Transcript ОЦЕНКА НА ЗАМЪРСИТЕЛИТЕ НА ВЪЗДУХА

ОЦЕНКА
НА ЗАМЪРСИТЕЛИТЕ
НА ВЪЗДУХА
Основни замърсители

Въглероден диоксид – CO2 е най-важния газ, който
предизвиква допълнителния парников ефект. Според
доклада на IPCC от 1970г. до 2001г. се е стигнало до
повишаване на концентрацията на CO2 в атмосферата с
около 31%.
 Азотни оксиди – ежегодно в атмосферата се изхвърлят
около 35 млн. тона NOx, което е около 6% от всички
замърсители. NO се образува при изгарянето на горива. Той
се окислява с кислорода от въздуха, като се получава силно
токсичен NO2.
 Серни съединения - едни от най-разпространените
замърсители. Основно в атмосферата попадат SO2 и H2S.
Основните последствия от замърсяването със серни
съединения и главно със SO2 са киселинните дъждове.
Основни замърсители
 Метан – молекулите не метана имат голяма способност за
абсорбиране на топлина, поради това и малки концентрации
от него имат голямо въздействие по отношение на
парниковия ефект.

Озон – озонът, който се образува в долната част на
тропосферата е с парниково въздействие и в големи
концентрации е токсичен.
 Твърди частици – в тази група се включват силно
диспергирани твърди вещества и мъгла, образувана от течни
вещества. Както твърдите, така и течните дребни частици
образуват с атмосферата дисперсни системи – аерозоли.
Критерии за оценка на замърсяването на атмосферата
Обективната оценка на състоянието
на околната среда има много голямо
значение за правилен избор и успешна
реализация на мерките за нейното
опазване и възпроизводство. За тази цел
е необходима система от показатели,
регламентиращи
изискванията
за
качество на компонентите на средата, за
степента на допустимо въздействие на
източниците на замърсяване и др.
Критерии за оценка на замърсяването на атмосферата
На първо място е необходимо правилно дефиниране на някои
основни понятия в тази област:

Натоварване на екосистемите – всяко изменение, при което
екосистемата се оказва в в състояние различно от
равновесното;
 Пределно – допустимо екологично натоварване –
изменение в качествата на околната среда, които водят или
могат да доведат до необратимо нарушаване на
равновесието на екосистемите;
 Допустимо антропогенно въздействие върху околната
среда – съвкупност от отделни еднородни или разнородни
въздействия, непредизвикващи превишаване на допустимото
натоварване на екосистемите.
Критерии за оценка на замърсяването на атмосферата
Като общовалидни критерии за замърсяване, които служат за
контрол, оценка и регенерация на околната среда са приети:
 Пределно-допустими емисии (ПДЕ) – норми на допустими
концентрации на вредни вещества в отпадъчните газове
(емисии), изпускани в атмосферата;
 Пределно-допустими концентрации (ПДК) – съдържание
на вредни вещества в атмосферния въздух, които не
оказват вредно въздействие върху човешкия организъм.
 Пределно-допустими дози (ПДД) – норми, които
ограничават максималното количество замърсител, което
един жив организъм може да приеме вътрешно.
Качество на атмосферния въздух
От 01.01.2000г. са в сила три нови разпоредби, касаещи
качеството на атмосферния въздух:
Наредба 7 за оценка и управление качеството на
атмосферния въздух (ДВ бр.45/1999г.).
Наредба 8 за норми на озон в атмосферния въздух
(ДВ бр.46/1999г.).
Наредба 9 за норми на серен диоксид, азотен
диоксид, фини прахови частици и олово в
атмосферния въздух (ДВ бр.46/1999г.).
Тези наредби транспонират следните директиви на
Европейския съюз – 62/ЕС, 92/72/ЕС и 99/30/ЕС и налагат промени в
представянето на данните – оценка спрямо нови ПДК за
замърсителите и допълнителна статистическа обработка.
Норми за опазване природните екосистеми

Норма на серен диоксид 20 g/m3 (за една
календарна година и зима).

Норма на азотен диоксид 20 g/m3 (за една
календарна година и зима).

Средногодишна норма за общ прах 0,15 g/m3 .

Средногодишна норма за олово 1,0 g/m3 .
Оценка на замърсяването на атмосферата
За
контрол
на
качеството
на
атмосферния
въздух,
действа
национална
система за мониторинг
(НСМ), състояща се от 53 стационарни
пункта – 26 с ръчно пробонабиране и
последващ
лабораторен
анализ,
14
автоматични измервателни станции, 9
ДОАС
системи
и
4
автоматични
измервателни
системи
(АИС),
разположени в 31 населени места.
Анализ на качеството на атмосферния въздух-SO2
В
даден
пункт
за
мониторинг,
средночасовата норма (СЧН) за серен
диоксид се смята за нарушена, когато са
регистрирани
повече
от
24
средноденонощни
стойности
над
350
g/m3.
Средноденонощната норма (СДН), за
съдържание на серен диоксид се смята за
превишена в пунктове, в които са
регистрирани
повече
от
24
средноденонощни
стойности
над
125
g/m3 съгласно директива 1999/30/ЕС.
Анализ на качеството на атмосферния въздух – SO2
Десет пункта с максимални средночасови концентрации на серен
диоксид през 2005г.
Анализ на качеството на атмосферния въздух –
NO2
Средночасовата норма (СЧН) за
съдържание на азотен диоксид
е нарушена в пунктове, в
които са регистрирани повече
от 8 средночасови стойности
над 250 g/m3.
Анализ на качеството на атмосферния въздух – NO2
Десет пункта с максимални средночасови концентрации на
азотен диоксид през 2005г.
Средногодишни фонови концентрации
Анализ на качеството на атмосферния въздух –
фини прахови частици през 2005 г.
Десет пункта с максимални средноденонощни концентрации
на фини прахови частици през 2005г.
Анализ на качеството на атмосферния въздух –
общ прах през 2005 г.
Десет пункта с максимални средноденонощни концентрации на
общ прах през 2005г.
Анализ на качеството на атмосферния въздух –
олово през 2005 г.
Десет пункта с максимални средногодишни концентрации на оловни
аерозоли през 2005г.
Извод на база направените анализи
Енергетиката е най-големият източник на серен диоксид –
86% от общото емитирано в страната количество.
Извод на база направените анализи
Основни източници на азотни оксиди са пътния транспорт и ТЕЦ.
През 2005 г. те емитират съответно 39% и 26% от общото
количество от антропогенната дейност.
Извод на база направените анализи
Общият дял на емисиите на олово от индустрията достигат 88%
от тоталното количество за страната.
Мерки за подобряване качеството на атмосферния
въздух





Повишаване употребата на по-екологично чисти
горива като природен газ за битово отопление и
увеличение дела на газифициране на домакинствата с
30% до края на 2010 г.;
Намаляване средната възраст на автомобилния парк в
страната с 8 години до 2015 г.;
Опазване на водите в България;
Опазване на земеделските земи и развитие на
биологично селскостопанско производство;
Прилагане на екологична оценка на устройствени
планове, планове и програми за развитие на
икономически сектори и инвестиционни проекти като
основен механизъм за опазване на околната среда.
Благодаря
за вниманието!