Schwab, Warden, Pridgen, (1996)
 Антериорният цингуларен кортекс най-
вероятно е свързан с регулация на
агресията.
 Антериорният цингуларен кортекс е
второстепенен паралимбичен регион,
свързан със самомониторирането,
фокусирането на вниманието и
насочването на вниманието и
решаването на проблеми в конфликтни
ситуации.
Posner, Rothbart, (2000).
 В резултат на свое изследване Sterzer,
Stadler, Krebs, Kleinschmidt, Poustka,
(2005) съобщават за множество младежи
с поведенческо разстройство, които
показват деактивация в дорзалната
антериорна цингуларна кора при вида
на негативни емоционални картини,
като опозиция на неутрални
емоционални картини.
 Те заключават, че анормалната супресия
на активност в тези области води до
провал в емоционалния контрол и може
да се отчита като нарушена способност
за удържане на крайностите в
емоционалните поведения, водещи до
повишена склонност към импулсивна
агресия.
 Невроизобразителни изследвания
показват, че антериорната цингуларна
кора е композирана от поне две
функционално различни области:
вентрална „афективна” област и дорзална
или „когнитивна област”,
Bush, Luu, Posner, (2000).
 Или антериорният цингуларен кортекс
има две главни секции, които процесират
когнитивната и емоционална информация
поотделно.
 Когнивната секция има връзки с
префронталната кора, париеталната кора,
премоторната и суплементарната моторна
област.
 Част от антериорният цингуларен кортекс
се активира при задачи, които включват
избор при конфликтна информация, която
изисква детекция на множество цели и
задачи, свързани с работната памет.
Banfield, Wyland, Macrae, (2004)
 Емоционалната секция е свързана с
орбитофротналния кортекс, амигдала и
хипокапм. Тази част от антериорния
цингуларен кортекс се активира при
емоционално свързани задачи като
емоционални Струуп подобни задачи.
 Вентралната област е включена в
оценката на емоционалните стимули и
мотивационната информация и е
съществено важна за процесирането на
негативните емоции.
Kawasaki et al., (2001).
 Дорзалния регион е въвлечен в
модулацията на вниманието,
екзекутивните функции и работната
памет и е по-активен по време на
изпълнение на когнитивни задачи.
Bush et al., (2000).
 При условия на индуциране на негативни
емоции, повишената активация на
вентралната област вероятно подтиска
дорзалната активност.
Drevets, Raichle, (1998).
 Индивидите страдащи от тревожност
или депресия, обикновено демонстрират
вентрална свръхактивност и дорзална
подтиснатост в по-голяма степен в
сравнение с нормалните контроли.
 Drevets, (2000).
 Децата с чисто екстернализирани
поведенчески проблеми, които не
контролират своите гневни импулси са посклонни да показват снижена активност
на едновременно дорзалната и
вентралната префронтална система в
ситуации, изискващи емоционална
регулация.
 Децата с комбинирани проблеми са по-
склонни да показват снижена активност
в дорзалната антериорна цингуларна
област и при наличието на тревожност
и/или депресия - свръхактивност на
вентралната антериорна цингуларна
област, когато опитват да регулират
своите емоции.
 Компонентът на екзекутивния контрол
не е необходим за всички когнитивни
процеси, но се възбужда при
обстоятелства, които изискват
инхибиция на първия възможен
отговор, мониториране на грешките и
корекция, вземане на решения и
планиране.
Diamond, (2005).
 По време на предучилищната възраст
индивидуалните особености стават
стабилни и очакването за повишаване
на контрола на вниманието около 6-7
годишна възраст е свързано с прехода
между детското заведение и училището.
Espy, Bull, (2006).
 Освен контрола на вниманието и
работната памет, драматично развитие по
време на ранното детство показва и
емоционалната регулация.
 Развитийните промени в емоционалната
регулация се демонстрират докато детето
прогресира от почти напълна зависимост
от възрастния, който се грижи и за
регулацията на емоционалното му
състояние, до независима саморегулация
на емоциите.
Keane, Calkins, (2004).
 Ранната емоционална регулация е
повлияна основно от вътрешни
физиологични механизми. Началото е на
около 3 месеца, когато започват опитите
за волеви контрол на възбудата.
 По-високо ниво на контрол се изгражда на
12 месеца, когато развитието на
моторните умения и комуникационните
поведения позволяват извършването на
целенасочени интеракции с възрастните в
обкръжението.
 По време на втората година, детето
започва да използва езиковите умения и
по-добър импулсен контрол. Това
опосредства прехода от пасивни към
активни методи на емоционална
регулация.
 Този емоционален самоконтрол напълно
се развива между 3 и 4 години.
 Промените в саморегулацията, които се
повявят на 3-4 години са свързани с
развитието на системата на
екзекутивния контрол.
Rothbart, Derryberry, (2000).
 Целенасоченият контрол, дефиниран
като способността за инхибиране на
доминантния отговор, за да се
реализира субдоминантния, умението
да се установят грешките и да се
ангажира планирането е главната
форма на саморегулацията.
 Като използват целенасочения контрол,
хората прилагат гъвкави подходи към
ситуациите, страхуват се и инхибират
дейностите, които не желаят.
 Ефективността на контрола ще зависи от
силата на емоционалния процес срещу
който контролът е изправен.
Rothbart, Derryberry, (2000).
 6-7 годишните деца с висок целенасочен
контрол имат по-високи емпатия, вина,
срам и ниска агресивност.
Rothbart, Ahadi, Hershey, (1994)
 4-5 годишните момчета с добър контрол
на вниманието се справят с гнева чрез
използване на повече невраждебни
вербални методи, отколкото агресивни
подходи.
Eisenberg, Fabes, Nyman,
Bernzweig, Pinulas, (1994)
 Вината и срама на 6-7 годишните са
позитивно свързани с целенасоченият
контрол и негативната афективност.
 Негативната афективност може да
допренесе за вината чрез осигуряване на
силни вътрешни сигнали за дискомфорт,
увеличавайки вероятността тези
причини за чувствата да са свързани с
вътрешни, а не с външни фактори.
Rothbart, et al., (1994).
Целенасоченият контрол може да
допринесе също и за осигуряване на
гъвкавост на вниманието, необходимо за
отбелязване на тези чувства и
свързаните с тях усещания за
отговорността за своите специфични
действия и техните негативни
последствия за друг човек.
Derryberry, Reed, (1994).
Целенасоченият контрол осигурява
гъвкавост на вниманието, изисквано, за
да се свържат негативния афект,
действието и моралните принципи.
 На езика на нервната система силно
реактивната амигдала ще даде сигнали
за дистрес, което лесно ще позволи
емпатични чувства към другите, за
децата които могат сравнително бързо
да се социализират. В отсъствието на
тази форма на контрол може да се
позволи насочване на вниманието към
други сигнали.
Kochanska, Knaack, (2003).
 Лошият импулс контрол често стои в
основата на агресията. Регулаторният
контрол се оформя постепенно с
развитието на физиологичната
регулация, овладяването на вниманието
и емоционалната регулация, особено в
самоуспокояването или търсенето на
помощ, когато си разстроен.
 В този период капацитетът за
саморегулация може да бъде
подпомогнат от нарастващата
когнитивна компетентност или може да
стане и по-лош при наличие на
когнитивни затруднения.
Posner, Rothbart, (2000)
Изследователски въпроси
 Връзка между когнитивни функции и
резултати по поведенчески, емоционални
и свързани с нозологични единици скали.
 Развитие на когнитивните функции и
самоконтрола.
 Развитие на емпатия и саморегулация
чрез когнитивна рехабилитация със
задачи от типа “Social Stories”.
Благодаря за вниманието!