Transcript PENSII_HRISTOSKOV_16.03.10

ПЕНСИОННАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ –
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И РЕШЕНИЯ
Доц. д-р Йордан Христосков
Висше училище по застраховане и финанси
Предизвикателства и заплахи за
пенсионната система в България



Застаряването на населението и интензивните
емиграционни процеси през 90-те години –
универсална заплаха с дългосрочен характер
Неразумните политически решения и синдромът
“всичко започва от мен” – те се проявяват найчесто преди и след избори, но в повечето случаи
негативните последици от тях също имат
дългосрочен характер
Глобалната финансова и икономическа криза –
има краткосрочен характер, но с много остри
последици и е повод за развенчаване на митовете
за алтернативен пенсионен модел - панацея
Алтернативи за поддържане на
виталността и финансовата
стабилност на пенсионната система


Повишаване на осигурителните вноски не е добро решение поради факта, че се
повишава цената на работната сила,
влошава се конкурентоспобността, намалява
събираемостта и се разширява сивата
икономика.
Влошаване (абсолютно или относително)
жизнения стандарт на възрастното
население – също неприемливо решение
Решения за преодоляване на
проблемите от застаряването и
постигане на финансова стабилност



Параметрични реформи – по-строги критерии за достъп до
пенсионни права, ограничаване на ранното пенсиониране и
“даряването” на осигурителен стаж, стимулиране на отложеното
пенсиониране, обвързване размера на пенсията с конкретния
принос през целия трудов живот, по-пестелив подход при
индексацията на пенсиите, създаване на “сребърен” фонд и други;
Системни (парадигмични) реформи – създаване на
задължителни и доброволни капиталови пенсионни фондове с цел
мотивация и допълнителна защита на младите поколения срещу
риска от намаляващо работещо поколение;
Извън системни политики – активна имиграционна политика с
елементи на селективност, данъчни облекчения за доброволното
пенсионно осигуряване, насърчаване на продължителния трудов
живот, изграждане на мрежа от грижи за възрастните хора.
Политически решения, отклоняващи
ни от целите на реформата и
ерозиращи пенсионната система



Безусловно намаляване на осигурителните вноски с цел подобра конкурентоспособност и ограничаване на сивата
икономика – резултат: критични граници на дефицита във
фонд “Пенсии”, натоварване на данъкоплатците, в т.ч и
пенсионерите сами да си финансират пенсиите, практическо
одържавяване на пенсионната система и превръщане на
трипартитното й управление в бутафория;
Провеждане на секторна политика за сметка на пенсионната
система (привилегировани режими за малкия бизнес и
земеделието) – резултат: актюерска несправедливост;
Привилегировани режими за държавни служители, военни,
МВР и други – резултат: изкривяване на обществените
отношения, несправедливост спрямо работещите по трудови
правоотношения.
Политически решения, ерозиращи
пенсионната система (продължение)




Изпреварващо (спрямо доходите от труд) нарастване на
пенсиите при намаляващи осигурителни вноски – резултат:
краткотрайни политически ефекти при ескалиращи очаквания,
затруднения за следващите правителства при лоша
икономическа конюнктура;
Диференцирано индексиране на пенсиите, извънредни
плащания за отделни групи и други – резултат: демотивация
за продължително осигуряване върху по-високи доходи;
Удължаване на преходните режими за ранно пенсиониране,
разширяване обхвата на привилегированите – резултат:
натоварване на системата с млади пенсионери, повечето от
които продължават да работят;
Обезсмисляне на контрола срещу измами с инвалидността –
резултат: насърчаване на корупцията в ТЕЛК
Влияние на икономическата рецесия
върху приходите в публичната
пенсионна система



Намаление на икономическия растеж само с 1
процентен пункт води до намаление на осигурителната
основа с около 200 млн. лева.
При намаление на коефициента на заетост с 1
процентен пункт броят на осигурените лица намалява с
около 27 хиляди души, а приходите от вноски с около 70
млн. лева
Намаляването на ръста на доходите от трудова дейност
с 1% означава намаляване на осигурителната основа с
около 220 млн. лева, а на приходите от осигурителни
вноски с 77 млн. лева
Влияние на икономическата рецесия
върху разходите в публичната
пенсионна система



Масово използване на всички законови форми за ранно
пенсиониране и натиск за разширяване обхвата на
правоимащите, включително и удължаване на сроковете
на преходните режими за ранно пенсиониране. При
едно увеличение на новоотпуснатите пенсии с 20 000,
разходите нарастват с около 80 – 90 млн. лева;
Ограничаване на случаите на отложено пенсиониране и
по-широко използване на възможностите за купуване на
осигурителен стаж с цел пенсиониране.
Използване на нерегламентирани форми за достъп до
пенсия – корупция в ТЕЛК, документни измами за
осигурителен стаж и доход и други.
Влияние на глобалната финансовоикономическа криза върху
капиталовите пенсионни фондове


Отрицателна доходност за – за 2008 година активите на пенсионните
фондове се обезцениха в диапазона 20 – 28 на сто;
Риск от неизпълнение на целите на пенсионната реформа:
–
–

УПФ да гарантира 20 на сто заместване на дохода (след 8 години в
индивидуалните партиди на лицата на възраст 45 – 49 години са акумулирани
средно за мъжете 1053 лева и съответно 943 лева за жените);
ранното пенсиониране да се изнесе във втория стълб през 2010 г. (след 10 години
натрупване в ППФ средно в една партида има под 3000 лева);
Нарастване на недоверието към капиталовите форми на социално
осигуряване и прибягване към:
–
–
–
Теглене на средства от доброволните пенсионни фондове в най-неподходящия
момент;
Неаргументирано местене от един фонд в друг на основата на текуща, често
подвеждаща информация;
Намаляване броя на осигурените лица и на постъпленията в доброволното
пенсионно осигуряване, както и нарастване броя на индивидуалните сметки без
нови регулярни вноски.
Митове за развенчаване или има ли
алтернатива сегашния пенсионен
модел?


Мит №1: Разходопокривният тип пенсионни
системи от типа “Бисмарк” са изживели
своето време, защото са навлезли в етапа на
зрялост и придобиват черти на пирамидални
структури;
Мит № 2: Капиталовите пенсионни схеми са
единствена алтернатива на Българския
пенсионен модел от 2000 година.
Какво означава да смениш един
пенсионен модел с друг?
Всяко желание за промяна трябва да се съобразява с факта, че
моделът на социалното осигуряване се основава на следните
нива и характеристики:
 І ниво: обичаи, традиции, религия, социални норми и етика,
практика на индустриалните отношения;
 ІІ ниво: конституция, държавно устройство и устройство на
публичния сектор и публичните финанси, закони (в това число
европейски регламенти и директиви);
 ІІІ ниво: принципи, материално-правни норми, източници на
финансиране, статут на осигурителните институции и фондове
и притежаваното от тях имущество;
 ІV ниво: управленска структура, разпореждане с ресурси,
персонал, материална база и други.
Промяната на модела на социалното осигуряване засяга всичките
четири нива и изисква дълъг преход и огромни ресурси.
Как се прави преход към нов
пенсионен модел?



Еднократният, силов преход към нов пенсионен модел (само
капиталов или базиран на данъци от типа «Беверидж»)
орязва натрупаните осигурителни права под формата на
осигурителен стаж и доход и може да породи огромно
социално напрежение.
Един справедлив преход към нов пенсионен модел изисква
над 100 млрд. лева за финансиране на натрупаните права на
осигурените. Или преходът към изцяло капиталов модел на
социално осигуряване поражда проблема с двойната цена за
младото поколение;
Преходът към нов модел трае над 40 години, а паралелното
функциониране на два модела оскъпява администрирането и
обърква хората.
Защо и в етапа на зрялост
солидарните пенсионни системи не
са пирамиди?



Независимо от нарастването на продължителността на
живота, съотношението между продължителността на
трудовия (контрибутивния) период и периода на
получаване на пенсия трайно се задържа на 2 : 1;
Миграцията от развиващите се към развитите страни е
дълбок резерв за подмладяване на населението в
последните;
Техническият напредък, новите технологии и
нарастващата производителност на труда позволяват
един работещ да издържа повече нетрудоспособни, без
това да се отразява сериозно на неговия жизнен
стандарт.
Защо капиталовите пенсионни схеми не
са алтернатива, а добро допълнение
към солидарната пенсионна система?


Пенсионните спестявания на населението са изложени на висок
пазарен риск и ако са единствената възможност за пенсия
възрастните хора могат да останат без защита. Пример: само за
една година активите на пенсионните фондове в Западна Европа
и САЩ се обезцениха в границите от 20 до 60 на сто. Много от
капиталовите пенсионни схеми с дефинирани плащания
изпаднаха в остра ликвидна криза и рискът да се превърнат във
финансови пирамиди стана реален;
Провалът на “Чилийския модел” в неговата идеология, че
капиталовата система с индивидуални сметки изцяло може да
подмени публичната солидарна пенсионна система е факт. След
29 години почти половината от работниците и самонаетите в
Чили са без пенсия или с пенсия по-ниска от линията на бедност
и днес те отново протягат ръка към държавата.
Основни изводи


Най-добрата пенсионна система е онази, в която
солидарността, изразена в трансфери между
поколенията, се съчетава със социалната
отговорност на работодателите, спестовността и
индивидуалната предвидливост на работниците и
служителите;
Въпросът за пропорцията между солидарната и
капиталовата пенсионни системи е дискусия с
отворен край. Засега обаче, глобалната финансова
криза като че ли наклони везните в полза на
солидарните системи, или най-малкото показа, че
капиталовите пенсионни системи не са панацея.
Вместо заключение: Какво мисли и
какво прави Европа?
В доклада си за частните пенсии от 2006 г. Комитетът по социална защита
отбелязва, че “капиталовите схеми са важни за допълване на дохода на
пенсионерите, но те не могат да се разглеждат като панацея.” [1]


Първо, с нарастване на очакваната продължителност на живота
акумулираният доход по личната партида ще се дели на повече
анюитетни плащания и месечният размер на пенсията ще намалява.
Второ, редуцирането на икономически активните кохорти е фактор за
относителен спад в търсенето на капиталовия пазар, а следователно до
намаляваща доходност на активите на пенсионните фондове.
Основният извод е, че поддържането на адекватен доход за бъдещите
пенсионери зависи от политическата воля да се отделя по-голяма част от
брутния вътрешен продукт за пенсии, независимо дали в първия или
втория стълб.
[1] Commission of the European Community, Privately managed pension provision,
report by the Social Protection Commitee, 2006, стр. 1