Богомил Николов

Download Report

Transcript Богомил Николов

Информиране на
потребителите за
качеството на храните
как да разпознаем имитацията и
некачествената храна
Богомил Николов
София, 18.03.2014
Въведение
Икономически теории
Ефективното функциониране на пазарния механизъм предполага:
- съвършена конкуренция при предлагането (класическа
икономическа теория)
- разумно (поведенческа икономика) и информирано решение
(теория на информацията) от страна на търсенето,.
Един от основните проблеми в практическото функциониране на
пазара --► потребителите не винаги могат да вземат разумно и
информирано решение основано на най-благоприятното за тях
отношение между цена и качество.
Предизвикателство - утвърждаване на ефективни системи за
преодоляване на дефицита на информация посредством
законодателни изисквания за предоставяне на информация и
стимулиране на доброволни схеми.
Категории стоки
Категории стоки според начина на предоставяне и степента на
достъпност на информацията за потребителя
„на търсенето”
• притежават “желани” характеристики
• могат да се идентифицират и разпознаят преди избора на продукта
(външен вид, цена, тип и др.);
“на опита”
• техните характеристики не могат да се възприемат директно
• оценяват се след като продуктът е избран и се проявяват при неговата
консумация (напр. при храните вкус, твърдост, лесно/бързо приготвяне и
др.).
“на доверието”
• притежават характеристики “на доверието”
• потребителят не може персонално да ги оцени - включват характеристики,
свързани с местата и начините на производство, използването на някои
вещества (напр. пестициди, изкуствени торове и др.).
Потребителите могат да проявяват скептичност към
характеристиките на „доверието”, тъй като не могат да
контролират тяхната валидност дори и след покупката.
Законодателни изисквания
Предимства
• осигуряват равнопоставеност сред конкурентите
• публичност
• възможност за налагане на санкции
Недостатъци
• ограничават разнообразието
• обективен и обхватен контрол
• бюрократичност
Доброволни схеми
Предимства
• високо доверие у потребителите
• гъвкавост
• ниска бюрократичност
Недостатъци
• цена
• безпристрастност
• експертност
Сравнителни тестове
Сравнителни продуктови изпитвания (тестове)
Представляват научен подход за осигуряване
на безпристрастна информация за
характеристиките на продуктите.
Изпитванията на продуктите могат да
извършват от:
–
–
–
организации на потребителите;
независими органи за изпитване;
държавни агенции.
Сравнителни изпитвания по света
За първи път сравнителни изпитвания на зърнени
закуски и мляко са проведени в САЩ през 1929 г. от
“Consumers’ Research, Inc.”.
Първите сравнителни изпитвания в Европа се
провеждат едва след Втората световна война:
- през 1957 г. в Холандия, Великобритания и
Германия,
- през 1958 г. в Швеция,
- през 1959 г. в Норвегия
- през 1960 г. във Франция, Австрия, Дания и Белгия.
София, 10 ноември 2011
Европейска подкрепа за
стравнителни изпитвания в ЦИЕ
През септември 2006 г. стартира тригодишен проект,
подкрепен от Европейската комисия с обща стойност
над 5 млн. Евро
- Той е иницииран от организацията „Международни
потребителски изследвания и изпитвания” и
Европейската организация на потребителите (BEUC)
и е насочен към потребителите от Кипър, Чешката
република, Унгария, Полша, Румъния и Словения
- Дейностите в рамките на проекта са насочени и към
изграждане на капацитета на потребителските
сдружения в участващите страни за извършване на
сравнителните изпитвания
София, 10 ноември 2011
Сравнителни изпитвания в
България
Федерацията на потребителите в
България
Публикува резултати от сравнителни
изследвания на някои храни (кашкавали,
кисели млека, кренвирши, лимонов сок и др.)
в рамките на съвместен проект с
Потребителския интернационал (2001-2002)
на тема “Потребителски надзор на пазара”.
София, 10 ноември 2011
Сравнителни изпитвания в
България
Българската национална асоциация
“Активни потребители” (до 2009 г. Българската национална асоциация на
потребителите - БНАП)
Публикува в своето месечно издание
“Активни потребители” (до 2009
“Потребител”) и Интернет страница
(www.aktivnipotrebiteli.bg) резултати от
сравнителни изпитвания на няколко групи
храни (кисели млека, сирена, кашкавали,
млечни масла, кренвирши и др.) и
нехранителни продукти (батерии, тоалетна
хартия и др.); София, 10 ноември 2011
Сравнителни изпитвания в
България
Изводи
• Ограничена и несистематична дейност в сферата на
сравнителните изпитвания в България
• Потенциални възможности на българските
организации на потребителите през последните
години за организирането на подобни изпитвания.
• В голяма част от Европейските държави налагането
на стравнителните тестове става с изключителната
намеса и финансово подпомагане от страна на
държавите
• Успешното налагане на подобни практики в България
предполага съвместни усилия на държавните и
неправителствени организации
София, 10 ноември 2011
Сертификационни схеми
Сертификационни схеми за качество разпространена форма за предоставяне на независима
информация за продуктите в страните с дълготрайна
развита пазарна икономика
• Целта на сертификационните схеми от трета
независима страна при храните е да предоставят
информация на потребителите и да гарантират някои
техни характеристики на качеството.
Експертни оценки
Метод, който набира все повече популярност
в световен план.
• Интернет
• Телевизия
Рискове
• нелоялен скрит ПР?
• Експертност?
Потребителски форуми
Споделяне на информация от потребителите –
способства за намаляване на информационната асиметрия при
избора на продукти
Чрез тях потребителите споделят
• информация относно стоки и услуги
• опит от практическото им използване.
Проблеми
• откриването на конкретна информация.
• липсата на изчерпателност на споделената информация
(потребителите преобладаващо споделят отделни свои
впечатления).
Система за независима
информация в България
Основни компоненти
1. Финансово субсидиране от държавата – то трябва да се
осъществява регулярно и в размер, който да е достатъчен за
надеждно изпълнение на изпитванията.
2. Поддържане на независимо потребителско издание –
резултатите от изпитванията трябва да се публикуват в
независимо издание, което не публикува рекламни и други
материали, финансирани от бизнеса. За целта е необходима
маркетингова и логистична подкрепа за неговото развитие по
примера на германския опит.
3. Изграждане на работни консултативни органи между
заинтересованите страни – въпроси свързани с провеждане
на продуктови изпитвания могат да бъдат подлагани на
регулярно обсъждане в Националния съвет за защита на
потребителите. Той би могъл да разглежда и приема Годишни
програми за изпитване и планиране на тестовете, както и
Доклади за въздействието върху пазара на проведените
изпитвания.
София, 10 ноември 2011
Система за независима
информация в България
Основни компоненти
4. Създаване на знаци за качество – всяка една нова
инициатива за учредяване на знак за качество трябва да
се осъществява при участие на всички заинтересовани
страни. Опитът от приемането на подобни практики в
България (напр. утвърдени стандарти „Стара планина”,
„България” и др.) показва, че това е необходимо, с оглед
позитивното им приемане от всички заинтересовани
страни и избягване на публични критики от някои от тях.
5. Поддържане на ефективни механизми за
разпространение на информацията. Държавните
институции провеждащи икономическата политика могат
да стимулират разпространението на информацията до
по широк кръг потребители чрез осигуряването на
абонаменти за библиотеки, приемни на държавни
институции и др.
София, 10 ноември 2011
Благодаря за вниманието.
Асоциация Активни потребители
Тел. 02/9890106
[email protected]
www.aktivnipotrebiteli.bg