Transcript Веселùн - Шуменски Университет "Епископ Константин

Шуменски университет
„Епископ Константин Преславски“
Факултет по хуманитарни науки
Катедра по български език
ПАМЕТ И СПОМЕН
РОДОВАТА ПАМЕТ
И
АНТРОПОНИМНИЯТ КОД
Защо се казвам Веселин
Изготвил:
Веселин Христов Иванов
III БФ, 3304
e-mail: [email protected]
Научен ръководител:
гл. ас. Кр. Колева
Шумен, уч. 2012 / 2013 г.
Защо се казвам Веселùн
Произход и значение на антропонима
Веселùн
1. Етимология - латинска калка.
2. Среща се само в България - примери.
3. Фонетика - гръцки прозход.
4. Православен календар, кръщение, родови
традиции, носители на името.
5. Словообразуване - научен преглед.
Името Веселùн е калка от Иларион – име с
латински произход, което означава ‘човек, който
носи радост’.
Съвременното му значение не е променено.
Известни българи с това име:
Веселùн Топàлов – един от най-добрите
шахматисти в света.
Веселùн Марùнов – известен естраден певец,
любимец на поколения българи.
Веселùн Дàнов – най-богатият българин
според данъчната оценка на НАП.
Името е българско и не се среща в именниците на
другите народи.
При калкирането славянският вариант се
разпознава на фона на други неславянски езици в
контакт, понеже има ясна фонетична и
словообразувателна структута.
Значението му е прозрачно както за носителите
на българския език, така и за останалите общности на
Балканите.
Това го прави своеобразен маркер за етническа
принадлежност.
Латинският оним Иларион е използван в случаи,
когато бездетно семейство се сдобие с наследник и
радостта на родителите е намирала израз в името на
детето.
Православната църква почита паметта на четирима
светци с това име:
1. преподобни Иларион – на 28.03.
2. преподобни Иларион Нови – на 06.06.
3. преподобни Иларион Велики – на 21.10
4. св. Иларион, епископ Мъгленски – на 21.10
Името Веселин има старогръцки фонетичен
паралел в апелатива за лице василѐус, което
означава ‘цар’, а оттам – в антропонима
Васùлиос и вариантите му.
Православните християни, носители на
името, празнуват имен ден на 01.01.
(Васильовден) заради небесното
застъпничество на св. Василий Велики.
Съчетанието на етимология с фонетика в
името Васùл(ий) и производните му на
български език се тълкува като ‘цар, който носи
радост’.
На 30.01 също се отбелязва паметта на
св. Василий Велики, който е един от
тримата йерарси – свети Три Светители –
равни по дарования, заслуги и святост, а
тази дата е избрана, за да не се разделят
вярващите на василиани, григориани и
йоанити.
Православната църква празнува и
паметта на:
преп. Василий Изповедник – на 28.02.
св. свщмчк Василий – на 22.03.
преп. Василий Изповедник – на 12.04.
св. свщмчк Василий – на 26.04.
св. мчца Василиса Никомидийска – на 3.09.
св. мчк Василиск – на 3.03.
Аз съм кръстен по каноните на Българската
православна църква, а моят род е запазил обичай,
в който бащата на кръстницата ми е кръстил моя
баща, а брат й е кръстил сестра ми.
Тази традиция между поколения и семейства
изгражда взаимно уважение и по-лесно
предаване на християнските добродетели.
Името ми е избрано за радост на баба ми
Веселùнка, а тя – своето най-вече заради
етимологията му.
Родът на баба ми е принуден да напусне
родното си място в Одринска Тракия и да
изостави имущество и спомени във време на
политически и международни размирици.
Животът на изселниците е твърде нелек, а
новопристигналите в Майка България са
виждали в очите на своите деца единствената
радост и надеждата за неясното си бъдеще.
Всяко новородено дете е било изненада и
награда, а този неизменен факт обяснява
даването на име, носещо радост.
От словообразувателна гледна точка
името на баба ми Веселùнка е деминутив,
на майка ми също – Мариянка, но и без
това умалително окончание Веселùн звучи
като обръщение и призив за веселие и
щастие.
Братът на дядо ми се казва Васùл, а
неговият внук – Веселùн. Майка ми има
втори братовчед с това име, а първи
братовчед на баба ми се казва Власàки,
което звучи подобно, макар етимологично
да произлиза от св. Власий.
Антропонимът Веселùн се среща в
известните досега паметници най-рано през 16
век (Заимов 1988: 48). Ученият го посочва като
производно от прилагателното със значение
‘характеристика на лице’ вѐсел + наставката -ин.
Според първия автор на крупен ономастикон
Стефан Илчев Веселùн е пожелателно име: ‘да е
вѐсел или да весели близките си’ (Илчев 1969:
108).
Разпространението му е главно в Западна
България, а в Благоевград се среща във
фамилното име Веселùнски.
Недялка Иванова и Пенка Радева
посочват също пожелателния характер на
името – носителят да бъде весел,
жизнерадостен (Иванова, Радева 2005: 114).
Те го извеждат от основата на името –
прилагателното вѐсел.
Производни имена в българския език от
тази именна основа са: Вѐсел, Вѐско, Вѐсо,
Вѐсьо, Вѐсела, Вѐса, Веселàна, Весѐлия,
Вѐселка, Весѐлия, Весѐлица.
Библиография
Бояджиев, 2002: Бояджиев, Т. Българска лексикология.
София.
Заимов 1994: Заимов, Й. Български именник. София.
Жития 1991: Жития на светиите. София, Синодално
издателство. София
Иванова, Радева 1985: Иванова, Н., Радева, П. От А до
Я (Имената на българите). София.
Илчев 1969: Илчев, Ст. Речник на личните и фамилните
имена у българите. София.