Векторна и растерна графика
Download
Report
Transcript Векторна и растерна графика
Векторна графика е метод за представяне на компютърни
изображения, при което те се описват с помощта на
математически формули, функции, вектори и др.
подходящи оператори. В допълнение може да бъде
зададена информация за осветеност, перспектива и
покритие. Счита се за противоположност на растерната
графика, но това не е точно така. Векторното описание е
принципно различен метод за съхранение на графична
информация в компютърните системи. Предимствата му
пред растерните методи са:
малък обем на изходният файл (не винаги е задължително,
може в някои случаи да се окаже в пъти по-голям като обем
сравнен с обема на растерното изображение)
високо качество на образа при различна степен на
мащабиране
възможност за прилагане на неограничен брой
деформации и трансформации - ротация, транслация,
преобразуване и др.
Като основен недостатък може да се посочи
невъзможността за пресъздаване на фотореалистични
изображения. Затова много програми използват
едновременно и двата метода като по този начин се
възползват от техните предимства и се получават
хибридни описания. Типичен пример са двата
формата на две от популярните програми - Corel Draw
(CDR) и Photoshop (PSD)- първият е насочен предимно
към векторно описание, но в него може да бъдат
внедрени растерни описания и обратното. Векторните
изображения се записват в предназначените за това
файлови формати, като: CDR (за Corel Draw), WMF (за
Windows), EPS, SVG и т.н.
В контекста на компютърната обработка на изображения, растерна
графика се нарича представянето на изображенията като съвкупност от
точки (пиксели), подредени в правоъгълна матрица. Нейните размери
определят т.нар. разделителна способност на изображението. Тя се
представя чрез означението dpi (dots per inch - брой точки на един инч
разстояние). Друг начин е представяне на общия брой точки,
съдържащи се по хоризонтала и вертикала - например 640х480 и т.н.
Всеки пиксел може да съдържа само един цвят. Колкото по-големи
пиксели се използват при представяне на изображението, толкова
неговото качество е по-лошо (губят се контурите, изображението
изглежда назъбено). Решение на проблема е използване на по-фина
растерна решетка, но това предполага по-голям размер на файла.
Съществуват многобройни формати за запис на растерни
изображения. Най-елементарни са: BMP (Bitmap) и PCX, при които не се
извършва оптимизация. Голяма степен на компресия се постига чрез
формата JPEG (Joint Photographic Experts Group), но с цената на
известна загуба на информация. Най-усъвършенствания файлов
формат е TIFF (Tagged Image File Format). При него се извършва голяма
степен на компресия, без загуба на информация за цветовете и
пикселите.
Растерна графика се използва при
съхраняването в цифров вид на
фотографии и други подобни
изображения.
JPEG (произнася се "джей-пег") е често използван метод за
компресия на растерни изображения. Включва компресия със
загуба на данни, така че позволява намаляване на размера на
файловете за сметка на намаляване на качеството на
изображението. Поради спецификата на използвания метод за
компресия, JPEG е по-подходящ за снимки, отколкото за
изображения, съдържащи големи едноцветни области.
Името е съкращение от Joint Photographic Experts Group, името
на комитета, който създава стандарта през 1992 г. През 1994 г. е
одобрен като международен стандарт ISO 10918-1. JPEG няма
нищо общо с MPEG (Moving Picture Experts Group), който е
формат за компресиране на видео файлове. JPEG стандартът
представлява кодек, което означава, че снимката се
компресира в поток от байтове, а след това обратно се
декомпресира в изображение. Обикновено при
компресирането се губи определна част от качеството на
изображението, но също така има и различни вариации, при
които се намалява до минимум загубата на качество.
Използваните разширения на такива компресирани файлове
са .jpg и .jpeg, както и .jpe, .jfif и .jif. От тях .jpg е найразпространеното.
GIF (Graphics Interchange Format) е графичен
файлов формат използван широко в интернет,
когато трябва да се съхрани изображението на
лого или малка анимация. Цветовата палитра
на пикселите в едно изображение в GIF е
ограничен от 256 цвята до 16,777,216 цвята Което прави този формат неподходящ за
съхраняване на фотоизображения.
Разширението на името е .gif.
PNG (Portable Network Graphics, на български: Преносими мрежови
графики) е графичен файлов формат за цифров запис на
изображение. Възможните цветове във всеки пиксел са 16,7 милиона,
като се използва начин за намаляване на размера на файла без загуба
на качеството на съхраняването изображение. Използва се и в Интернет.
Разширение : .png,поддържа прозрачност под обекта.
PNG е най-новият формат за изображения в Web (произнася се "пинг")
проектиран специално от група независими експерти по графични
изображения, за да подобри и в крайна сметка да замести GIF.
Поддържа 24 и 48-битови изображения. Позволява да се включват канали
на маски за управление на постепенна прозрачност. Файловете във
формат PNG обикновено са по-големи от JPEG и GIF, защото един
файл във формат PNG не включва причиняващата загуби на
информация компресия на JPEG и може да съдържа повече цветове от
изображение във формат GIF (изключение прави в сивата гама, когато
файловете му са по-малки по размер в сравнение с тези на JPEG и
GIF). PNG е най-добър за малки изображения, като например бутони,
икони или умалени изображения с детайли.
BMP (от „bitmap“, „битова карта“) е файлов формат за
съхранение на растерна графика, разработен от компанията
Майкрософт около 1986 година. Обичайното разширение на
този тип файлове е .bmp. BMP файловете съдържат винаги RGB
данни, като дълбочината на цвета може да варира:
1-бит: за изображение с 2 цвята - монохромен;
2-бита: за изображение с 4 цвята - рядко се използва;
4-бита: за изображение с 16 цвята;
8-бита: за изображение с 256 цвята;
16-бита: за изображение с 65 536 цвята, това е режима Hi Color;
24-бита: за изображение 16 777 216 цвята, които са смесица от
256 нюанса на червеното с 256 нюанса на зеленото и 256
нюанса на синьото; това е така наречения режим True Color
32-бита: 4 294 967 296 цвята;
48-бита: това е много рядко използван режим, който има много
добро представяне на цветовете.
BMP не използва компресия на данните, поради което
размерите на файловете са по-големи, отколкото при други
формати за растерна графика, като PNG или GIF.
Изготвил:
Мария Василева 11а клас